РПК
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| РПК | |
 | |
| Страна |  СССР |
|---|---|
| Тип | лека картечница |
| История на производство и служба | |
| Изобретател | Михаил Калашников |
| Създаване | 1961 г. |
| Производител | Вятско-Полянски машиностроителен завод |
| Производство | 1961 – 1978 г. |
| На въоръжение | 1961 – до днес |
| Габаритни характеристики | |
| Маса | 4,8 kg (РПК) 5,1 kg (РПКС) |
| Дължина | 1040 mm (с разгънат приклад) (РПК, РПКС) 820 mm (със сгънат приклад) (РПКС) |
| Дължина на цевта | 590 mm |
| Работни характеристики | |
| Действие | газово-възвратно, ротационен затвор |
| Пълнител | 20-, 30-, 40-патронен пълнител или 75-патронен барабан |
| Боеприпаси | 7,62×39 mm |
| Скорострелност | 600 патрона в минута |
| Начална скорост | 745 m/s |
| Ефективна стрелба | 100 – 1000 m |
| РПК в Общомедия | |
РПК (на руски: Ручной пулемёт Калашникова) е съветска лека картечница, разработена от Михаил Калашников през 50-те години на миналия век заедно с автомата АКМ. РПК измества от въоръжение РПД в Съветския съюз, макар в наши дни да се използва редом с нея в някои страни.
По външен вид и габарити наподобява АК-47, но е по-тежка и има пълнител с по-голям обем. Визуалните разлики са незначителни – по-различен приклад и по-дълга цев.
Оръжието се произвежда в два основни калибъра – 7,62×39 mm и 5,45×39 mm. В България се произвежда и в калибър 5,56×45 mm NATO, съвместим със стандартите на северноатлантическия договор. РПК е предпочитана лека картечница заради съвместимостта на боеприпасите с други широко разпространени оръжия, лесната поддръжка и високата си ефективност.
РПК е на въоръжение в Албания, Алжир, Ангола, Афганистан, Беларус, България, Виетнам, Джибути, Египет, Етиопия, Индия, Ирак, Иран, Кабо Верде, Камбоджа, Коморските острови, КНДР, Куба, Мали, Молдова, Нигерия, Никарагуа, Полша, Румъния, Русия, Сиера Леоне, Сирия, Судан, Турция, Украйна, Унгария и Чад. Произвежда се по лиценз в България (като LMG от компанията Арсенал), Египет, Ирак (като Ал-Кудс) и в Румъния (като Puşcă Mitralieră model 1964 / 1993).
