Димитър Матов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за етнографа и езиковед. За революционера вижте Димитър Матов (революционер).
Димитър Матов
български етнограф
Роден
Починал
Учил въвВиенски университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика, етнография
Работил вСофийски университет
Димитър Матов в Общомедия

Димитър Христов Матов е виден български езиковед, фолклорист и етнограф, деец на Върховния македонски комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година. Димитър Матов е четвъртият седнал от ляво надясно

Матов е роден в 1864 година в будния български македонски град Велес, тогава в Османската империя, след което от 1878 г. продължава образованието си в Русия, учи в Николаевската гимназия при Тодор Минков, в 1888 година завършва история, литература и фолклористика в университета в Харков. Слуша лекции по история на Марин Дринов и по лингвистика на Александър Потебня. Връща се в Македония и от 1888 до 1890 година е учител в българската гимназия в Солун. След това заминава за Виена, където специализира славянска филология при Ватрослав Ягич (1891) и в Лайпциг при Август Лескин (1892). В 1892 година се връща в България и става учител в София и извънреден преподавател във Висшето училище.

От 1892 до 1895 година заедно с Иван Шишманов Матов е редактор на „Сборника за народни умотворения, наука и книжнина“. В 1893 година Матов издава брошурата „Сръбско-българската етнографска препирня пред науката“, в която изобличава сръбските аспирации към Македония: „Цяла паплач писатели пускат из народа книжки, календарчета и учебници по география и история, дето се проповядва теорията на Милоевич и Среткович“.[1]

Пише в „Български преглед“ и е сред създателите на „Книжици за прочит“. С труда си Към българския речник, излязал в 1892 година, Матов поставя основите на българската етимология. Във фолклористичните си трудове следва миграционната теория и прави сравнения между българския фолклор и фолклора на балканските, славянските и други народи.

Матов е близък с Марин Дринов и поддържа кореспонденция с Александър Н. Веселовски, Васил Кънчов, Никола Начов, Милан Решетар, Николай Т. Сумцов, Кузман Шапкарев и други.[2]

Матов е и виден деятел на македонската емиграция в България, като пише многобройни трудове по македонския въпрос, в които защитава българския етнически характер на областта. В 1895 година на ІІ македонски конгрес е избран за член на Върховния македонски комитет.

Матов умира в 1896 година на 32 години.[3][4][5][6]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На Димитър Матов е наречена улица в квартал „Илинден“ в София (Карта).

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Матовъ, Д. Животописъ на св. Климента, български архиепископъ. Отъ Теофилакта, охридски архиепископъ. Пловдивъ, Издание и печатъ на Хр. Г. Дановъ, 1896.
Филологични
Фолклористични
  • Нави (1889)
  • Приказката за правината и кривината (1893)
  • Бележки върху българската словесност, 1. Песента за слънчовата женитба (1894)
  • Невярна Груйовица. Баладен мотив за нашата народна поезия (1894)
  • Верзиуоловото коло и навите (1895)
  • Епосът ли е най-старият род поезия? (1895)
По македонския въпрос

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Арнаудов, Михаил. Научното дело на Димитър Матов, в: Очерци по българския фолклор, том 1, София, 1969.
  • Вакарелски, Христо. Етнография на България, София, 1972, стр. 62 – 64.
  • Динеков, Петър. Български фолклор, София, 1972, стр. 130 – 131.
  • Милетич, Любомир. Димитър Матов, в: Български преглед, №11, 1896.
  • Шишманов, Иван. Д. Д. Матов, в: Български преглед, №9, 1896.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Сръбско-българската етнографска препирня пред науката. От Д. М. С., 1893, с. 5.
  2. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. II (от фонд № 28 до фонд № 86). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, Наука и изкуство, 1966. с. 98.
  3. ↑ Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 104.
  4. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 100 – 101.
  5. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 284.
  6. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 458.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Матов&oldid=12207828“.