Направо към съдържанието

Георги Дюлгеров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българския режисьор. За българския певец вижте Георги Дюлгеров (певец).

Георги Дюлгеров
български кинорежисьор
Роден
Георги Димитров Дюлгеров

Учил вкинорежисура във ВГИК, Москва
Режисура
Активност1970 –
Значими филмиАвантаж“ (1977)
Мера според мера“ (1981)
НаградиСребърна мечка за „Авантаж“ от Берлин (1978)
Семейство
СъпругаМария Капацинская

Уебсайт

Георги Димитров Дюлгеров е български режисьор, сценарист и продуцент. Почетен професор на Нов български университет (2010).[1] Носител на орден „Кирил и Методий“ I степен (1980)[2].

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Георги Дюлгеров е роден на 30 септември 1943 година в Бургас. Потомък е на бежанци от Ениджевардарско, Егейска Македония и от Одринска Тракия. Негова братовчедка е радиожурналистката Божана Димитрова.[3]

Завършва московския Институт по кинематография Герасимов (на руски: Всероссийский государственный университет кинематографии имени С. А. Герасимова, ВГИК). От 1970 до 1991 г. работи в СИФ „Бояна“. През 1992 – 1998 г. е началник на Армейския аудио-визуален център. Преподавател по кинорежисура, ръководител на клас в НАТФИЗ, от 1995 г. е доцент, а от 1999 г. – професор. От 1994 г. е член на Европейската филмова академия (EFA).[4][5]

Често снима с натуршчици. Един от знаковите му актьори е Руси Чанев; често снима с Ивайло Христов, Иван Бърнев, Любов Любчева.

Поставя и театрални постановки. През 2011 г. след близо 20-годишно прекъсване режисира в Театър 199 спектакъла „Кики ван Бетовен“ от Ерик-Еманюел Шмит, с участието на Меглена Караламбова.

Международни награди:

[редактиране | редактиране на кода]
  • Голямата награда от Международния кинофестивал в Сараево за „Лейди Зи“ (2005)
  • Наградата на Европейското младежко жури в Монс, Белгия (1999) за „Черната лястовица“
  • „Златен орел“ в Грузия за за „Черната лястовица“ (1997)
  • „Златен рицар“ за „Нешка Робева и нейните момичета“ от Палермо (1986)[6]
  • Голяма награда „Златен Лачено“ за режисура за „Авантаж“ от Международния филмов фестивал в Авелино, Италия (1979)
  • Сребърна мечка“ за „Авантаж“ от Берлин (1978)
  • Приз на Младежкото жури за „Изпит“ от Локарно (1972)

Национални награди:

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Авантаж“. – В: Избрани български сценарии. София: Български писател, 1979, с. 93 – 180.
  • „Биография на моите филми“. София: Аргос, 2020. ISBN: 978-619-91271-1-7.
  • „Биография на моите филми“. Втора част. София: Нов български университет, 2022. ISBN: 978-619-23322-6-6.
  1. Почетни професори на Нов български университет: Георги Дюлгеров на сайта на НБУ.
  2. Янакиев, Александър. Българско кино. Енциклопедия. София, ИК Титра, 2000. ISBN 954-90486-2-4. с. 100.
  3. Биография на „мѣра споредъ мѣра” (1979 – 1988) // spisaniekino.com. Посетен на 5 септември 2024 г.
  4. Георги Дюлгеров на сайта на НБУ
  5. Искра Божинова, „Неуморимият експериментатор: Георги Дюлгеров на 60“, в. „Култура“, бр. 36, 3 октомври 2003 г.
  6. „Златна Афродита“ за „Лейди Зи“, в. „Стандарт“, 3 септември 2005
  7. Награди от 2018 г. // Официален сайт на фестивала „Златна роза“. Посетен на 16 октомври 2021.
  8. Геновева Димитрова, „Проповедникът Дюлгеров“, рец. на филма „Козелът“, в. „Култура“, бр. 35 (2562), 15 октомври 2009 г.
  9. Геновева Димитрова, „Право в сърцето“, рец. на филма „Лейди Зи“, в. Култура“, бр. 42, 2 декември 2005 г.
Интервюта