Панчо Владигеров

Панчо Владигеров
	Панчо Владигеров
български композитор
	Панчо Владигеров в Българската държавна консерватория
Роден	13 март 1899 г. Цюрих, Швейцария
Починал	8 септември 1978 г. (79 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Награди	Хердерова награда; Герой на социалистическия труд; Орден „Георги Димитров“
Музикална кариера
Стил	опера, симфония
Инструменти	пиано
Семейство
Братя/сестри	Любен Владигеров
Деца	Александър Владигеров
Уебсайт	Страница в IMDb
	Панчо Владигеров в Общомедия

Панчо Хараланов Владигеров е български композитор, музикант, диригент, педагог и общественик от българско-еврейски произход, роден в Швейцария, но прекарва по-голямата част от живота си в България. Изтъкнат музикален педагог – сред неговите възпитаници са много български композитори и пианисти, като Алексис Вайсенберг и Милчо Левиев. По време на берлинския си период (1912 – 1932) Владигеров печели като композитор два пъти Менделсоновата награда. Първия път тя е за „Концерт за пиано и оркестър Nr. 1“ (с това произведение по-късно се дипломира световноизвестният диригент Херберт фон Караян), a втория път Владигеров взима наградата за оркестрациите си на „Копнеж“, „Страст“ и „Изненада“ от клавирния цикъл „Десет импресии“ (1920). Освен това в продължение на 11 години пише музика за спектаклите на великия германски режисьор Макс Райнхард, които са поставяни в „Дойчес Театър“ в Берлин и „Театър ан дер Йозефщад“ във Виена. За заслугите му към българската музика е удостоен с Димитровска награда и званията Народен артист и Герой на социалистическия труд. За българската култура творби като „Концерт за пиано и оркестър Nr. 1“ (1918) и „Концерт за цигулка и оркестър Nr. 1“ (1921) имат допълнителна стойност – те са първите в своя жанр, написани от български композитор.

Биография

Музеен комплекс „Панчо Владигеров“, в Шумен

Панчо Владигеров е роден в Цюрих, но прекарва ранното си детство в Шумен. Музикалното си образование започва в Частното музикално училище в София, където пиано му преподава чешкият музикант Хенрих Визнер, а композиция и теория на музиката – Добри Христов. По това време Владигеров прави първите си композиционни опити. От 1912 до 1915 г. изучава композиция и пиано в Държавното висше училище в Берлин (където е ученик на Хайнрих Барт и Паул Юон), след което се обучава в Академията по изкуствата в същия град. В Академията изучава пиано при Леонид Кройцер и композиция при Фридрих Гернсхайм и Георг Шуман. Завършва Академията с отличие през 1922 г., след като в периода 1918 – 1920 г. отбива военната си служба в България.

Още като студент постига и първите си международни успехи – на два пъти печели Менделсоновия конкурс. В началото на творческата си кариера Владигеров работи като музикант и диригент в театъра на Макс Райнхард в Берлин, изнася свои концерти в Германия, Франция, България, в които включва и баладата за глас и пиано „Луд гидия“ по едноименното стихотворение на Пенчо Славейков и написва музика към редица сценични произведения. В тези години създава Концерт за пиано №1 и Концерт за цигулка (първи в нашата музикална литература), рапсодията „Вардар“ (първото българско симфонично произведение, спечелило широка международна известност; в основата му е песента на Добри Христов – „Едничък чуй се вик“) и други.

През 1932 г. Панчо Владигеров се завръща в България и заема професорско място в Българската държавна консерватория, където работи в продължение на повече от 40 години. След завръщането си в родината композиторът продължава с големите си постижения – пише операта „Цар Калоян“ (1936), която е първата българска опера поставяна в чужбина. Следващи негови много обичани творби са: Симфония № 1 (1939), Концерт за пиано и оркестър №3 (1937), „Импровизация и токата“ (1942), балета „Легенда за езерото“ (1946), „Концертна фантазия за виолончело и оркестър“, „Българска сюита“, „Еврейска поема“, „Люлинска импресия“, миниатюрите „Шумен“ и „Акварели“, както и много други симфонични, камерни произведения, песни и сценична музика. Въпреки че проявява предпочитание към симфоничната музика, Владигеров написва и много вокално-инструментални творби с висока художествена стойност.

