Лукреция Ласкарис де Вентимиля
| Лукреция Ласкарис де Вентимиля Lucrezia Lascaris di Ventimiglia | |
| каталунска графиня | |
| Родена |
1264 г.
|
|---|---|
| Починала | 1314 г.
|
| Семейство | |
| Род | Ласкарис ди Вентимиля |
| Майка | Евдокия Ласкарина Асенина |
Лукреция Ласкарис де Вентимиля (1264 – 1314), наричана още Ласкара де Вентимиля, е дъщеря на италианския граф Гулиелмо Пиетро I ди Вентимиля и на принцеса Евдокия Ласкарина Асенина. По майчина линия Ласкара е правнучка на българския цар Йоан Асен II и на никейския император Теодор II Ласкарис.[3]
Лукреция Ласкарис е родена около 1264 г. в родовото владение на баща си Вентимиля в Лигурия. Още в най-ранна детска възраст придружава майка си Евдокия Ласкарина Асенина, която заминава в двора на Хайме I в Кралство Арагон заедно с Констанца фон Хоенщауфен, вдовицата на никейския император Йоан III Дука Ватаци и племеницата ѝ – Констанца Сицилианска, която се жени за престолонаследника Педро III Арагонски.[4]
През 1281 г. Лукреция Ласкарис е омъжена за Арно Роже I – граф на каталонската провинция Палярс-Собира, от когото има три дъщери.[5] През 1288 г. граф Арно Роже умира и вдовицата му трябва да воюва срещу братовчедите на съпруга си – графовете на Коменж, които искат да присвоят владенията й в Пиринеите. След намесата на краля Лукреция успява да провъзгласи дъщеря си Сибила I за графиня на Палярс и през 1297 г. да я омъжи за граф Юг VII де Матаплана.[6] До 1304 г. живее заедно с дъщеря си в замъка Матаплана, а след това в Барселона. През 1307 г. крал Хайме II принуждава Лукреция да се замонаши, обвинявайки я в любовна афера с адмирал Бернат де Сариа.[6] Тя става монахиня в манастира Санта Мария де Жункерес, принадлежащ на ордена на Сантяго.
Умира през 1314 г. в Барселона.[7]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Лукреция Ласкарис ражда на граф Арно Роже I три деца:
- Сибила де Палярс и Вентимиля-Ласкарис (1282 – 1330), графиня на Палярс-Собира
- Беатрис де Палярс (починала след 1330), виконтеса де Виламур
- Виоланта де Палярс ( починала след 1311)
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Андраш II | ||||||||||||||||
| Ана Мария Арпад | ||||||||||||||||
| Гертруда от Мерания | ||||||||||||||||
| Елена Асенина | ||||||||||||||||
| Иван Асен I | ||||||||||||||||
| Иван Асен II | ||||||||||||||||
| Елена | ||||||||||||||||
| Евдокия Ласкарина Асенина | ||||||||||||||||
| Василий Ватаци | ||||||||||||||||
| Йоан III Дука Ватаци | ||||||||||||||||
| неизвестна | ||||||||||||||||
| Теодор II Ласкарис | ||||||||||||||||
| Теодор I Ласкарис | ||||||||||||||||
| Ирина Ласкарина | ||||||||||||||||
| Анна Комнина Ангелина | ||||||||||||||||
| Лукреция Ласкарис де Вентимиля | ||||||||||||||||
| Гулиелмо II ди Вентимиля | ||||||||||||||||
| Гулиелмо Пиетро I ди Вентимиля | ||||||||||||||||
| неизвестна | ||||||||||||||||
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Grallers xafarrostolls festa major de Sort (видео). youtube.com. lleidapirineos. Публикувано на: 2008-10-04. Посетено на: 2010-10-29
- ↑ Olga Cuevas i Melis. Els gegants de Sort. pirineuweb.com. Публикуван на: 2013-03-14 Посетен на: 2022-10-29
- ↑ Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Sofia, Bulgarian Academy of Sciences, 1985. OCLC 14378091. с. 103.
- ↑ Articoli Correlati. Lascaris di Ventimiglia. Centro Studi Ventimigliani (centrostudiventimigliani.it; архивирано копие от 2014-05-07). Посетен на 2022-10-29
- ↑ Reig, Josep Baucells. La infanta griega Láscara y sus hijas Beatriz y Violante, aragonesas de elección. In La ciudad de Zaragoza en la Corona de Aragón: comunicaciones : X Congreso de historia de la Corona de Aragón, 1984, ISBN 84-00-05727-9, págs. 63-80
- ↑ а б Foundation for Medieval Genealogy. Aragon Nobility. Condes de Pallars-Subra (Vicomtes de Carcassonne) Chapter 2, C, 1, c. (v4.2 Updated 18 March 2022). Посетен на: 2022-10-29
- ↑ Gran Enciclopèdia Catalana. Làscara de Ventimiglia. Enciclopèdia.cat. Посетен на: 2022-10-29