Гавраилово

Гавраилово
	Гавраилово
	; Паметникът на падналите през войните жители на Гавраилово и читалище „Слънце“.
	Гавраилово Гавраилово
Общи данни
Население	1066 души (15 март 2024 г.); 40 души/km²
Землище	26,679 km²
Надм. височина	297 m
Пощ. код	8854
Тел. код	04513
МПС код	СН
ЕКАТТЕ	14275
Администрация
Държава	България
Област	Сливен
Община; – кмет	Сливен; Стефан Радев ; (ГЕРБ; 2015)
Кметство; – кмет	Теньо Божеков (ПП)
	Гавраилово в Общомедия

Гавраилово е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

География

Гавраилово е разположено в диплите на Източна Стара планина, в непосредствена близост до Средна гора. Намира се на 20 км западно от гр. Сливен. Край него преминават р. Тунджа и жп линията София – Сливен – Бургас. Известно е като център на Долината на прасковите, защото благоприятните почвени и климатични условия в региона допринасят за отглеждането на хиляди декари с праскови (компотни и десертни), лозя, череши, ябълки, житни култури. Гавраилово е със землище от 18000 дка (9000 дка обработваеми земеделски земи и 9000 дка горски фонд).

История

По исторически сведения с. Гавраилово е разположено в близост до тракийската крепост „Юлеинград“. Първите сведения за днешно Гавраилово /Дермен дере/ датират от 1610 година. В годините на османско владичество след Руско-турската война от 1829 – 1830 година голяма част от населението (80 семейства) се е изселило в бесарабските земи на Русия в Дермендере (Каланчак) (дн. Одеска област в Украйна). През 1861 година започва изграждането на църквата „Св. Архангел Михаил“. На 4 януари 1878 г. в селото навлизат Руските войски. Във войните за национално обединение (вкл. Първата и Втората световна война) жителите на Гавраилово са вземали активно участие, като голяма част от тях са заплатили с живота си, борейки се за свобода и независимост.

Загинали в Балканската война 1912 – 1913 г.

Въльо Петков Вълев
Стефан Маринов Мароев
Стойно Петров – Мирчо
Иван Драгоев Георгиев

Загинали в Междусъюзническата и Първата световна война

Петър Атанасов
Даньо Атанасов
Иван Петков
Йордан Петков
Григор Петров
Диньо Петров
Петко Атанасов
Йордан Кънев
Иван Кънев
Пейчо Колев Божеков
Павел Петров
Динко Петров
Стойко Костадинов
Павел Стоянов
Стайко Йовов
Георги Петров
Стоян Петров

Загинали като комунистически партизани и български войници – 1941 – 1945 г.

Йордан Пейчев Колев
Стоян Петров Карастоянов
Стоян Стоянов Нейчев
Георги Йорданов Нейчев
Въльо Радев Вълев

В началото на ХХ век в селото е развито земеделие и скотовъдство. Съществен принос за тяхното процъфтяване играе създаването на ПК „Пчела“. Жителите на селото обогатяват своето духовно и културно развитие чрез учредяването на читалище „Слънце“ през 1928 г. Основано е Основно училище „Найден Геров“.

На 25 юли 1943 година мандрата в селото е опожарена от комунистически партизани.^[2]

Прозорливи земеделци от с. Гавраилово засаждат първите прасковени дръвчета в началото на 30 – 40 години на XX век.

Перспективите пред прасково-производството са осъзнати и през 1959 – 1960 г. на територията на селото се изгражда Консервна фабрика. През 1966 г. се появява и пункт за манипулиране на праскови за износ.

Благоприятното географско разположение допринася за оформянето на Гавраилово като център на АПК „Долината на прасковите“. В землището се отглеждат 1100 дка. При производството на праскови е имало върхове и падения, но интересът на прасковопроизводители в бързата възвръщаемост на инвестициите, близостта до Консервен комбинат „Фрукто“ – Сливен и традициите в износа на пресни плодове от праскови играят съществена роля за затвърждаване на прасковата като перспективна култура.

Обществени институции

През годините жителите на село Гавраилово са успели да запазят, съхранят и увеличат своето културно-историческо наследство.

Първото училище /килийно/ е открито през 1866 г. Новата сграда на училището е изградена през 1950 г. и реконструирана през 1976 г. Училището е средищно – до 8-и клас.

Читалището е създадено през 1928 г.

Църквата „Св. Архангел Михаил“ е построена през 1861 – 1866 г.

Работи целодневна детска градина – с три групи.

Населението се обслужва от едно здравно заведение.

С цел обхващане и осигуряване на работни места на по-голяма група от населението на селото и района, през 1960 г. е изградена Консервна фабрика. В най-добрите ѝ години в нея се трудят около 1000 души. Произвеждана е продукция около 12 500 тона – компот от белени праскови, череши, круши; нектар, който е изнасян за Австрия, Германия, Швеция, СССР, Полша и Румъния. В района на Консервна фабрика са изградени и осигуряват работни места оранжерии, гъбарник, бетонов цех.

Произвеждат се около два милиона броя облагородени лози. През землището на селото е изграден напоителен канал М-1 от напоителна система „Средна Тунджа“. Построен е главен път I-6 София – Бургас, както и високопланински язовир (40 дка) в местността Елата. За затвърждаване на културните ценности и запазване на автентичния фолклор през 60-те години на XX век започва изграждане на нов читалищен дом, кметство, поща, ресторант, сладкарница, библиотека, автоматична телефонна централа. През 70-те години на XX век е изградена и административна сграда на АПК „Долината на прасковите“ – Гавраилово. Построен е стадион с плувен басейн /25х12/. Към читалището има фолклорен танцов състав за народни танци, детски танцов състав, библиотека с голям брой томове, женски хор за любими песни.

Културни и природни забележителности

Географското разположение на с. Гавраилово в южните склонове на Стара планина е предпоставка за развитието на туризма.

Селото е разположено на 250 м надморска височина, а само за 15 мин. по пътя Гавраилово – Бяла се стига до високопланински язовир в м. Елата (750 м надморска височина). В близост до язовира има построени няколко заслона, които се използват както през лятото, така и през зимата от населението.

В непосредствена близост се намира древно тракийско селище в м. Градището.

Част от землището на селото в планината попада в проекта за изграждане на ветропарк „Бяла“.

На около 2 км, на юг от селото преминава р. Тунджа, която е място за развлечение и отдих. Край реката са разположени големи площи, засадени с праскови.

Редовни събития

Всяка година в село Гавраилово се организира празника „Златна праскова“.

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Димитров, Димитър и Христо Кьосев. Партизанското движение в Шеста въстаническа оперативна зона, Исторически преглед, г. ХХІІ, 1966, книжка 6, с. 31.

Външни препратки

В село Гавраилово честват празник на прасковата снимки от bulFoto.
„Златна праскова“ – традиционният празник в с. Гавраилово от Agro.bg

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Димитров, Димитър и Христо Кьосев. Партизанското движение в Шеста въстаническа оперативна зона, Исторически преглед, г. ХХІІ, 1966, книжка 6, с. 31.

[1]

[2]