Възкресенци
Възкресенци | |
герб | |
Информация | |
---|---|
Пълно име | Общество на Възкресението на Господа Нашего Иисуса Христа |
Латинско име | Congregatio a Resurrectione Domini Nostri Iesu Christi |
Съкратено име | C.R. |
Църква | Католическа църква |
Основател | Богдан Янски |
Основаване | 1836 г. |
Статут | действащ |
Възкресенци в Общомедия |
Общество на Възкресението (на лат. Congregatio a Resurrectione Domini Nostri Iesu Christi ) е католическа религиозна институция, основана от Богдан Янски. Нейните членове са популярни в България под наименованието Възкресенци.
История на Обществото
[редактиране | редактиране на кода]Обществото на Възкресенците е основано в Париж, на 17 февруари 1836 г. от Богдан Янски, Пьотър Семененко и Хероним Кайшевич.
Общността е разделена на три провинции и един регион – Полска, Американска и Канадска провинции и Бразилския регион. Над 450 братя-възкресенци работят в повече от дванадесет страни по света. Общността има мисии в Италия, Полша, България, Австрия, Германия, Канада, Съединените щати, Бразилия, Боливия, Австралия, Бермудските острови, Мексико, Украйна, Беларус, Словакия и Израел.
Една от основните цели на обществото е осигуряването и подобряването на религиозното образование
Възкресенците в България
[редактиране | редактиране на кода]През 1861 г. папа Пий IX се обръща към общността на Възкресенците с молба да основе мисия в българските земи, където е вече подписана уния между българите и Светия престол. През пролетта на 1863 г. отец Карол Качановски и брат Марчин Янсус пристигат в Цариград и след няколко месеца се установяват в Одрин. Там те организират първото училище, което с времето се превръща в Българо-католическа гимназия.[1] Голяма част от възпитаниците му се включват в изграждането на държавността на Княжество България след 1878 г.[2]
Възкресенците също обслужват и различни енории по българските земи – една от тях е униатска общност „Света Троица“ в Малко Търново.[3] Първият българин-възкресенец е отец Константин Кертев, родом от Стара Загора.
През 1931 г. отците възкресенци основават семинария в Стара Загора. В нея са подготвяни момчета завършили начално образование да продължат духовното си образование във висшата семинарията на възкресенците в Краков. Семинарията разполага с богата библиотека от книги, пренесени от Одрин. Възпитаници на семинарията са архимандрит Рафаил Пеев и архимандрит Купен Михайлов.[4] Поради конфискувани на сградите на семинарията, тя е затворена през 1953 г., а мисията на възкресенците в Стара Загора е закрита през 1960 г.
В началото на 90-те години на XX век в Малко Търново се установява отец Роман Котевич от Полша. С това се възстановява мисията на ордена в България. Отците възнесенци се грижат също за енориите в Бургас, Варна и Шумен.[5]
През 2013 г. във Варна е издадена, писаната през 1983 г. книга на отец Купен Михайлов - „Записки за мисията на отците възкресенци в Малко Търново“.
Монаси-Възкресенци
[редактиране | редактиране на кода]- Рафаил Пеев (1918-1983)
- Игнат Бадов (1919-2001)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Любомир Георгиев. За просветното дело на българите в Одрин и мястото на отците възкресенци в него него - История, година XXI, книжка 6, 2013, с. 465-475.
- ↑ Общество на Възкресението на Господа Нашего Иисуса Христа
- ↑ Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002.
- ↑ В-к Истина-Veritas, бр. 11/ноември 2009 г.[неработеща препратка]
- ↑ Общество на Отците Възкресенци