Направо към съдържанието

Никола Гушлев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Гушлев
български революционер
Роден
Починал
18 март 1993 г. (91 г.)

Никола Костадинов (Динев) Гушлев (на английски: Nichola Dineff Goushleff) е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Гушлев е роден е на 31 януари 1902 година в костурското село Косинец, тогава в Османската империя, днес Йеропиги, Гърция, в семейството на Костадин и Султана от същото село, родолюбиви българи. Баща му е самарджия и черковен касиер в селото,[1] умира в Илинденско-Преображенското въстание (1903).[2] Семейството осиротява напълно в 1908 година, когато майка му е убита от андартска чета, пристигнала в Косинец.[3] След Балканската война (1912 – 1913) се мести да живее при сестра си в близкото село Дъмбени, където остава до 1920 година[4] и където се жени за дъмбенчанката Лина Търповска. След това се опитва да замине за Америка през Албания, но тъй като границата е затворена, остава в Корча, от където се установява на работа в село Зъмблак, североизточно от града.[5]

След това Никола Гушлев се присъединява към ВМРО и влиза в четата на Илия Дигалов,[6] заклет от Дигалов, Стоян Георгиев и Али Ибраимов в Брайчино.[7]

В 1923 година през Албания заедно с Александър Протогеров, Перо Шанданов, Васил Пундев, Иван Стоянов, Алексо Стефанов, Крум Петишев, Тасе Христов, Алия Абраимов от Пласница, Лазар Ашлаков, Ламбро Маркулев и други шестима преминават във Вардарска Македония. Обикалят Ресенско, Демирхисарско, Охридско и Кичевско и организират Битолския окръжен конгрес в планината Томор.[8]

В 1926 година е в Западна Македония с чета в състав Петър Трайков, Лазар Христов, Петър Ангелов и Коста Бичинов. При изтеглянето си в Албания четата е задържана от албанските власти.[9]

В писмо от град Торонто, Канада от 1 януари 1959 година от Никола Гушлев до Перо Шанданов, Гушлев пита дали да изпрати вестници, издадени от тамошната емиграция и дали няма да пострада Шанданов и другарите му заради тях.[10]

Спомените му са записани на магнетофон от Иван Гаджев през 1985 година в Торонто и са издадени на два пъти: през 2014 година със заглавие „Борба за свобода: Спомени на един македонски четник“[11] и през 2016 година като „Четникът Никола Гушлев“.[12]

  1. Гаджев, Иван. Четникът Никола Гушлев. Спомени като участник в борбата за свободата на Македония. „Изток-Запад“, 2015. ISBN 978-619-152-562-1. с. 9 - 10.
  2. Гаджев, Иван. Четникът Никола Гушлев. Спомени като участник в борбата за свободата на Македония. „Изток-Запад“, 2015. ISBN 978-619-152-562-1. с. 11.
  3. Гаджев, Иван. Четникът Никола Гушлев. Спомени като участник в борбата за свободата на Македония. „Изток-Запад“, 2015. ISBN 978-619-152-562-1. с. 13.
  4. Гаджев, Иван. Четникът Никола Гушлев. Спомени като участник в борбата за свободата на Македония. „Изток-Запад“, 2015. ISBN 978-619-152-562-1. с. 16.
  5. Гаджев, Иван. Четникът Никола Гушлев. Спомени като участник в борбата за свободата на Македония. „Изток-Запад“, 2015. ISBN 978-619-152-562-1. с. 19 - 20.
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 156, 716.
  7. Гаджев, Иван. Четникът Никола Гушлев. Спомени като участник в борбата за свободата на Македония. „Изток-Запад“, 2015. ISBN 978-619-152-562-1. с. 21 - 22.
  8. Спомени на Георги Попхристов
  9. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 255.
  10. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 275.
  11. Гушлев, Никола. Борба за свобода: Спомени на един македонски четник. София, „Захарий Стоянов“, 2014. ISBN 9789540908700.
  12. Гаджев, Иван. Четникът Никола Гушлев. Спомени като участник в борбата за свободата на Македония. „Изток-Запад“, 2015. ISBN 978-619-152-562-1.