Институт за космически изследвания и технологии
Институт за космически изследвания и технологии | |
Информация | |
---|---|
Акроними | ИКИТ, ИКИТ-БАН |
Тип | научноизследователски институт |
Основана | 1969 г., 2010 г. |
Част от | Българска академия на науките |
Седалище | София, България |
Ръководител | проф. д-р Георги Желев |
Сайт | www.space.bas.bg |
Институтът за космически изследвания и технологии (съкратено ИКИТ или ИКИТ-БАН) е водещ научноизследователски институт на Българската академия на науките.
Главната сграда на ИКИТ се намира на адрес София, п.к. 1113, ул. „Акад. Георги Бончев“, бл. 1.
История
[редактиране | редактиране на кода]Той е наследник на създадената през 1969 г. Група по физика на космоса при Президиума на БАН, прераснала през 1974 г. в Централна лаборатория за космически изследвания; неин директор е професор (по-късно академик) Кирил Серафимов. Създаден е филиал в Стара Загора под ръководството на Митко Гогошев с името Международен ситуационен център[1]. С постановление на Министерския съвет лабораторията е преобразувана в Институт за космически изследвания през 1987 г.
При реформа на БАН институтът е слят заедно с Института по слънчево-земни въздействия в Институт за космически и слънчево-земни изследвания. Дейността му понастоящем е наследена от Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) на БАН, създаден през 2010 г.[2]
Структура
[редактиране | редактиране на кода]Понастоящем ръководството на ИКИТ включва: директор – проф. д-р инж. Георги Желев, заместник-директор – проф. дтн Георги Сотиров, научен секретар – доц. д-р инж. Деница Борисова, председател на Общото събрание на учените – проф. д-р Катя Георгиева.
Структурата на ИКИТ включва научни направления (със секции) и филиал:
- Научни направления
- „Физика на Космоса“
- „Космическа астрофизика“
- „Космическа физика“
- „Слънчево-земна физика“
- „Дистанционни изследвания на Земята и планетите“
- „Дистанционни изследвания и ГИС“
- „Системи за дистанционни изследвания“
- „Аерокосмическа информация“
- „Аерокосмически системи и технологии“
- „Аерокосмическа техника и технологии“
- „Аерокосмически системи за управление“
- „Космическо материалознание“
- Филиал, Стара Загора
Секция „Атмосферни оптични изследвания“, обсерватория, „Космос“ ООД
Научни области
[редактиране | редактиране на кода]Областите, в които институтът развива дейността си, са:
- космическа физика – изследване на космически източници на лъчение и тяхното взаимодействие с космическата плазма – изучава се също директното и индиректното въздействие на космическото лъчение върху структурата и динамиката на атмосферата;
- дистанционно изследване на Земята от космоса – за целите на екологията, комуникациите, навигацията;
- аерокосмически технологии – разработване на системи за управление на авиационни и космически апарати; безпилотна летателна техника; изследване и получаване на нови фрикционни и свръхтвърди материали в областта на космическото материалознание.
Научни проекти
[редактиране | редактиране на кода]Институтът е участвал в изготвянето на апаратура и експерименти за следните спътници и проекти:
- Интеркосмос 8, 12, 14, 19
- Интеркосмос-България-1300
- Метеор-Природа
- Вертикал 3, 4, 6, 7, 9, 10
- Чандраян
Помощна дейност е извършвана при работата по орбиталните станции Мир и Салют-6, както и при проектирането и експлоатацията на спътниците „Активен“[3][4], Гранат, Интербол, Апекс и Фобос и космическата станция Вега.
ИКИ е изготвял и осъществявал научните програми при полетите на българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров. Разработил е научния инструмент RADOM-7, който е интегриран в апарата Чандраян за изследване на Луната и в някои китайски спътници.
Институтът тясно си сътрудничи със сродни български и международни институти и организации: COSPAR, IAF, Международен астрономически съюз, ИКИ-РАН, ИМБП-РАН и ИЗМИРАН, Москва, Русия, Европейска космическа агенция, НАСА, САЩ, DARA, Германия, Национален център за космически изследвания на Франция, COPUOS-UN, JAXA, Япония, ISRO, Индия и др. Работи съвместно със специалисти от Чехия, Унгария, Индия, Украйна и др.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ще върне ли Стара Загора славата си на космически град // Архивиран от оригинала на 2020-11-26. Посетен на 2020-11-29.
- ↑ Правилник за дейността на Института за космически изследвания и технологии Архив на оригинала от 2018-06-13 в Wayback Machine., 2013 г.
- ↑ Department of Space Physics – информация в страница на секция „Космическа физика“ в сайта на ИКИТ
- ↑ Critical Ionization Velocity (CIV) experiment XANI onboard the INTERCOSMOS 24 – ACTIVE satellite – в researchgate.net
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Официален сайт
|