Жан Мишел Жар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жан Мишел Жар
Jean-Michel Jarre
френски композитор
2016 г.
Роден
24 август 1948 г. (75 г.)
Музикална кариера
Стилембиънт
Инструментиелктронна клавиатура, китара, пиано, синтезатор, орган, бас китара, Теремин
Активностот 1969 г.
ЛейбълDisques Dreyfus, „Епик Рекърдс“, Polydor Records
Семейство
БащаМорис Жар
Братя/сестриКевин Джар
СъпругаГун Ли (2019)
Шарлот Рамплинг (1978 – 1998)
Ан Парийо (12 май 2005 – ноември 2010)
ПартньорГун Ли
Подпис
Уебсайтjeanmicheljarre.com
Жан Мишел Жар в Общомедия

Жан Мишел Жар (на френски: Jean-Michel André Jarre, Жан-Мишел Андрѐ Жар), роден на 24 август 1948 г. в град Лион, Франция, е композитор и музикален продуцент. Той е син на Морис Жар, известен композитор на филмова музика. Жан Мишел Жар е смятан за един от първите в електронния жанр, а също и за новатор, заради зрелищните концерти с лазерни прожекции и фойерверки, обединяващи музика, архитектура и околна среда в едно.

Първоначално подписва творбите си с Жан-Мишел Жар. В периода между излизането на албумите Waiting for Cousteau (1990) и Images–The Best of Jean Michel Jarre (1991) маха тирето от собственото си име.

Музикална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Музикално образование[редактиране | редактиране на кода]

Жар започва да учи пиано на петгодишна възраст.[1][2] Обезкуражен от учителя си, когото счита за прекалено строг, той се отказва от инструмента за две години. С подкрепата на майка си Жан Мишел Жар взема уроци по хармония, контрапункт и фуга при френската композиторка Жанин Рюф в Парижката консерватория. Интересува се и от съвременната музика и се научава да свири на електрическа китара.[2] По-късно спира да се занимава с класическа музика. През 1964 година сформира групата Mystère IV. В края на 60-те той започва да експериментира с магнетофон и магнитни ленти, радио и други електронни устройства. През 1968 г. Ж. М. Жар се присъединява към Групата за музикални изследвания под ръководството на Пиер Шафер, където за първи път се докосва до синтезатор.

Годините Дрейфюс[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 70-те Жар издава първото си самостоятелно произведение – La Cage (1972), както и първите си два албумни проекта – Deserted Palace (издаден от Сам Фокс Продъкшънс/Дрейфюс, 1973) и музиката за филма Les Granges Brûlées (Дрейфюс, 1973). Едва през 1976 г. обаче Жар си осигурява договор с „Полидор“ (след първото издаване на Disques Motors) с неговия първи многомилионно тиражиран албум Oxygene. Макар че албумът получава международно разпространение през 1977 г., Oxygene става популярен в цял свят още след първото му публикуване във Франция. „Oxygene“ е считан от много хора за най-важния и влиятелен електронен албум за всички времена и оттам за един от най-важните албуми в популярната музика. Различаващ се от тогавашните албуми, от твърдия, футуристичен звук на „Kraftwerk“, или още по-космическия и мрачен „Tangerine Dream“, Oxygene има разкошен, омайващ и мелодичен звук, напомнящ на мелодията на Уолтър Карлос от музиката към филма „Портокал с часовников механизъм“, издаден няколко години по-рано, и жъне успехи по целия свят. Произведението Oxygene Part IV е издадено отделно и става едно от най-добре познатите в жанра на електронната музика. Ключов компонент в звука на Жар е използването на фазер ефекта Малък камък на Електрохармоникс на синтетични струнни клавиши и свободно използване на ехо в различните звукови ефекти, създадени от VCS3 синтезатор.

