Държавен съд
Държавният съд е непостоянно действаща съдебна институция, създадена със Закона за съдене на министрите от 10 декември 1880 г. на основание чл. 155 от Търновската конституция (16 април 1879 г. – 4 декември 1947 г.).
Устройство
[редактиране | редактиране на кода]Законът за съдене на министрите предвижда следната процедура.
- Предложение за съдене на министър или министри може да прави всеки депутат в Народното събрание, но за да се предприеме тази мярка, тя трябва да бъде одобрена и подписана най-малко от 1/4 от народните представители.
- На санкция от Държавен съд подлежат всички случаи, предвидени в чл. 155 от Търновската конституция – от държавна измяна и предателство до нанасяне на вреди на държавата с цел лична изгода.
- Предварителното следствие на обвиняемото лице или лица се възлага на особена следствена комисия, състояща се от трима души – един от Върховния касационен съд, който обикновено става председател на комисията, и по един представител, избран измежду апелативните и окръжните съдилища.
- Членовете на комисията се назначават с височайши указ по предложение на правосъдния министър.
- След приключване на предварителното следствие делото се препраща до държавния обвинител.
- При водене на делото Държавният съд се ръководи от общите правила за решаване на углавните дела. Присъдите му са окончателни и не подлежат на обжалване.
От 1903 г. работата на държавния обвинител се подпомага от няколко негови заместници, а от 1904 г. според височайши указ е внесено допълнение към Закона за съдене на министрите, което ограничава дотогавашната материя. Според това допълнение министрите могат да бъдат съдени само при нарушение на някой член от конституцията, а служебните им нарушения подлежат на углавно и гражданско преследване.
Претърпява промени и самият състав на Държавния съд. Първоначално той се състои от председател, 6 съдии и 14 съдебни заседатели, от които 10 действителни и 4 запасни.
С промените от 1923 г. съставът на Държавния съд е председател, избран от Народното събрание, и 16 народни съдии, от които 12 действителни и 4 запасни.
Работа на Държавния съд
[редактиране | редактиране на кода]Първи държавен съд
[редактиране | редактиране на кода]
Държавният съд е свикан за първи път през 1903 година по искане на депутати от XI обикновено народно събрание, заседавало през 1901 – 1902 година. Подсъдими са министри от правителството на Тодор Иванчов, обвинени в измяна и корупция. Държавен обвинител е Александър Малинов. На 3 юни 1903 година съдът осъжда на осем месеца затвор Тодор Иванчов, Димитър Тончев и Васил Радославов, но присъдата не влиза в сила, тъй като осъдените са амнистирани от избраното малко по-късно от XIII обикновено народно събрание.[1]
Втори държавен съд
[редактиране | редактиране на кода]Второто свикване на Държавния съд е през 1911 година по искане на депутати от XIV обикновено народно събрание (1908 – 1911). Подсъдими са министри от правителствата на Рачо Петров, Димитър Петков и Петър Гудев. Държавен обвинител е Георги Данаилов с помощници Александър Малинов и Александър Милев. Съдът е разпуснат от XV обикновено народно събрание преди да издаде присъда.[1]
Трети държавен съд
[редактиране | редактиране на кода]
Третият държавен съд функционира на основата на Закона за наказване на виновниците за националната катастрофа, приет от правителството на Българския земеделски народен съюз, чиято цел е наказване на виновните за участието и поражението на България в Първата световна война.[1] Наричан по онова време „закон-присъда“, водещ мотив при приемането му е разправа с политическите противници, което прави Третия държавен съд предвестник в много отношения на т.нар. „Народен съд“ от 1944 – 1945 година.[2]
Съдът е свикан на 12 януари 1920 година по искане на депутати от XVIII обикновено народно събрание,[3] като първоначално обвиняеми са министри от кабинета на Васил Радославов, управлявал по време на Първата световна война. Държавен обвинител става Райко Даскалов с помощници Александър Радолов, Константин Консулов и Георги Величков. След проведен през 1922 година референдум, обвинението е разширено и в него са включени правителствата на Иван Гешов, Стоян Данев и Александър Малинов. Третият държавен съд е най-продължително заседавалият и обхващащ най-голям брой обвиняеми.[1] Най-тежката присъда, доживотен строг тъмничен затвор, получават шестима осъдени – Васил Радославов, Димитър Тончев, Петър Пешев, Христо Попов, Петър Динчев и Добри Петков.[2] Осъдените са амнистирани през 1924 г.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.III. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-9-2.
- Методиев, Веселин и др. Българските държавни институции 1879 – 1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987.
