Илия Блъсков
| Илия Блъсков | |
 Снимка на писателя от преди 1870 г. | |
| Роден | 9 февруари 1839 г. |
|---|---|
| Починал | 13 август 1913 г. (на 74 г.) |
| Професия | учител, писател |
| Националност |  България |
| Дебютни творби | „Изгубена Станка“ (1865) |
| Известни творби | „Изгубена Станка“ (1865) „Злочеста Кръстинка“ (1870) |
| Илия Блъсков в Общомедия | |
Илия Рашков Блъсков е български писател. Със своите повести „Изгубена Станка“ (1865) и „Злочеста Кръстинка“ (1870) той става един от основоположниците на българската повествователна проза, наред с Васил Друмев и Любен Каравелов.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Илия Блъсков е роден на 9 февруари 1839 година в село Дълбоки, Старозагорско[1]. Син на книжовника Рашко Блъсков. Негови братя са книжовникът Димитър, Георги и бъдещият генерал Андрей Блъсков. Първоначално учи при баща си, а по-късно в Девня при Константин Драгатов (1849) и в Русе при Парашекв Бояджиев (1851) Проявява старание в училище, но тежките морални и физически наказания, които се прилагат там убиват в него желанието да се образова. В крайна сметка завършва начално училище при баща си (1853)[2]
През 1857 година става учител в село Айдемир. През 1860 година се премества в Шумен. Там взима уроци от Добри Войников и френски при Атанас Гранитски. На 1 септември 1860 година отваря училище в Долна махала.
Събира и публикува народни умотворения, издава около 30 календара с актуални обществени проблеми, адаптира народни приказки и сръбски белетристични произведения. През 1865 година издава от името на баща си повестта „Изгубена Станка“, в чието написване участва активно като редактор Добри Войников. Тя става първото произведение в българската литература с предимно селска тематика. През 1870 година издава повестта „Злочеста Кръстинка“, съдържаща и критика на гръцкото духовенство в контекста на актуалната по това време борба за самостоятелна българска църква. Блъсков продължава да пише и публикува до началото на 20 век, но по-късните му произведения, като „Пиян баща, убиецът на децата си“ и „Двама братя“, имат скромни художествени качества и ограничен отзвук сред публиката.[3]
Илия Блъсков умира през 1913 година в Шумен. Според спомени на неговия внук Илия Блъсков, възрожденецът е бил погребан в двора на църквата Свети Три Светители, но по-късно е забравен. Фрагмент от надгробния му паметник е открит случайно през 90-те години, но гробът му е заличен.
Част от архивите му се съхраняват във фонд №10 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[4]
Творчески прояви[редактиране | редактиране на кода]
Преводи[редактиране | редактиране на кода]
- „Тълкуванiе на десетте Божии заповеди“ (1857)
- „Живот на светаго Ивана Предтеча и на светаго Игнатия Богоносца“ (1863)
Оригинални творби[редактиране | редактиране на кода]
- Повести
- „Изгубена Станка“ (Болград, 1865)
- „Злочеста Кръстинка“ (1870)
- „Жален спомен за лютите рани на България през година 1876“ (1878)
- „Пиян баща убиец на децата си“ (1879)
- „Двама братя“ (1888)
- Разкази
- „Главчо“ (1885)
- „Стоянчо“ (1885)
- „Донка хубавица“ (1886)
- „Хубава невеста Златка“ (1887)
- „Пенчю“ (1888)
- „Куцото учителче“ (1883)
- „Нещастна Калинка“ (1892)
- „Велчю“ (1896)
- „Дядо Добри“
- „Поп Марко“
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Илия Блъсков – „Изгубена Станка“
- Избрани произведения: Т. 1-2. Съст. Иван Богданов. София: Хемус, 1940.
- Повествования за възрожденското време: Избрани творби / Илия Р. Блъсков; Състав., ред. и бел. Иван Радев; Предг. Тончо Жечев. София: БЗНС, 1985.
- Писма на Илия Блъсков до Петър Груев / [състав.] Николай Димков. Шумен: Добри Войников, 2010.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Булев, Илия. Илия Р. Блъсков. София, 1934.
- Богданов, Иван. Илия Р. Блъсков 1839 – 1913: Нар. просветител и писател: Лит.-истор. очърк. София: Хемус, 1940.
- Конев, Илия. Илия Блъсков: Живот и дело. София: Наука и изкуство, 1969.
- Налбантова, Елена. Прозата на Илия Блъсков: Между високата и популярната литература. Шумен: Алтос, 1999.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Борис Йоцов - „Илия Р. Блъсков“
- ↑ Кой кой е сред българите XV-XIX в., Анубис 2000, сб. под редакцията на проф. Илия Тодев, стр.41
- ↑ Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 291-296.
- ↑ Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” // nationallibrary.bg. Посетен на 14.4.2023.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Илия Блъсков. Повести и разкази. Мемоари.
- Жален спомен за лютите рани на България през година 1876. Издава Р. Блъсков. Кн. I. Букурещ, 1878
- История на селото Риж (Чалъ-Кавак). Пагубни сетнини от послободнявание на хора невежи. Издава Илия Р. Блъсков. Шумен, 1895
- Материал по историята на нашето възраждане. Събрал Ил. Блъсков. Шумен, 1907
|
