Направо към съдържанието

Възкресенци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Възкресенци
герб
Информация
Пълно имеОбщество на Възкресението на Господа Нашего Иисуса Христа
Латинско имеCongregatio a Resurrectione Domini Nostri Iesu Christi
Съкратено имеC.R.
ЦъркваКатолическа църква
ОснователБогдан Янски
Основаване1836 г.
Статутдействащ
Възкресенци в Общомедия

Общество на Възкресението (на лат. Congregatio a Resurrectione Domini Nostri Iesu Christi ) е католическа религиозна институция, основана от Богдан Янски. Нейните членове са популярни в България под наименованието Възкресенци.

История на Обществото

[редактиране | редактиране на кода]

Обществото на Възкресенците е основано в Париж, на 17 февруари 1836 г. от Богдан Янски, Пьотър Семененко и Хероним Кайшевич.

Общността е разделена на три провинции и един регион – Полска, Американска и Канадска провинции и Бразилския регион. Над 450 братя-възкресенци работят в повече от дванадесет страни по света. Общността има мисии в Италия, Полша, България, Австрия, Германия, Канада, Съединените щати, Бразилия, Боливия, Австралия, Бермудските острови, Мексико, Украйна, Беларус, Словакия и Израел.

Една от основните цели на обществото е осигуряването и подобряването на религиозното образование

Възкресенците в България

[редактиране | редактиране на кода]

През 1861 г. папа Пий IX се обръща към общността на Възкресенците с молба да основе мисия в българските земи, където е вече подписана уния между българите и Светия престол. През пролетта на 1863 г. отец Карол Качановски и брат Марчин Янсус пристигат в Цариград и след няколко месеца се установяват в Одрин. Там те организират първото училище, което с времето се превръща в Българо-католическа гимназия.[1] Голяма част от възпитаниците му се включват в изграждането на държавността на Княжество България след 1878 г.[2]

Възкресенците също обслужват и различни енории по българските земи – една от тях е униатска общност „Света Троица“ в Малко Търново.[3] Първият българин-възкресенец е отец Константин Кертев, родом от Стара Загора.

Семинарията в Стара Загора

През 1931 г. отците възкресенци основават семинария в Стара Загора. В нея са подготвяни момчета завършили начално образование да продължат духовното си образование във висшата семинарията на възкресенците в Краков. Семинарията разполага с богата библиотека от книги, пренесени от Одрин. Възпитаници на семинарията са архимандрит Рафаил Пеев и архимандрит Купен Михайлов.[4] Поради конфискувани на сградите на семинарията, тя е затворена през 1953 г., а мисията на възкресенците в Стара Загора е закрита през 1960 г.

В началото на 90-те години на XX век в Малко Търново се установява отец Роман Котевич от Полша. С това се възстановява мисията на ордена в България. Отците възнесенци се грижат също за енориите в Бургас, Варна и Шумен.[5]

През 2013 г. във Варна е издадена, писаната през 1983 г. книга на отец Купен Михайлов - „Записки за мисията на отците възкресенци в Малко Търново“.

Монаси-Възкресенци

[редактиране | редактиране на кода]