Бургундска династия (Португалия)
Бургундската династия (на немски: Haus Burgund) e първата кралска династия на Португалия от 1139 до 1383 г.
Понеже повечето крале от Дом Бургундия се казват Алфонсу (португалски Афонсо), династията се нарича също и Дом Афонсин (Алфонсини). Бургундските крале на Португалия произлизат от старата линия на херцозите на Бургундия, които са по-млада линия на френската кралска династия на Капетингите.[1][2]
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]Анри (Енрике) Бургундски
[редактиране | редактиране на кода]Родоначалник на бургундската династия в Португалия е Анри (Енрике) Бургундски (1069 – 1112), внук на бургундския херцог Робер I. Той откликва на призива на кастилския крал Алфонсо VI и се включва активно в борбата му срещу арабите в Испания. През 1093 се жени за инфантата Тереза (1080 – 1130), извънбрачна дъщеря на Алфонсо VI. През 1095 г. получава властта над отвоюваното от маврите графство Португалия, а през 1109 г. се провъзгласява за независим владетел. Загива в битка на 1 ноември 1112 г.[3][4]
Афонсу I Велики
[редактиране | редактиране на кода]Синът му Афонсу I Велики (1109 – 1185) първоначално управлява под регентството на майка си Тереза. През 1128 г., вече пълнолетен, я прогонва от страната и се заема да защити своята автономия срещу претенциите на кастилските владетели. Продължава успешно и борбата срещу арабите, на които през 1139 г. нанася съкрушително поражение. След тази победа приема кралска титла (1143), която му е призната с посредничеството на папата. През 1147 г. той отнема от маврите Лисабон и го обявява за своя столица. Сключва брак с Матилда (1125 – 1157), дъщеря на граф Амедео III ди Савоя. Тя му ражда седем деца, от които пълнолетие достигат две дъщери и един син:
- Матилда (Терезия, 1151 – 1218), омъжена първо за фландърския граф Филип I, а след неговата смърт (1191) през 1193 се жени повторно за бургундския херцог Йод (Одо) III;
- Урака (1148 – 1211), съпруга на Фернандо II, крал на Леон;
- Саншу I (1154 – 1211).[3][4]
Саншу I
[редактиране | редактиране на кода]Саншу I Заселник продължава борбата срещу маврите, но полага и много грижи за да бъдат преодолени последиците от войните в неговата страна. По негово време в Португалия се установяват много преселници от Западна Европа, които допринасят за развитието на селското стопанство и на градовете. Заради конфликти с висши португалски духовници е отлъчен от папа Инокентий III, но умира помирен с църквата.[3]
Саншу I се жени през 1174 г. за Дулсе (Дулсия) (1160 – 1198), дъщеря на прованския граф Реймон Беранжже IV, от която има единадесет деца, две от които умират като деца:
- Тереза (1176 – 1250), омъжена за Алфонсо IX, крал на Леон
- Санша (Санча) (1180 – 1229), абатиса в Лорвано
- Констанца (1182 -1202), неомъжена
- Афонсу II Дебели (1185 – 1233)
- Педру (1187 – 1258), женен за Еренбурга, дъщеря на Ерменол VII, граф де Урхел
- Фернанду (1188 – 1233), женен за Жана (1200 – 1244), дъщеря на латинския император Балдуин I
- Енрике (1189 – 1190)
- Рамон (*†1195)
- Матилда (1196 – 1257), омъжена за Енрике I, крал на Кастилия
- Бланка (1197 – 1240)
- Беренгария (1198 – 1221), омъжена за датския крал Валдемар II[4]
Афонсу II
[редактиране | редактиране на кода]След смъртта на Саншу I престолът на Португалия е наследен от първородния му син Афонсу II Дебели. Управлението му преминава в непрестанни сблъсъци с арабите, клира и аристокрацията. От брака си с Урака (1186 – 1220), дъщеря на кастилския крал Алфонсо VIII той има пет деца, едно от които умира като бебе:
- Саншу II (1207 – 1248)
- Афонсу III (1210 – 1279)
