Направо към съдържанието

Институт за космически изследвания и технологии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Институт за космически изследвания и технологии
Информация
АкронимиИКИТ, ИКИТ-БАН
Типнаучноизследователски институт
Основана1969 г., 2010 г.
Част отБългарска академия на науките
СедалищеСофия, България
Ръководителпроф. д-р Георги Желев
Сайтwww.space.bas.bg

Институтът за космически изследвания и технологии (съкратено ИКИТ или ИКИТ-БАН) е водещ научноизследователски институт на Българската академия на науките.

Главната сграда на ИКИТ се намира на адрес София, п.к. 1113, ул. „Акад. Георги Бончев“, бл. 1.

Той е наследник на създадената през 1969 г. Група по физика на космоса при Президиума на БАН, прераснала през 1974 г. в Централна лаборатория за космически изследвания; неин директор е професор (по-късно академик) Кирил Серафимов. Създаден е филиал в Стара Загора под ръководството на Митко Гогошев с името Международен ситуационен център[1]. С постановление на Министерския съвет лабораторията е преобразувана в Институт за космически изследвания през 1987 г.

При реформа на БАН институтът е слят заедно с Института по слънчево-земни въздействия в Институт за космически и слънчево-земни изследвания. Дейността му понастоящем е наследена от Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) на БАН, създаден през 2010 г.[2]

Понастоящем ръководството на ИКИТ включва: директор – проф. д-р инж. Георги Желев, заместник-директор – проф. дтн Георги Сотиров, научен секретар – доц. д-р инж. Деница Борисова, председател на Общото събрание на учените – проф. д-р Катя Георгиева.

Структурата на ИКИТ включва научни направления (със секции) и филиал:

Научни направления
  • „Физика на Космоса“
    • „Космическа астрофизика“
    • „Космическа физика“
    • „Слънчево-земна физика“
  • „Дистанционни изследвания на Земята и планетите“
    • „Дистанционни изследвания и ГИС“
    • „Системи за дистанционни изследвания“
    • „Аерокосмическа информация“
  • „Аерокосмически системи и технологии“
    • „Аерокосмическа техника и технологии“
    • „Аерокосмически системи за управление“
    • „Космическо материалознание“
Филиал, Стара Загора

Секция „Атмосферни оптични изследвания“, обсерватория, „Космос“ ООД

Областите, в които институтът развива дейността си, са:

  • космическа физика – изследване на космически източници на лъчение и тяхното взаимодействие с космическата плазма – изучава се също директното и индиректното въздействие на космическото лъчение върху структурата и динамиката на атмосферата;
  • дистанционно изследване на Земята от космоса – за целите на екологията, комуникациите, навигацията;
  • аерокосмически технологии – разработване на системи за управление на авиационни и космически апарати; безпилотна летателна техника; изследване и получаване на нови фрикционни и свръхтвърди материали в областта на космическото материалознание.

Институтът е участвал в изготвянето на апаратура и експерименти за следните спътници и проекти:

Помощна дейност е извършвана при работата по орбиталните станции Мир и Салют-6, както и при проектирането и експлоатацията на спътниците „Активен“[3][4], Гранат, Интербол, Апекс и Фобос и космическата станция Вега.

ИКИ е изготвял и осъществявал научните програми при полетите на българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров. Разработил е научния инструмент RADOM-7, който е интегриран в апарата Чандраян за изследване на Луната и в някои китайски спътници.

Институтът тясно си сътрудничи със сродни български и международни институти и организации: COSPAR, IAF, Международен астрономически съюз, ИКИ-РАН, ИМБП-РАН и ИЗМИРАН, Москва, Русия, Европейска космическа агенция, НАСА, САЩ, DARA, Германия, Национален център за космически изследвания на Франция, COPUOS-UN, JAXA, Япония, ISRO, Индия и др. Работи съвместно със специалисти от Чехия, Унгария, Индия, Украйна и др.