Направо към съдържанието

Гладиус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гладиус
Gladius
Съвременна възстановка на гладиус от помпейски тип
Информация
ТипМеч
ПроизходИберия, Древен Рим
Арсенал Римски легион
ПериодАнтичност
РазпространениеЕвропа, Северна Африка,
Близък изток
Дължина на острието45 – 68 см
Обща дължина60 – 85 см
Тегло0.7 – 1.0 кг
Гладиус в Общомедия

Гладиус (на латински: gladius) е къс римски меч, заимстван от испанския gladius hispaniensis след края на Втората Пуническа война[1]. Оръжието е изработено от желязо или стомана и разполага със стесняващо се към върха половин-метрово острие, а дръжката на ефесът се изработва от бронз или слонова кост. Носи се от римските легионери в ножница на ремък (balteus), преметнат през лявото рамо. Така мечът стои на десния хълбок и войникът може да го извади, без да променя положението на щита scutum. Така бойната ръкопашна техника на римляните след реформите на Гай Марий се изразява в това да мушка врага иззад прикритието на големите си щитове[2].

През I век гладиусът претърпява някои технически изменения – дължината му намалява от 55 до 45 см, а острието му се видоизменя в такова с паралелни краища, а заострената част става по-къса. Познати са няколко разновидности на гладиуса, различавали се по дължината си и дължината на върха, а също така и по произхода си[3]. Най-дълъг е тип „Майнц“ /55 см./, с връх от 6,25 до 7,5 см. Тип „Фулъм“ бил с по-тънко острие, а скъсяващата се част била по-дълга. Тип „Помпей“ е най-разпространен – дължина на острието 45 см, а върхът – най-къс – 5 см. Както подсказва названието му, мечът гладиус е използван от гладиаторите в гладиаторски битки. [4]. След II век гладиусът постепенно е заменен във въоръжението на легионерите от спатата. Дръжката от слонова кост е била предназначена за войниците с по висок ранг, командващи взводове и отделения. Ножницата / канията също е била по богато украсена от тази на редовите войници.

  1. Penrose, Jane (2008). Rome and Her Enemies: An Empire Created and Destroyed by War. Osprey Publishing. pp. 121 – 122. ISBN 1-84603-336-5.
  2. Vegetius De Re Militari 2.15
  3. Walter NICODEMI, Carlo MAPELLI, Roberto VENTURINI and Riccardo RIVA: ISIJ Int., 45 (2006), 1358.
  4. Модели на остриета за гладиус, архив на оригинала от 30 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070930054021/http://www.mambri.com/legio%20fabrica.data/gla18.jpg, посетен на 16 октомври 2006