Въндо Гьошев
| Въндо Гьошев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1858 г.
|
|---|---|
| Починал | 1917 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Георги Въндев |
| Въндо Гьошев в Общомедия | |
Васил Георгиев Танов, известен като Въндо Гьошев, Въндо войвода, Стари Въндо[1] и „бойната гордост на Мъгленско“[2], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Въндо Гьошев е роден през 1858 година в мъгленското Лесково, тогава в Османската империя.[4] Присъединява се към ВМОРО още през 1893 година първо като куриер, а после става и като войвода. През 1894 година гони гръцкия владика от селото, като не му позволява да замени българския свещеник с грък. През 1898 година брат му Стоян е убит от подкупен от владиката човек. В отговор Въндо Гьошев и Ичко Бабянски убиват гъркоманина Стоян Челепиев [5], баща на сетнешния андартски капитан Вънде Челепиев.
Подгонен от турските власти бяга в Енидже Вардар и с братовите си синове Гошко и Мичко се присъединява към върховистката четата на Иванчо Карасулията през 1902 година. След Илинденско-преображенското въстание се сприятелява с Апостол Петков и през 1904 година прави четник собствения си син Георги Въндев. Определен е за районен войвода в Сланицата и защитава западния дял на Ениджевардарското езеро срещу селата Кариотица, Голо село, Призна, Плугар, Пласна. [6]
През 1908 година след Хуриета за кратко става легален, но година по-късно пак обикаля Ениджевардарско, Гумендженско, Гевгелийско и Съботско. Агитира избягали войводи да се завърнат в Македония и дава сражения в планините Кожух и Паяк. През зимата се изтегля в България и повторно навлиза в Македония през 1910 година, заедно с войводите Христо Чернопеев, Апостол Петков и Ичко Димитров – Гюпчето.
При избухването на Балканската война в 1912 година Въндо Танев влиза в Македоно-одринското опълчение в Първа отделна партизанска рота.[7] При село Крива на 9 октомври 1912 година разбива турски аскер, а на 19 октомври подпомага гръцката армия и освобождава Енидже Вардар. На 15 декември Въндо Гьошев и синът му са арестувани и осъдени на смърт. Затворени са в Еди куле, откъдето Георги успява да избяга, а войводата Въндо е бит, оставен на глад, тровен и накрая убит през 1917 година.[8]
Македонското благотворително братство в Свети Влас, функционирало между 1925 и 1934 година, носи името на Въндо Гьошев.[9]
Друга литература
[редактиране | редактиране на кода]- Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 41-42, 48-56.
- Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Т. III, София, 1997, с. 343 и сл.;
- Йонов, М. Жалби и съдба на българите в Македония през Балканските войни, 1912-1913 г., София, 1998, с. 78-79, 238-239;
- Въндева, Надежда. 100 години ВМОРО, Историческа справка, 20 ноември 1993;
- Баща и син войводи, вестник „Македония“, бр. 45, 15 ноември 1994, с. 9.
- Въндева, Надежда. Баща и син – войводи в Македония. Благоевград, 2017, 170 стр.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 90.
- ↑ Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934 г.“, Благоевград, 2001. // Архивиран от оригинала на 2008-09-30. Посетен на 2008-11-20.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 462.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 82.
- ↑ Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 148.
- ↑ Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 148, 150.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 688.
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота“, ТАНГРА ТанНакРа, София, 2009 г., стр. 450: Всички разправят, че Въндо бил отруѐн. Може и да го тровиха, ама аз с очите си видех как го смачкаха с вратата, пред да умре от отровата.., Спомени на Христо Пешев.
- ↑ Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 152.
