Направо към съдържанието

Милетино

Милетино
Милетино
— село —
Панорама на Милетино
Панорама на Милетино
41.9075° с. ш. 21.0167° и. д.
Милетино
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаБървеница
Географска областДолни Полог
Надм. височина572 m
Население1986 души (2002)
Пощенски код1227
Милетино в Общомедия

Милетино (на македонска литературна норма: Милетино; на албански: Miletina, Милетина) е село в Северна Македония, в община Бървеница.

Селото е разположено в областта Долни Полог, на десния бряг на Вардар, в западното подножие на планината Сува гора.

В края на XIX век Милетино е смесено българо-албанско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Милетино — има 25 арнаутски и 20 български кѫщи, 1 джамия и развалини отъ църква. Българитѣ отъ това село постоянно се преселяватъ въ Тетово.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мелетино е село, населявано от 200 жители българи християни и 135 арнаути мохамедани.[2]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 40 сръбски патриаршистки къщи.[3] В 1905 цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Милетино има 240 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4]

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Милетино е център на община от три села в Долноположкия срез и има 119 къщи със 790 жители българи и албанци.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 1986 жители.[6]

„Света Петка“.
Националност Всичко
македонци 642
албанци 1336
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 6
  1. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 64.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 212.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
  5. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.24.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007