Нишел
| Нишел Νησέλι | |
| — село — | |
 Църква в Нишел | |
  Нишел  Нишел  Нишел | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Александрия |
| Географска област | Урумлък |
| Надм. височина | 10 m |
| Население | 560 души (2021 г.) |
Нишел или Големо Нишел (на гръцки: Νησέλι, Нисели, катаревуса: Νησέλιον, Ниселион) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на 5 km южно от Александрия (Гида), на 10 m надморска височина на левия бряг на Бистрица (Алиакмонас).[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Нишел е село в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Нисели (Nisséli), Камбанийска епархия, живеят 250 гърци.[2] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Голѣмо Нишелъ (Биюкъ Ай-неселъ, Ниши) живеят 265 българи християни.[3] Кънчов пише:
| „ | Една ивица отъ български чифлици се спуща край десния брѣгъ на Бистрица до морето. Обаче и тя е изложена на погръчанье и селата Либеново, Миленово, Нисель, Гусалъ, Пископа сѫ двоезични.[4] | “ |
Същите са данните и на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Големо Нишел (Golemo-Nichal Beyouk-Aï-Nessel, Nichi) живеят 265 българи патриаршисти гъркомани.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Нишел остава в Гърция.
В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Низел като смесено българско село на българо-гръцката езикова граница:
| „ | Южно от Бистрица само селата Либаново (което освен това има също и турски жители) и Милово имат наред с гръцкото също и българско население. Чисто българско е и селото Низел, но тряба да се отбележи, че това не е остатък от някогашното българско население, а хората са се заселили там от север едва в последните десетилетия. Гопчевич обозначава още едно българско – Лонджонос, което трябва да се зачеркне; в разрушените колиби обитават само през зимата аромъни овчари.[6] | “ |
След Първата световна война в 1922 година, тъй като селото е било чифлигарско, в него властите заселват гърци бежанци. В 1928 година Нисел е смесено местно-бежанско селище с 22 бежански семейства и 86 жители бежанци.[7] Селото произвежда памук, захарно цвекло, пшеница.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 260[1] | 279[1] | 338[1] | 559[1] | 658[1] | 781[1] | 761[1] | 794[1] | 791[1] | 733 | 653 | 560 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Нишел
Димитриос Полизопулос (1880 - 1912), гръцки андартски деец
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 8. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 76.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
- ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465 – 466.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