- Леонора (1211 – 1231), омъжена за датския принц Валдемар III
- Фернанду (1217 – 1246), женен за Санша, дъщеря на Фернанду де Лара[4]
Саншу II
[редактиране | редактиране на кода]Първоначално крал Саншу II Благочестиви се сближава с църквата, тъй като нейната подкрепа му е необходима във войната срещу маврите. Осъществил значителни завоевания, той възнамерява да лиши духовенството в Португалия от автономните му съдилища. През 1245 г. папа Инокентий IV го отлъчва от църквата и го лишава от короната. Саншо II бяга в Кастилия, но до смъртта си упорито отстоява кралската титла. Умира през 1248 г. без потомство.[3]
Афонсу III
[редактиране | редактиране на кода]По-малкият брат на Саншу II, Афонсу III Болонски е регент на страната от 1245 г., но заема законно престола едва през 1248 г. Възобновява и води с успех войната срещу арабите, но се грижи и за развитието на страната. По негово време се строят нови градове и се заселват множество колонисти от Европа. Подобно на своите предшественици се стреми да наложи контрол над църквата, заради което е отлъчен (1277 – 1279), но накрая успява да се помири с папата.[3]
През 1245 г. Афонсу III се развежда с първата си съпруга Матилда (1202 – 1259), дъщеря на Рено дьо Дамартен, за да сключи брак (1253) с Беатриса де Гусман, извънбрачна дъщеря на кастилския крал Алфонсо X Мъдри, от която има осем деца, три от които умерат рано:
- Бланка (1259 – 1321), абатиса в Уелгас
- Фернанду (1260 – 1262)
- Диниш I (1261 – 1325)
- Афонсу (1263 – 1312), женен за Виоланта, дъщеря на Хуан Маноел, инфант на Кастилия и Леон
- Саншу (1264 – 1302), неженен
- Мария (1264 – 1304), неомъжена
- Констанца (1266 – 1271)
- Винченцо (1268 – 1271)[4]
Диниш I
[редактиране | редактиране на кода]Крал Диниш I Земеделец, син на Афонсу III, също е отлъчен от църквата в стремежа си да ликвидира привилегиите ѝ в Португалия. Покровителства търговията и земеделието, поощрява развитието на литературата и науките и през 1291 г. основава университет в столицата Лисабон. Поема в свои ръце защитата на тамплиерите след разгрома на техния орден във Франция през 1309 г. От съпругата си Изабела (1270 – 1336), дъщеря на арагонския крал Педро III, Диниш I има дъщеря Констанца (1290 – 1313), омъжена за кастилския крал Фернандо IV и син Афонсу IV(1291 – 1357). Негов извънбрачен потомък е Алонсо Санчес, херцог на Албукеркс.[3]
Афонсу IV
[редактиране | редактиране на кода]Афонсу IV Храбри, син на крал Диниш I, дълги години води борба срещу природения си брат Алонсо Санчес, но накрая се помирява с него. Воюва и срещу Кастилия, преди да се съюзи с нея срещу маврите. Полага големи грижи за своя народ по време на опустошителното земетресение от 1344 г. и на страшната чумна епидемия през 1348 г.[3]
Кралят се жени през 1309 г. са Беатриса, дъщеря на кастилския крал Санчо IV, от която има седем деца, но само три от тях доживяват пълнолетие:
- Мария (1313 – 1357), омъжена за Алфонсо XI, крал на Кастилия и Леон
- Педру I (1320 – 1367)
- Леонора (1328 – 1348), втора съпруга на Педро IV Арагонски[4]
Педру I
[редактиране | редактиране на кода]Още като престолонаследник Педру I Справедливи е принуден да сключи брак с Констанса (1320 – 1345), дъщеря на кастилския граф Мануел де Пенфиел. След смъртта ѝ инфантът се венчава тайно през 1346 (официално през 1354) за придворната дама на майка му Инес де Кастро. Убийството ѝ през 1355 г. по заповед на баща му Афонсу IV го кара да се разбунтува, но накрая между бащата и сина е сключен мир. Когато се възкачва на престола, Педру I отмъщава жестоко за смъртта на съпругата си, а на тленните ѝ останки са отдадени кралски почести по негова заповед. От Инес де Кастро има три деца, а от първата си съпруга – четири, като само три доживяват пълнолетие:
