Света Богородица Каменско
| „Света Богородица“ „Света Богородица“ | |
 Главният вход | |
 Местоположение в Охрид | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Охрид |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Охрид |
| Изграждане | XVII век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Света Богородица“ в Общомедия | |
„Успение Богородично“ или „Света Богородица Каменско“ (на македонска литературна норма: „Света Богородица Каменско“) е православна църква в град Охрид, Северна Македония. Църквата е под управлението на Дебърско-Кичевската митрополия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1][2]
Църквата е разположена в центъра на града над Стария чинар. Смята се, че е изградена в XVII век. Надпис на каменен блок на източната страна отвън показва, че в 1832 година тя е разширена, а друг надпис над южната врата отвътре, че в 1863 - 1864 година я изписва Дичо Зограф, заедно със сина си Аврам Дичов и с Петър Йоанов.[3] В 1924 година фреските са обновени.[1]
Иконостасът в църквата е от 1845 година и е дело на дебърския майстор Димитър Станишев.[4] На царските двери, в долната част са изобразени Св. св. Кирил и Методий, Свети Климент Охридски и Свети Атанасий. На една от престолните икони Успение на Пресвета Богородица, дело на Георги Мануил от 1845 г., се намира надпис, според който част от иконостаса е дело на Христо Цветко. Според надписа, който се намира над лунетата над царските двери, в 1867 г. целият иконостас бил позлатен, а за това платил Стефан Тримче Рекали. Иконостасът е според своята конструкция е поделен на пет хоризонтални полета и целият е изпреплетен с най-различни сцени от флората и фауната на охридското крайбрежие.[1] Горе завършва с два дракона, разпятие и Света Богородица и Свети Йоан Богослов.[5]
В 1991 година е изградена административна сграда. В септември и октомври 2002 година Институтът за защита на паметниците на културата и Народен музей - Охрид извършва чистене и консервация на фреските. На 28 май 2004 година е завръшено изписването на дотогава неизписаната западна страна на църквата. На 15 юни 2004 година е завършено полагането на мрамор гранит на пода, а през декември 2006 година и разширяване на двора.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Св. Богородица, Каменско - Охрид // Macedonium. Посетен на 5 април 2014 г.
- ↑ Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 75.
- ↑ Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 14.
- ↑ Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 405.
- ↑ Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 76.
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
