Железопътна линия Волуяк – Банкя
Железопътна линия 13 | |
Информация | |
---|---|
Тип | нормална |
Статус | действаща |
Крайни гари | Банкя |
Започва от | Волуяк |
Свързани линии | Линия 1 Линия 6 Линия 14 |
Станции | 4 (2 гари и 2 спирки) |
Номер линия | 13 |
Пусната | 5 август 1918 |
Разширение | 1918 (до Аеропланното училище) 29 октомври 1919 (до Банкя) |
Собственик | НКЖИ |
Оператори | БДЖ |
Дължина | 10,9 |
Брой линии | единична |
Междурелсие | 1435 mm |
Електрификация | 25 кV, 50 Hz |
Работна скорост | 60 km/h |
Железопътна линия Волуяк – Банкя е единична, електрифицирана, с нормално междурелсие 1435 mm, отклонение на главна линия № 1.
История
[редактиране | редактиране на кода]Линията е построена от Управлението на железопътните съобщения (УЖПС) по нареждане на Щаба на действащата армия (ЩДА). По това време името на гара Волуяк е Божурище и през лятото на 1917 г. от нея до аеропланното училище при с. Божурище е построен железопътен клон с дължина от около 3,3 km, за превозване на строителните материали и тежките стоманени покривни конструкции на изгражданите хангари.Още преди да започне използването на този клон, ЩДА нарежда на УЖПС да продължи линията до с. Банкя, за по-бърза връзка, с оглед отбраната на София и улесняване превозът на ранени или болни войници, докарани в санитарни влакове от фронта.
За линията до Банкя са използвани около 2,2 km от клона за аеропланното училище. Със стрелка на открит път и голяма лява крива линията се отделя от него и се насочва по новото си трасе. Клонът към аеропланното училище остава с дължина 1,1 км. Целият участък Волуяк – Банкя (10,9 km) е открит за експлоатация на 5 август 1918 г., още преди да бъде завършен напълно. С довършителните работи, за обслужване на с. Божурище и летището е направена нова спирка „Аеропланно училище“ (km 10+880 от гара София), която по-късно е преименувана на „Божурище“, а дотогавашната гара Божурище – на гара Волуяк.
Експлоатация
[редактиране | редактиране на кода]До средата на 60-те години на миналия век, гара Банкя е открита и за товаро-разтоварна дейност. През нея се е извършвало почти цялото снабдяване на Банкя с продоволствени стоки, строителни материали и горива. Тези товарни влакове са се обслужвали основно с локомотиви серия 28.00.
Волуяк – Банкя | ||
---|---|---|
Линия 14 (Биримирци) | ||
Линия 1 (София 0+000) | ||
7+793 Волуяк | ||
Линия 1 (Калотина) | ||
Линия 6 (Гюешево) | ||
10+901 Божурище | ||
16+587 Иваняне | ||
18+646 Банкя |
Между София и Банкя се осъществява и голямо движение на пътници - голяма част от населението на Банкя работи в София, а софиянци масово използват минералните бани там. За това пъническите влакове София – Банкя – София са били 6 – 8 чифта на ден. Композициите са били 5 или 6 четириосни пътнически вагона, возени от парни локомотиви серии 10.00 и 11.00.
След 1966 г. влаковете започват да се обслужват с дизелови локомотиви серия 51, като зимно време към състава се е прикачвал двуосен вагон-отоплител. От 1969 г. пътническото движение се поема от ДМВ серия 18, а след електрификацията на линията – от ЕМВ серия 32.
След 2007 – 2008 г. линията се обслужва с ЕМВ от сериите 30 и 31, като понастоящем пътническото движение се поддържа с 4 чифта влакове дневно.
Технически съоръжения по железопътната линия
[редактиране | редактиране на кода]Гари и разделни постове
[редактиране | редактиране на кода]име на гарата | приемно-отправни коловози (ПОК) | осигурителна инсталация | ||
---|---|---|---|---|
брой ПОК | максимална полезна дължина | минимална полезна дължина | ||
(София) | 14 | 1108 | 360 | МРЦ |
Волуяк | 7 | 702 | 473 | МРЦ |
Банкя | 3 | 300 | 250 | без ОИ |
Мостове
[редактиране | редактиране на кода]междугарие | намира се на път № | намира се на km | обща дължина, m | изграден от | препятствие |
---|---|---|---|---|---|
(София – Волуяк) | 1 и 2 | 1+241 | 35,70 | стоманобетон | жп. коловоз и път |
(София – Волуяк) | 1 и 2 | 2+317 | 28,00 | стоманобетон | Суходолска река |
(София – Волуяк) | 1 и 2 | 5+658 | 31,00 | стомана | река Какач |
Волуяк – Банкя | 16+913 | 29,50 | стомана | река Какач | |
Волуяк – Банкя | 17+398 | 40,00 | стомана | река |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Железопътна мрежа на България
- Железопътна линия 1 (България)
- Железопътна линия 6 (България)
- Железопътна линия 14 (България)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
- Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.