Като Коми (дем Кожани)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Като Коми.
| Като Коми Κάτω Κώμη | |
| — село — | |
 | |
  Като Коми  Като Коми  Като Коми | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Кожани |
| Надм. височина | 400 m |
| Население | 224 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 10 |
Като Коми или Като Ваница, известно и с турската форма на името Ванча (на гръцки: Κάτω Κώμη, до 1927 година Κάτω Βάνιτσα, Като Ваница[1]), е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 400 m надморска височина,[2] южно от Кожани и близо до десния бряг на Бистрица (Алиакмонас).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото Ваница не е производно на тестеното изделие баница, а на баня.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В 1528 година Като Ваница има 29 домакинства със 131 жители.[5]
В края на ХІХ век Като Ваница е гръцко християнско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя.
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Като Ваниста (Kato-Vanista) живеят 180 гърци.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Ванча (Ваница) Мало има 109 гърци.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Като Ваница (Κάτω Βάνιτσα), Кожанска каза, живеят 180 гърци елинофони християни.[8]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Ванча Мало (Vancha Malo) има 140 гърци.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Като Ваница остава в Гърция. През 1927 година името на селото е сменено на Като Коми, в превод Долно село.[2]
Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Кюнги[3] | Κιούγκι | Палиамбела | Παληάμπελα[10] | местност на СИ от Като Коми[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 231[2] | 234[2] | 285[2] | 369[2] | 438[2] | 505[2] | 390[2] | 355[2] | 389[2] | 348 | 288 | 224 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 319. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 32.
- ↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 94. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 41. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
