Направо към съдържанието

Евсевий Кесарийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евсевий Кесарийски
раннохристиянски епископ и историк

Роден
около 265 г.
Починал
около 340 г. (75 г.)
Кесария

Религияправославие
Научна дейност
Областистория, богословие
Известен с„Църковна история“
Евсевий Кесарийски в Общомедия

Евсевий Кесарийски (лат. Eusebius Pamphili, гр. Εὐσέβιος τῆς Καισαρείας) е раннохристиянски епископ и историк, наричан баща на църковната история.

Роден е в Кесария (Цезареа Маритима), в римската провинция Сирия Палестина, между 260 и 264 година. Получава образование в Йерусалим и Антиохия. Изучава Платон, Филон Александрийски и Ориген. В Кесария става ученик в библейското училище на презвитер свети Памфил (затова понякога го наричат и Евсевий Памфил, Памфиловият възпитаник). Памфил става жертва на гоненията, предпириети срещу християните отначало от Диоклециан и Максимиан през 305 г. и продължени от различни дейци на тетрархията до 324 г. След смъртта на учителя си, приблизително от 310 г. нататък Евсевий многократно се мести и скита из Ориента - в Тир, Палестина, Сирия, Финикия, Египет.[1]. Плод на това странстване е неговият литературен труд История на палестинските мъченици. С отслабването и последвалото прекратяване на гоненията в резултат на Сердикийския и Миланския едикти става възможно Евсевий да се установи и той е избран през 313 г. за епископ на Кесария. Около 318 г. се разгарят спорове около възгледите на свещеника от Александрия Арий, който прогонен оттам намира убежище в Кесария. Макар че самият Арий твърди, че намира в него поддръжник, Евсевий има резерви по отношение на неговото учение. Въпреки това на свикания в Антиохия синод през януари 325, Евсевий, заедно с още двама свещеници, са временно отлъчени заради поддръжка на арианството. На свикания по-късно същата година от Константин Велики Никейски събор Евсевий предлага свой проект за символ на вярата, който е отхвърлен, а когато арианството е обявено за ерес, той се покайва за съпричасността си към него и е оправдан с изричното одобрение на императора[1]. Подписва Никейския символ на вярата и по-късно работи за популяризирането му. Все пак и след събора Евсевий продължава да застъпва ариански или близки до арианските възгледи и е сред противниците на Атанасий Александрийски. Той става доверено лице на Константин, с когото води кореспонденция, и остава такъв до смъртта му (337 г.), по повод на която пише панегирика Животът на Константин Велики. Известен е и като автор на речи по повод 20-годишнината и 30-годишнината от неговото управление (съответно 326 и 327 г.).

Неговото най-важно съчинение „Църковна история“ е пълно описание и хронология на ранното християнство, от неговото създаване до 324 г. При написването й Евсевий използва не само съхраняваното по въпроса в големите библиотеки от това време, но и документи от редица държавни архиви. „Църковна история“ и до днес е основен източник за ранните години на християнството.

  • Църковна история (на старогръцки: Ἐκκλησιαστικὴ ἱστορία; на латински: Historia Ecclesiastica или Historia Ecclesiae)
  • История на палестинските мъченици
  • Животът на Константин Велики[2]
  1. а б Eusebius of Caesarea | Biography, Writings, & History // Encyclopedia Britannica. Посетен на 19 ноември 2019. (на английски)
  2. Евсевий Кесарийски (Евсевий Памфил) // Посетен на 21 май 2018.