През 1978 г. е издаден неговият втори албум Equinoxe. Жар разработва звука, използвайки елементи с повече ритъм и динамика, в частност по-голяма честота на бас линиите. Много от това е постигнато с оборудване, разработено по поръчка от сътрудника на Жан-Мишел, Мишел Гейс. След издаването на албума последва концерт на Place de la Concorde в Париж (1979). Концертът привлича един милион души, което е първото влизане на Жар в Книгата за рекорди на Гинес за най-голяма публика на концерт на открито.

През октомври 1981 г. Жан-Мишел Жар става първият западен поп изпълнител, на когото е разрешено да изнася концерти в Китайската народна република. През същата година е издаден албумът Les Champs Magnétiques (Магнитни полета), посрещнат с много овации, последван от албума Les Concerts En Chine (Концертите в Китай), издаден през 1982, отбелязан като първия му албум на живо, обхващащ първото му турне в Китай през 1981 г.

През 1983 г. Жар създава албума Musique pour Supermarchés (Музика за Супермаркети), от който било направено само едно копие. Албумът е създаден с ясната цел Жар да изрази отвращението и пренебрежението си към музикалния бизнес. Жар унищожава всички първични записи от трудовете си, позволява на Радио Люксембург да го излъчи веднъж и го продава на търг. Докато бива излъчван по радиото, някои хора го записват с магнетофоните си, за да могат да го слушат отново, въпреки лошото качество (радиостанцията била AM станция). Произведенията от този албум по-късно биват преработени в бъдещите албуми.

През 1984 г. е издаден албумът Zoolook, който е първото навлизане на Жар в света на семплинга с албум, състоящ се от много различни думи и реч, записани на различни езици, за да създаде различни звуци и ефекти, а също така включва вокалите на Laurie Anderson за песента „Diva“.

През 1986 г. НАСА и град Хюстън го канят да изнесе концерт по случай 25-годишнината на НАСА и 150-годишнината от основаването на Хюстън. По време на концерта астронавтът Роналд Макниър трябвало да изсвири на саксофон част от Rendez-Vous VI от борда на совалката Чалънджър. Това щяло да бъде първото музикално произведение, записано в Космоса, за албума Rendez-Vous. След катастрофата на Чалънджър на 28 януари 1986, когато загива Роналд Макниър, произведението е записано с друг саксофонист, преименувано на парчето на Рон, а албумът е посветен на седемте загинали астронавти. Концертът в Хюстън влиза в Книгата за рекорди на Гинес заради публиката, която наброява милион и половина души. Концертът включва огромни прожекции на фотографски изображения и лазерни прожекции върху сградите в центъра на Хюстън, включително голям бял екран на предната част на Texaco Heritage Plaza, който бил в ремонт.

По-късно през 1986 г. Жар организира концерт в родния си град Лион като част от празненствата по случай посещението на Папа Йоан Павел II в града.

През 1988 г. излиза албумът Revolutions. Жар, заедно с гости като Ханк Марвин, изпълнява музиката от албума и избрани парчета от дискографията си на събитие, кръстено Destination Docklands пред двеста хиляди души (без да се смятат хилядите наблюдатели, гледали концерта извън вратите) в два концерта на 8 и 9 октомври. Събитието използвало за проспект Royal Victoria Dock в източната част на Лондон.

На 14 юли 1990 г. Жар отново чупи собствения си рекорд с концерта в парижкия квартал Ла Дефанс, където два и половина милиона души гледат как Жар осветява парижкия квартал. Албумът En Attendant Cousteau (В очакване на Кусто) е издаден през същата година и е посветен на френския мореплавател Жак-Ив Кусто.

