Направо към съдържанието

Горна Горица

Горна Горица
Gorna Gorica
— село —
40.8942° с. ш. 20.9028° и. д.
Горна Горица
Страна Албания
ОбластКорча
ОбщинаПустец
Географска областМала Преспа
Надм. височина960 m
Населениеоколо 700 души (2007)

Горна Го̀рица (на албански: Gorna Gorica) e село в Република Албания в областта Мала Преспа, област Корча, община Пустец. Към 2007 година има около 700 жители.[1]

Селото е разположено на 18 километра северозападно от общинския център Пустец в източните поли на планината Галичица, недалеч от брега на Голямото Преспанско езеро. В Горна Горица живеят основно хора с македонска или българска национална идентичност.

В селото е разкрита раннохристиянска базилика. Горногоришката кула е обявена за паметник на културата в 1973 година.[2]

В края на XIX век Горна Горица е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горица живеят 285 българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горица е чисто българско село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 35 къщи.[4]

Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на Екзархията в края на XIX век в селото има 33 православни къщи с 404 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горица има 360 българи екзархисти.[5]

В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Горица в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.[6]

Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Горна Горица има 33 къщи с 404 жители.[7]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горна Горица има 12 къщи славяни християни.[8]

В март 1933 година Албания депортира 150 български семейства от селата Горна и Долна Горица, което след отказа на ратификация от албанска страна на Албанско-българския протокол от 1932 година, допълнително влошава албано-българските отношения.[9]

В 2013 година официалното име е сменено от Горица е Маде (Goricë e Madhe) на оригиналното Горна Горица (Gorna Gorica).[10]

Година Население
1900 285
1926 511 (с Долна Горица)
1945 201
1960 329
1969 369
1979 406
1989 489
2000 515[11]
  1. Бело, Раки. Селищни имена в Мала Преспа – Албания, в: Македонски преглед, ХХХ, №3, стр.135.
  2. Lista e monumenteve: Rrethi i Korçës // Instituti i Monumenteve të Kulturës - Ministria e Kulturës. Архивиран от оригинала на 8 юни 2016. Посетен на 16 април 2023 г. (на албански)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 83. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
  6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
  7. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски)
  9. Paskal, Milo. Albania and the Balkan Entente // Balkan Studies 39 (1). Bulgarian Academy of Sciences, 1998. с. 111.
  10. Pas Pustecit, edhe 7 fshatra të Korçës me emertime maqedonase // Info Arkiv, 17 април 2013. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 29 октомври 2016. (на албански)
  11. Регионална стратегија, архив на оригинала от 11 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120211153317/http://www.rec.org.mk/Proekti/Prespa/ecotourismmk.pdf, посетен на 13 май 2008