- Мария (1342 – 1356), омъжена за Фернандо Арагонски, маркиз на Тортоса
- Фернанду I (1345 – 1383)
- Беатриса (1347 – 1381), омъжена за Санчо Кастилски, граф де Албукерке и Аро[4]
Фернанду I
[редактиране | редактиране на кода]Фернанду I наследява баща си след неговата смърт през 1367 г. Той се опитва да завладее с английска помощ короната на Кастилия (1367 – 1371), но търпи неуспех, а войната разорява собствената му страна. Впоследствие Кастилия минава в настъпление срещу португалския владетел и войските ѝ два пъти му нанасят тежки поражения (1373, 1381). Фернанду I се жени през 1371 г. за Леонора (1350 – 1386), дъщеря на португалския благородник Лоренсо Телеш де Менесеш. Дава единствената си дъщеря Беатриса (1372 – 1409) за съпруга на кастилския крал Хуан I и я признава за единствена наследница на португалския трон. Преди смъртта си определя кралица Леонора за регентка на Португалия. Срещу нейната власт се разбунтува инфантът Жуау I (1357 – 1433), извънбрачен син на Педру I и Тереза Лоренсо. Леонора е лишена от престола и затворена в манастир, където умира. Заелият мястото ѝ Жуау I поставя началото на нова кралска династия в Портуалия, наречена Авис.[3]
Владетели на Португалия от Бургундската династия
[редактиране | редактиране на кода]Графове на Португалия
[редактиране | редактиране на кода]- 1095 – 1112: Анри (Енрике) Бургундски (1069/1070 – 1.11.1112), внук на Робер I, херцог на Бургундия
- 1112 – 1139: Афонсу I Велики] (25.7.1109 – 6.12.1185) (порт. Afonso I o Grande), син на предходния, до 1128 г. управлява майка му Тереза, от 1139 г. крал на Португалия.[4]
Крале на Португалия
[редактиране | редактиране на кода]- 1139 – 1185: Афонсу I Велики (25.7.1109 – 6.12.1185), син на граф Анри (Енрике) Бургундски
- 1185 – 1211: Саншу I Заселник (11.11.1154 – 27.3.1211) (порт. Sancho I o Povoador), син на предходния
- 1211 – 1223: Афонсу II Дебели (23.4.1185 – 25.3.1233) (порт. Afonso II de Portugal o Gordo), син на предходния
- 1223 – 1245: Саншу II Благочестиви (8.9.1207 – 3.1.1248) (порт. Sancho II o Pio), син на предходния
- 1248 – 1279: Афонсу III Болонски (5.5.1210 – 16.2.1279) (порт. Afonso III Bolonhês), брат на предходния. Регент на Португалия от 21 септември 1245 г. до смъртта на своя брат, когато получава пълната кралска власт.
- 1279 – 1325: Диниш I Земеделец (9.10.1261 – 7.1.1325) (порт. Dinis I O Lavrador), син на предходния
- 1325 – 1357: Афонсу IV Храбри (8.2.1291 – 28.5.1357) (порт. Afonso IV o Bravo), син на предходния
- 1357 – 1367: Педру I Справедливи (18.4.1320 – 18.1.1367) (порт. Pedro I o Justiceiro), син на предходния
- 1367 – 1383: Фернанду I Прекрасни (31.10.1345 – 29.10.1383) (порт. Fernando I o Formoso), син на предходния[4]
Деветият крал на Португалия Фернанду умира през 1383 г. Тогава династията е сменена от Дом Авис (1383 – 1580), която произлиза от извънбрачна линия на португалските крале.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ António Henrique R. de Oliveira Marques, History of Portugal: From Lusitania to Empire, (Columbia University Press, 1972), 43.
- ↑ The title Count of Boulogne was held by King Afonso III of Portugal, by marriage to Matilda II, Countess of Boulogne, from 1216 to 1260.
- ↑ а б в г д е ж з Керчева, Клементина, Каваленов, Страхил. Европейските династии. София, Агато, 2004. с. 89 – 90.
- ↑ а б в г д е ж з и ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 312. Капетинги. Бургундский дом. Короли Португалии от Афонсу I до Фердинанда I (1139 – 1383)