През 1993 г. издава първото си творение, което е силно повлияно от техно музиката. Озаглавен „Chronologie“, албумът от техническа гледна точка е преработка на идеята, използвана от Жар в периода „Oxygene/Equinoxe“, където величествена увертюра доставя емоционалното усещане и музикален тембър за идващото и повече ритмични елементи. Но този път произведенията включват най-новите синтезаторни технологии, свистящи елементи (пасващи на името на албума) и съвременни ритми, управляващи темпото – стил, който Жар използва в повечето от бъдещите си творби. Вдъхновявайки цяло поколение от електронни музиканти с творчеството си от 70-те и 80-те години, Жар на свой ред бил привлечен от транс жанра, последвал го през 90-те. За пръв път Жар обикаля, за да подпомогне албум, изнасяйки огромни открити концерти в няколко европейски града и в Хонконг.

Въпреки всичко, за почитателите, спомнящи си финия звук от ранните произведения на Жар, 1997 г. няма да бъде разочароваща. „Oxygene 7 – 13“ връща синтезатора VCS 3 и Мелотрон сред останалите. Човек може да усети вдъхновението от „Oxygene IV“ и „Equinoxe II“ в двуходовата творба „Oxygene 7“, докато много от останалите техно базирани парчета в албума предлагат съчетание от вдъхновенията на Жар от периодите „Oxygene“ и „Chronologie“. „Oxygene Х“ също така ще бъде първото произведение от Жар, което включва употребата на терменвокс. Жар отново обикаля Европа, за да представи албума, този път предимно на малки, закрити места с доста по-скромна програма откъм светлинни ефекти. В тази обиколка Жар посещава страни, в които никога преди не е изнасял концерти.

На 6 септември 1997 г. Жар изнася концерт в Москва по повод 850-годишнината от основаването на града. Московският държавен университет е използван като екран за грандиозни прожекции на образи, прожекторни светлини и фойерверки. Публиката е над 3,5 милиона души, с което Жар отбелязва четвъртия си рекорд за най-многобройна публика на концерт.

„Metamorphoses“[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 г. Жар изнася грандиозен музикален и светлинен спектакъл в египетската пустиня, близо до Гиза. Именуван 12-те съня на слънцето, концертът отбелязва новото хилядолетие и 5000 години на Египетската цивилизация. Спектакълът също е и сцена за представянето на новия албум на Жар Metamorphoses.

Жар издава „Metamorphoses“ – неговия първи албум с пълно присъствие на вокали, през 2000 година. Музикалните произведения и техните аранжименти в този техно базиран албум са изключително разнообразни. Жар започва обединявайки звукови ефекти от компютри Apple, изпълнение от Macintalk, програма на Макинтош, която позволява на Жар да преправя гласа си и да пее странния текст на песента „Love, Love, Love“. Лори Андерсън прави втората си поява в дискографията на Жар във встъпителното произведение „Je Me Souviens“. Други участници в албума са певицата Наташа Атлас и цигуларката Шарън Кор от ирландската поп група „Дъ Корс“. „Metamorphoses“ е пуснат в продажба в САЩ няколко години по-късно. Според критиците и почитателите, „Metamorphoses“ е един от най-нехаресваните албуми на Жар.

През 2001 г. прави концерт на плажовете в Окинава заедно с Артър Кларк и Тецуя Комуро, за да отбележи „истинското“ започване на хилядолетието. Концертът е наречен Rendez-vous in Space, а групата се нарекла Дъ Визитърс. По-късно същата година Жар свири пред Акропола в Атина.

Годините Aero[редактиране | редактиране на кода]

През 2002 г. Жан Мишел Жар изнася концерта „Aero“ във вятърната електроцентрала Грамел Ва Енгре, близо до Олбор в Дания, пред сравнително малка публика от 5000 души. Студийният албум, съставен най-вече от преработени класики на Жар, е издаден през 2004 година, включващ CD и DVD. DVD дискът е с 5.1 канален звук, с DTS и Dolby Digital. Жар твърди, че това е първата му музикална творба с 5.1 звук. Видеото към музикалните произведения представлява близък план на очите на актрисата Ан Парийо, които се движат в синхрон с музиката.

