Дон Карлуш I (бронепалубен крайцер, 1898)
| „Дон Карлуш I“ Dom Carlos I, след 1910 г.: NRP Almirante Reis | |
_(cropped)).jpg) Бронепалубният крайцер „Дон Карлуш I“[~ 1] | |
| Флаг | .svg){kind=small}  Португалия |
|---|---|
| Клас и тип | Бронепалубен крайцер |
| Следващ тип | „Раиня доня Амелия“ |
| Предшестващ тип | Бронепалубни крайцери тип „Сао Габриел“ |
| Производител | Armstrong Whitworth в Елсуик, Великобритания. |
| Служба | |
| Поръчан | януари 1896 г. |
| Заложен | 3 декември 1896 г. |
| Спуснат на вода | 5 май 1898 г. |
| Влиза в строй | 19 април 1899 г. |
| Изведен от експлоатация | утилизиран през 1923 г. |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 4186 t (нормална); 4253 (пълна) |
| Дължина | 117,0 m |
| Дължина между перпендикулярите | 110,0 m |
| Ширина | 14,2 m |
| Газене | 5,3 m |
| Броня | на палубата: 37 mm (по скосовете: 110 mm); на бойната рубка: 102 mm |
| Задвижване | 2 парни машини с тройно разширение; 12 водотръбни котли Yarrow |
| Мощност | 12 500 к.с. (9,3 МВт) |
| Движител | 2 гребни винта |
| Скорост | 22 възела (40,7 km/h) |
| Далечина на плаване | 2700 морски мили при 15 възела ход; Запас гориво: 1000 t въглища |
| Екипаж | 473 души |
| Кръстен в чест на | крал Карлуш I |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4x1 152 mm; 8x1 120 mm; 16x1 47 mm; 2x1 37 mm |
| Торпедно въоръжение | 5x1 356 mm ТА[1] |
| „Дон Карлуш I“ в Общомедия | |
„Дон Карлуш I“ (на португалски: Dom Carlos I) е бронепалубен крайцер на португалските ВМС от края на 19 век. Принадлежи към т.нар. елсуикски крайцери, строени за износ от британската компания Sir W.G. Armstrong & Company („Армстронг“). Той е вариант на крайцера „Йошино“, построен от „Армстронг“ за японския флот. През 1910 г. е преименуван на „Алмиранте Рейс“ (на португалски: NRP[~ 2]Almirante Reis). Смята се за най-знаменития крайцер в историята на португалския флот.
Проектиране
[редактиране | редактиране на кода]Програмата на португалските ВМС, приета на 20 март 1890 г., предвижда освен всичко останало строеж на 10 крайцера. При това малките кораби са предназначени за колониите, а големите следва да са базирани в Лисабон, защитавайки столицата, а също и за изпълняване на задачи в чужбина. Като образец за големите съдове португалското военноморско ръководство избира крайцерите на „Армстронг“, привлекателни със съчетаването на високи характеристики и умерена цена.[2]
Изначално е планирано поръчка в Италия на крайцер с водоизместимост 3600 тона по образец на „елсуикските“, но морският министър Жасинту Кандиду да Силва издейства поръчката на крайцера да е непосредствено на британския производител. Предполага се корабът да е по образец на нашумелия във военноморските кръгове японски крайцер „Йошино“, също производство на „Армстронг“. Предварителната поръчка Португалия прави през януари 1896 г., а официалният договор е подписан през януари 1897 г., когато вече крайцерут е на стапелите в строеж. Екипажът на крайцера пристига във Великобритания на 21 юни 1899 г., а на 8 юли 1899 г. корабът вдига военноморския флаг и потегля за Португалия.[3]
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]Конструкцията на „Дон Карлуш I“ като цяло повтаря „Йошино“, но с някои особености. Така например крайцерът, за първи път в практиката на „Армстронг“, получава водотръбни котли, като в конкретния момент това са най-мощните водотръбни котли в света, от всички построени тогава кораби.[1] Планираната скорост е 20 възела при мощност от 8000 к.с. и 22 възела при мощност 12 500 к.с. Фактически на изпитанията крайцерът развива 20,64 възела при мощност 8000 к.с. и 22,18 възела при мощност 12 684 к.с. Нормалният запас въглища е двойно по-голям от този на „Йошино“ – 700 тона към 350 тона, максималният достига 1000 тона.[1]
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]Като най-мощен и съвременен крайцер в португалския флот „Дон Карлуш I“ активно се използва за показни мисии в други страни. През януари 1900 г. кралският двор избира крайцера за своя яхта за посещението си на Мадейра. На 9 април 1900 г. „Дон Карлуш I“ отплава за Бразилия, където представлява Португалия на тържествата в чест на 400-годишнината от откриването на Южна Америка. В Рио де Жанейро е посетен от бразилския президент Мануел Ферас ди Кампус Салис. През август 1900 г. корабът посещава Ферол, където на борда му се качва кралското семейство на Испания. През октомври 1900 г. „Дон Карлуш I“ доставя в Порто кралския двор на Португалия за откриването на паметника на Енрике Мореплавателя.[3]
Коментари
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ На приложената фотография към статията е показан явно не португалския крайцер „Дон Карлуш I“ (близък по кострукция на „Йошино“ с полубак и полуют), а кораб с гладкопалубен корпус и оръдия голям калибър в краищата – най-вероятно, един от испанските броненосни крайцери тип „Принцеса де Астуриас“.
- ↑ Префиксът „NRP“ е от на португалски: Navio da República Portuguesa (Кораб на Португалската република).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
- Brook P. Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927. Gravesend, World ship society, 1999. ISBN 0-905617-89-4.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- DOM CARLOS I protected cruiser(1898) ((en))
- NRP Dom Carlos I Архив на оригинала от 2022-04-07 в Wayback Machine. ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Дон Карлуш I (бронепалубен крайцер, 1898)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дон Карлуш I (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |