Морийн Стейпълтън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Морийн Стейпълтън
Maureen Stapleton
американска актриса
Морийн Стейпълтън (1975)
Морийн Стейпълтън (1975)

Родена
Починала
13 март 2006 г. (80 г.)
ПогребанаСАЩ

Националност САЩ
Работилаактриса
Актьорска кариера
Активност1946 - 2003
ОскариНай-добра поддържаща актриса:
1981 Червените
Златен глобусНай-добра поддържаща актриса:
1970 „Летище“
БАФТАНай-добра актриса в поддържаща роля:
1981 Червените
Театрални наградиТони - 1951, 1971
Семейство
СъпругМакс Алентък
(1949 – 1959; развод)
Дейвид Рейфийл
(1963 – 1966; развод)
Деца2

Уебсайт
Морийн Стейпълтън в Общомедия

Морийн Стейпълтън (на английски: Maureen Stapleton) е американска актриса. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Морийн Стейпълтън е родена на 21 юни 1925 година в Трой, Ню Йорк. Тя е дъщеря на Джон П. Стейпълтън и Ирен (по рождение Уолш) и израства в строго ирландско-американско католическо семейство. [2][3] Баща й е алкохолик и родителите й се разделят по време на нейното детство. [4][5]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Морийн Стейпълтън получава множество награди, включително награда Оскар, награда Златен глобус, награда БАФТА, награда Emmy Primetime и две награди Тони, в допълнение към номинация за награда Грами.

Тя е номинирана за наградата Оскар за най-добра поддържаща женска роля за „Самотни сърца“ (1958), „Летище“ (1970) и „Интериори“ (1978), преди да спечели за изпълнението си, като Ема Голдман в Червените (1981). За „Червените“ Стейпълтън спечели и наградата БАФТА за най-добра актриса в поддържаща роля. Тя е номинирана пет пъти за награди Златен глобус, като спечели Златен глобус за най-добра поддържаща актриса за „Летище“ (1970). Тя е номинирана седем пъти за награди Еми и печели една за телевизионния филм „Сред пътеките към Рая“ (1967). [6]

Стейпълтън прави своя дебют на Бродуей през 1946 г. в „Плейбой на западния свят“. Печели наградата „Тони“ през 1951 г. за най-добра актриса в пиеса за „Татуировката на розата“ и наградата „Тони“ през 1971 г. за най-добра актриса в пиеса за „(The Gingerbread Lady)“. Тя получава четири допълнителни номинации за наградата „Тони“ [7] и е въведена в Американската театрална зала на славата през 1981 г.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Първият съпруг на Стейпълтън е Макс Алентък, генерален мениджър и продуцент. Вторият й съпруг е драматурга Дейвид Рейфийл, с когото тя се развежда през 1966 г. [8] Тя има син Даниел и дъщеря Катрин от първия си съпруг. [9] Дъщеря й Катрин Алентък, събира добри отзиви за единствената си роля на „Аги“ във филма „Лятото на 42-ра“. Синът й Даниел Алентък е режисьор на документални филми.

Стейпълтън страда от тревожност и алкохолизъм в продължение на много години и веднъж казва в интервю: „Завесата се спусна и аз отидох във водката.“ [10] Тя също така казва, че нейното нещастно детство е допринесло за нейната несигурност, което включва страх от летене със самолети и возене в асансьори. [11] Заклет пушач през целия живот, Стейпълтън почива от хронична обструктивна белодробна болест през 2006 г. в дома си в Ленокс, Масачузетс. [10]

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1981 Червените Reds Ема Голдман Уорън Бейти
1985 Какавидите Cocoon Мери Рон Хауърд

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.imdb.com
  2. Sean O'Driscol. Stapleton, Oscar Winner, Dies at 80 // Irish Abroad. March 2006. Архивиран от оригинала на 2016-03-03. Посетен на 2008-05-11.
  3. Tom Vallance. Maureen Stapleton // The Independent. 15 March 2006. Архивиран от оригинала на 13 January 2013. Посетен на 2008-05-11.
  4. Famed Actress Maureen Stapleton Dies // CBS News. 13 March 2006. Архивиран от оригинала на 2012-03-02. Посетен на 2008-05-11.
  5. Robert Berkvist. Maureen Stapleton; actress collected Oscar, Tonys, Emmy // The San Diego Union-Tribune. 19 March 2006. Архивиран от оригинала на 9 September 2012. Посетен на 2008-05-11.
  6. Maureen Stapleton // Посетен на 2020-10-05.
  7. Maureen Stapleton Tony Awards Info // Посетен на 2020-10-05.
  8. Daniel McEneny. National Register of Historic Places Registration: David Rayfiel House // New York State Office of Parks, Recreation and Historic Preservation, June 2009. Архивиран от оригинала на 2012-10-19. Посетен на 2022-01-08.
  9. Berkvist, Robert. Maureen Stapleton, Oscar-Winning Actress, Is Dead at 80 // The New York Times. 2006-03-13. Посетен на 2021-06-21.
  10. а б Berkvist, Robert. Maureen Stapleton, Oscar-Winning Actress, Is Dead at 80 // The New York Times. 2006-03-13. Посетен на 2008-05-04.
  11. Haun, Harry. Friends and Colleagues Remember Maureen Stapleton at Memorial // 2006-09-20. Посетен на 2020-10-05.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]