Последният император
| Последният император | |
| The Last Emperor | |
 | |
| Режисьори | Бернардо Бертолучи |
|---|---|
| Продуценти | Джеръми Томас |
| Сценаристи | Марк Пипло Бернардо Бертолучи |
| Базиран на | от Пу И |
| В ролите | Джон Лон Джоан Чен Питър О`Тул |
| Музика | Риуичи Сакамото Дейвид Бърн Гонг Су |
| Оператор | Виторио Стораро |
| Монтаж | Габриела Кристиани |
| Разпространител | Columbia Pictures |
| Премиера | 23 октомври 1987 (Италия) 18 ноември 1987 (Ню Йорк) (САЩ) |
| Времетраене | 160 минути |
| Страна |  Китай Италия Великобритания |
| Език | английски мандарин |
| Цветност | цветен |
| Бюджет | 23,8 млн. щ.д. |
| Приходи | 44 млн. щ.д. |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Последният император в Общомедия | |
Последният император (на английски: The Last Emperor) е игрален филм – биографична историческа драма, копродукция на четири държави, излязъл по екраните през 1987 година, режисиран от Бернардо Бертолучи. Филмът е големия победител на 60-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“, където е номиниран за отличието в 9 категории, печелейки всичките 9 от тях, в това число за най-добър филм и най-добър режисьор.[1][2]. Произведението е отличено и с приза „Златен глобус“ за най-добър филм.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Произведението разказва историята за живота на Пу И – последният китайски император. Действието е обрисувано от възкачването му на престола като малко момче до хвърлянето му в затвора от китайските комунистически власти и последващото му реабилитиране.
В ролите
[редактиране | редактиране на кода]| Актьор | Роля |
|---|---|
| Джон Лон | Пу И – като възрастен |
| Джоан Чен | Уан Юнг |
| Питър О`Тул | Реджиналд Джонсън |
| Риоченг Юнг | Комендантът |
| Виктор Уонг | Чен Пао Шен |
| Денис Дън | Бег Ли |
| Риучи Сакамото | Амакасу [3] |
Продукция
[редактиране | редактиране на кода]„Последният император“ е първият игрален филм, за който е получено разрешение от китайското правителство да се снима в Забранения град в Пекин.
Награди и Номинации
[редактиране | редактиране на кода]Награди на Американската филмова академия „Оскар“[4]
- Награда за най-добър филм
- Награда за най-добър режисьор за Бернардо Бертолучи
- Награда за най-добър адаптиран сценарий за Марк Пипло и Бернардо Бертолучи
- Награда за най-добра кинематография за Виторио Стораро
Награди „Златен глобус“ [4]
- Награда за най-добър филм
- Награда за най-добър режисьор за Бернардо Бертолучи
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Номинации и награди
- ↑ Награди „Оскар“ (60-а церемония) (официален сайт) // Архивиран от оригинала на 2014-10-01. Посетен на 2013-07-08.
- ↑ Пълен списък на актьори и роли – „Последният император“ // Internet Movie Database. Посетен на 30 декември 2015.
- ↑ а б IMDB – списък награди
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Последният император“ в
Internet Movie Database - „Последният император“ в
Allmovie - „Последният император“ в Rotten Tomatoes
| |||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||
| ||||||||
Категории:
- Филми на Бернардо Бертолучи
- Филми от 1987 година
- Биографични филми
- Италиански исторически филми
- Британски биографични филми
- Носители на „Оскар“ за най-добър филм
- Филми, носители на „Оскар“ за най-добра режисура
- Носители на „Оскар“ за най-добра музика
- Филми, носители на „Оскар“ за най-добър адаптиран сценарий
- Филми, носители на „Оскар“ за най-добър дизайн на костюмите
- Носители на награда BAFTA (филми)
- Носители на Златен глобус за най-добър филм - драма
- Филми носители на Златен глобус за най-добра режисура