2002 г. ще се запомни и с издаването на „Sessions 2000“, компилация от синт-джаз парчета, които стилистично са коренно различни от всичко, което е правил допреди. В този албум се забелязва по-малко ритъм, отколкото в предишния албум на Жар – „Метаморфози“.

През 2003 г. издава албума Geometry of Love, предназначен за фоайето за специалните гости на парижки нощен клуб. Докато модерните албуми на Жар намирали място на местата за танци, Geometry of Love намира своя дом в стаята за отдих.

На 10 октомври 2004 г. прави два последователни концерта. Първият е в Забранения град в Пекин, последван веднага от по-малък концерт на площад „Тянанмън“, за да отбележи началото на китайската „френска година“ – сезона за културен обмен между двете страни. Избирайки живописното място до Южната врата в Забранения град, Жар свири с няколко известни китайски оркестри, хора, оперни певци и няколко гостуващи музиканти, в това число Чен Лин и китаристът Патрик Ронда.

На 26 август 2005 г. в Гданск, Полша, Жан Мишел Жар изнася дълъг концерт, наречен „Space of Freedom“, по случай двадесет и петата годишнина на синдиката „Солидарност“. Около 170 000 души присъстват на събитието. На сцената е и Лех Валенса.

През септември 2006 г. „Тадлоу Мюзик“ издават специален симфоничен албум, озаглавен „The Symphonic Jean Michel Jarre“ с 20 преработки на произведения от Жар, който се състои от два компакт диска. Жар представя албума, включвайки гласа си в една от песните.

На 16 декември 2006 г. Жан Мишел Жар изнася концерт наречен „Вода за Живот“ в пустинята Сахара, близо да Мерзуга, Мароко. [3][4]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Жар се жени три пъти:

  • За Флор Гийяр на 20 януари 1975 г.
  • За британската актриса и фотограф Шарлът Рамплинг от 7 октомври 1978 г. до около 1998 г.
  • През 2002 той обявява годежа си с актрисата Изабел Аджани, но по-късно тя прекъсва тази връзка
  • Жени се за френската актриса Ан Парийо на 12 май 2005 г.

Жар има три деца:

Награди и признания[редактиране | редактиране на кода]

By 2005 he had sold an estimated 72 million albums and singles over his career.

An asteroid, 4422 Jarre, has been named in honor of him. [1]

Избрана дискография[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни[редактиране | редактиране на кода]

  • La Cage/Erosmachine (1970, 7" single only)

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми с ограничен тираж[редактиране | редактиране на кода]

Живи албуми[редактиране | редактиране на кода]

Музика към филми[редактиране | редактиране на кода]

Озвучения към филми, официално предоставени от Жар[редактиране | редактиране на кода]

Преработки[редактиране | редактиране на кода]

Сборни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Видео издания[редактиране | редактиране на кода]

Позиции в музикалните класации[редактиране | редактиране на кода]

UK ans US chart positions taken from [2]

Концерти[редактиране | редактиране на кода]

Големи концерти[редактиране | редактиране на кода]

Други изпълнения[редактиране | редактиране на кода]

По-важни инструменти[редактиране | редактиране на кода]

Throughout his concerts, Jarre uses several unusual or custom-built instruments. Some of these are:

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Biographie: Jean-Michel Jarre // Radio France. Посетен на 2022-05-18.
  2. ↑ а б Ed. Alexandra Hughes et al. Encyclopedia of Contemporary French Culture. Routledge. ISBN 9780415263542. с. 303.
  3. ↑ News from JarreUK
  4. ↑ www.unesco.ma, архив на оригинала от 16 май 2007, https://web.archive.org/web/20070516222824/http://www.unesco.ma/article.php3?id_article=934, посетен на 14 януари 2007 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Официална интернет страница[редактиране | редактиране на кода]

Биографична и родословна информация[редактиране | редактиране на кода]

Основна информация[редактиране | редактиране на кода]

Страници за почитатели[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Жан_Мишел_Жар&oldid=12047362“.