Света Троица (Банско)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Троица.
| „Света Троица“ | |
 общ изглед | |
 Местоположение в Банско | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Банско |
| Религия | Българска православна църква |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Разложко |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Архитектурен стил | възрожденски |
| Изграждане | 1833 – 1835 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Света Троица“ в Общомедия | |
| 100 национални туристически обекта | |
|---|---|
1a | Църква „Света Троица“ |
„Света Троица“ е православна църква в град Банско, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1][2] Храмът, една от най-забележителните църкви в България от втората половина на XIX век, е обявен за паметник на културата.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Света Троица“ е изградена в центъра на селото от местни строители през 1835 година, благодарение на общите усилия и щедрост на банскалии. Тъй като по онова време османците позволявали да се строят църкви само на места, където преди това е имало храм, местни хора заровили икона и кръст в двор в центъра на селото. Мястото за строене на църквата е дарено – най-голям дарител е Лазар Герман – заможен банскалия и кмет на българската община. Той е основен ръководел в изграждането на храма, както и лице за трудните преговори с турците, което в крайна сметка му коства живота. Друг виден дарител е Тома Хаджибена, който дава мястото пред къщата си. Общо дарителите са 270 фамилии и 1081 индивидуални дарители.[3] Разрешението за строеж на храм е получено през 1833 година. Главният майстор строител е банскалията Димитър Доюв. В строителството участват 350 майстори – каменоделци, строители и резбари, както и доброволци от селото.[1] Храмът е завършен в 1835 година.[1][2]
Камбанария
[редактиране | редактиране на кода]
В 1850 година в северната част на църковния двор е изградена голяма каменна камбанария, която служи и като часовникова кула. Камбанарията се съчетава отлично с архитектурата на църквата и играе важна роля при оформянето на силуета на градчето.[4] Майстор на камбанарията е Глигор Благов Доюв, племенник на строителя на църквата Димитър.[2]
Чешма
[редактиране | редактиране на кода]На страничния вход на църквата има възрожденска чешма от 1842 година.[5]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]В архитектурно отношение представлява трикорабна, безкуполна псевдобазилика с двускатен покрив и аркадна галерия на запад. Размерите на храма са 35 m дължина и 22,5 m ширина.[2] Архитектурата на сградата е направена, така че мами окото да изглежда малка, а всъщност не е. Градежът е монументален, като каменната зидария е майсторски изпълнена. Дебелината на стените е 1,10 m в основите. Входните врати, сводовете и прозорците са изработени от дялани камъни.[3]
Интериор
[редактиране | редактиране на кода]Вътрешното пространство е организирано в бароков стил и има монументално въздействие. Дърворезбените и живописните елементи на декорацията са в хармония, преходите са плавни, без прави ъгли, дървените холкели са със сложни, огънати форми. Трите кораба са разделени от високи измазани и изписани дървени колони с аркади, а таванът на средния кораб е повдигнат върху висок холкел. Женската църква има дървена решетка с изящна плетеница.[2][3]
Дърворезбите и живописната украса на църквата са дело на тресончанина Велян Огненов, като се предполага, че той е автор и на иконостаса и на амвона. Огнев изписва с цветни орнаменти и геометрични мотиви всички свободни от резба повърхности по иконостаса – подиконните платна, колонките и прочее, църковните мебели и елементите на вътрешното храмово пространство – стените, колоните, плоскостите над акрите на трите кораба.[2]
По декорацията на храма работи видния представител на Банската художествена школа Димитър Молеров. Първото му дело е Разпятието върху големия кръст от венчилката на иконостаса.[2] В 1839 – 1841 година[6] изписва осемте големи царски икони, както и някои от целувателните. През 1850 година изписва част от иконите за апостолския ред – „Дейсис“, „Свети Илия“, „Свети Лука“, „Свети Андрей“, „Свети Вартоломей“, „Свети Петър“, „Възнесение Лазарево“. В 1854 година в нишата на проскомидията рисува традиционната сцена „Христос в гроба“. В 1860 година за владишкия трон рисува икона на Христос и патронната икона на Светата Троица за десния проскинитарий. В 1861 година изписва „Убрус“, поставен на царските двери. На Димитър Молеров са и стенописите над вратите.[2]
В църквата работи и синът на Димитър Симеон Молеров, като иконите му са смятани за негово върхово постижение.[7] В 1841 година той изписва царските икони „Свети Йоан Предтеча“ и „Свети Димитър“, а за апостолския ред – Матей, Филип, Юда, Симон, Тома, Яков, Йоан, Матей и Марко. Стенописното изображение а Архангел Михаил вляво от олтара също е негово.[2] Негови са и изображенията в трите патронни ниши. На сцената Новозаветна Троица, разположена в централната патронна ниша отвън на църквата има ктиторски надпис, който казва, че изображението е изпълнено в 1864 година с ктиторството на Петър Тушин.[8]
В храма работи и синът на Симеон Георги Молеров,[9] който изработва няколко целувателни икони със съвършена техника.[2] Друг бански зограф Димитър Сирлещов[2] рисува в 1892 година завесата на северната олтарна врата. Негово дело са и двете странични олтарни врати, иконата на „Св. св. Кирил и Методий“ от 1894 г., „Богородица на трон със светци“ на малкия проскинитарий и стенописа „Богородица Ширшая небес“ от 1898 година в апсидата.[10]
В 1957 година в църквата отново са рисувани стенописи.[10]
- Икони от храма
-
„Възкресение Господне“, Тома Вишанов, началото на XIX век -
„Възнесение Господне“, Тома Вишанов, началото на XIX век -
„Свети Георги и Свети Димитър“, Тома Вишанов, началото на XIX век -
Света Богородица Ширшая небес, Димитър Молеров от „Света Троица“, 1860 г. -
„Свети Николай“, Димитър Молеров, 1840 г. -
„Благовещение“, Димитър Молеров, 1841 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Църквата „Св. Троица“ в Банско // Corect. Архивиран от оригинала на 2014-11-26. Посетен на 13 ноември 2014.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 402.
- ↑ а б в „Св. Троица“ – гр. Банско // Свети места. Посетен на 1 февруари 2017.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 410.
- ↑ Двете чешми на църквата „Света Троица“ в Банско // Магията на водата. Посетен на 6 юли 2022 г.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 585.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 586.
- ↑ Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 22.
- ↑ Четири поколения – Молеровия род // Nobility Bg. Архивиран от оригинала на 2010-04-24. Посетен на 13 ноември 2014.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 403.
| ||||||||||||||