След 9 септември 1944 г., Владигеров е автор и на творби, свързани с комунистическата партия. Такива са Симфония №2 „Майска“ (1949), увертюрата „Девети септември“ (1949), както и няколко масови хорови песни. Някои от тези произведения подпомагат успешните опити на композитора да спаси видни музиканти, като Трифон Силяновски и Александър Николов (известен като Сашо Сладура), които са осъдени и изпратени в лагера „Белене“. Владигеров се опитва да помогне и на осъдения на смърт брат на жена си – Антон Жеков (офицер от шуменското войсково поделение). Композиторът посвещава и подарява ръкописа на песента „Септември 1944 година“ на Добри Терпешев (бивш затворник и член на тогавашното правителство). По този начин Владигеров се опитва да издейства замяна на смъртната присъда на Антон Жеков с доживотен затвор. Народният съд отменя смъртното наказание, но въпреки това Жеков е разстрелян през март 1945 г. Същата участ сполетява и един от най-близките приятели и почитатели на композитора – Димитър Шишманов (министър на външните работи между 14 октомври 1943 г. и 1 май 1944 г.). На него Владигеров е посветил „Есенна елегия“.

Брат на Панчо е известният български цигулар Любен Владигеров. Синът му Александър Владигеров продължава музикалната традиция – негови са вариациите върху народната песен „Дилмано, Дилберо“. Внуците му – близнаците Александър и Константин Владигерови, които живеят във Виена, също са известни музиканти.^[1]

Наследство

Музеят на Панчо Владигеров се намира в град Шумен. По желание на самия композитор домът му в София сега е превърнат в музей.

През есента на 2006 г. внукът на Маестрото – Панчо Владигеров-младши, учредява Фондация „Духовното наследство на Панчо Владигеров“. Нейната основна цел е да популяризира личността и творчеството на големия български композитор, пианист и педагог и неговото наследство.

Издателство „Елм“ представя първи публикации на творби на късния Панчо Владигеров – издания в Urtext на неговите последни клавирни опуси Архив на оригинала от 2014-03-13 в Wayback Machine., както и пълното му творчество за две пиана Архив на оригинала от 2014-03-13 в Wayback Machine.. Шестте последни клавирни опуса на Владигеров (опусите 64, 65, 66, 68, 69 и 70), както и авторските му транскрипции за 2 пиана на по-ранни произведения, транскрибирани през 1976 и 1977 г., за пръв път биват издавани на нотен материал от издателство Елм.

Владигеров проток в Антарктика е наименуван на Панчо Владигеров.^[2]

През 2024 година роялът на Панчо Владигеров е дарен на Националната музикална академия, която носи неговото име.

Бележки

↑ www.musicaustria.at^{[неработеща препратка]}
↑ Vladigerov Passage. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica.

Източници

„Книга за операта“, Любомир Сагаев, Държавно издателство „Музика“, София, 1976
„Панчо Владигеров“, Евгени Павлов Клостерман, Издателство „Музика“, Софея 2000

Допълнителна литература

Федотова В. Н. Некоторые тенденции болгарской музыки в контексте национального искусства в первой половине ХХ столетия. // Болгарское искусство и литература. История и современность. Москва, ГИИ, 2003
Федотова В. Н. Формы болгарского символизма и болгарская музыка. // Модерн и интеграционные процессы в европейской культуре. Москва, ГИИ, 2004.
Федотова В. Н. Оперы П.Владигерова и Л.Пипкова в контексте болгарского искусства 1920-30-х гг. // Музыкальный театр ХХ века: События, проблемы, итоги, перспективы. Москва, ГИИ, 2004
Федотова В. Н. Болгарская музыка ХХ века в контексте национальной художественной культуры. Mосква, ГИИ, 2012. ISBN 978-5-904082-11-6

Външни препратки

[1] www.musicaustria.at^{[неработеща препратка]}

[2] Vladigerov Passage. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica.

[1]

[2]