Илия Блъсков

Илия Блъсков
	Илия Блъсков
	Снимка на писателя от преди 1870 г.
Роден	9 февруари 1839 г. Дълбоки, Османска империя, днес България
Починал	13 август 1913 г. (на 74 г.) Шумен, Царство България
Професия	учител, писател
Националност	България
Дебютни творби	„Изгубена Станка“ (1865)
Известни творби	„Изгубена Станка“ (1865); „Злочеста Кръстинка“ (1870)
	Илия Блъсков в Общомедия

Илия Рашков Блъсков е български писател. Със своите повести „Изгубена Станка“ (1865) и „Злочеста Кръстинка“ (1870) той става един от основоположниците на българската повествователна проза, наред с Васил Друмев и Любен Каравелов.

Биография

Илия Блъсков е роден на 9 февруари 1839 година в село Дълбоки, Старозагорско^[1]. Син на книжовника Рашко Блъсков. Негови братя са книжовникът Димитър, Георги и бъдещият генерал Андрей Блъсков. Първоначално учи при баща си, а по-късно в Девня при Константин Драгатов (1849) и в Русе при Парашекв Бояджиев (1851) Проявява старание в училище, но тежките морални и физически наказания, които се прилагат там убиват в него желанието да се образова. В крайна сметка завършва начално училище при баща си (1853)^[2]

През 1857 година става учител в село Айдемир. През 1860 година се премества в Шумен. Там взима уроци от Добри Войников и френски при Атанас Гранитски. На 1 септември 1860 година отваря училище в Долна махала.

Събира и публикува народни умотворения, издава около 30 календара с актуални обществени проблеми, адаптира народни приказки и сръбски белетристични произведения. През 1865 година издава от името на баща си повестта „Изгубена Станка“, в чието написване участва активно като редактор Добри Войников. Тя става първото произведение в българската литература с предимно селска тематика. През 1870 година издава повестта „Злочеста Кръстинка“, съдържаща и критика на гръцкото духовенство в контекста на актуалната по това време борба за самостоятелна българска църква. Блъсков продължава да пише и публикува до началото на 20 век, но по-късните му произведения, като „Пиян баща, убиецът на децата си“ и „Двама братя“, имат скромни художествени качества и ограничен отзвук сред публиката.^[3]

Илия Блъсков умира през 1913 година в Шумен.

Памет

На Илия Блъсков е наречена улица в квартал „Сухата река“ в София (Карта).

Според спомени на неговия внук Илия Блъсков, възрожденецът е бил погребан в двора на църквата Свети Три Светители, но по-късно е забравен. Фрагмент от надгробния му паметник е открит случайно през 90-те години, но гробът му е заличен.

Част от архивите му се съхраняват във фонд №10 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.^[4]

Творчески прояви

Преводи

„Тълкуванiе на десетте Божии заповеди“ (1857)
„Живот на светаго Ивана Предтеча и на светаго Игнатия Богоносца“ (1863)

Оригинални творби

Повести

„Изгубена Станка“ (Болград, 1865)
„Злочеста Кръстинка“ (1870)
„Жален спомен за лютите рани на България през година 1876“ (1878)
„Пиян баща убиец на децата си“ (1879)
„Двама братя“ (1888)

Разкази

„Главчо“ (1885)
„Стоянчо“ (1885)
„Донка хубавица“ (1886)
„Хубава невеста Златка“ (1887)
„Пенчю“ (1888)
„Куцото учителче“ (1883)
„Нещастна Калинка“ (1892)
„Велчю“ (1896)
„Дядо Добри“
„Поп Марко“

Библиография

Илия Блъсков – „Изгубена Станка“
Избрани произведения: Т. 1-2. Съст. Иван Богданов. София: Хемус, 1940.
Повествования за възрожденското време: Избрани творби / Илия Р. Блъсков; Състав., ред. и бел. Иван Радев; Предг. Тончо Жечев. София: БЗНС, 1985.
Писма на Илия Блъсков до Петър Груев / [състав.] Николай Димков. Шумен: Добри Войников, 2010.

Източници

Булев, Илия. Илия Р. Блъсков. София, 1934.
Богданов, Иван. Илия Р. Блъсков 1839 – 1913: Нар. просветител и писател: Лит.-истор. очърк. София: Хемус, 1940.
Конев, Илия. Илия Блъсков: Живот и дело. София: Наука и изкуство, 1969.
Налбантова, Елена. Прозата на Илия Блъсков: Между високата и популярната литература. Шумен: Алтос, 1999.

Бележки

↑ Борис Йоцов - „Илия Р. Блъсков“
↑ Кой кой е сред българите XV-XIX в., Анубис 2000, сб. под редакцията на проф. Илия Тодев, стр.41
↑ Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 291-296.
↑ Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” // nationallibrary.bg. Посетен на 14.4.2023.

Външни препратки

[1] Борис Йоцов - „Илия Р. Блъсков“

[2] Кой кой е сред българите XV-XIX в., Анубис 2000, сб. под редакцията на проф. Илия Тодев, стр.41

[радев-3] Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 291-296.

[4] Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” // nationallibrary.bg. Посетен на 14.4.2023.

[1]

[2]

[3]

[4]