Отрантски проток: Разлика между версии
м overlinking; козметични промени |
м {{Водоем}} |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Водоем}} |
|||
{{без източници}} |
{{без източници}} |
||
[[Файл:Отрантска Врата.svg|мини|300п|Отрантският пролив]] |
[[Файл:Отрантска Врата.svg|мини|300п|Отрантският пролив]] |
||
'''Отрантският проток''', наричан още и само '''Отранто''', е [[проток]], разделящ [[Адриатическо море|Адриатическо]] от [[Йонийско море]] в [[Средиземно море]]. |
'''Отрантският проток''', наричан още и само '''Отранто''', е [[проток]], разделящ [[Адриатическо море|Адриатическо]] от [[Йонийско море]] в [[Средиземно море]]. |
||
Носи името си от едноименния град [[Отранто]] в [[Апулия]], [[Италия]]. Намира се между Южна [[Албания]] и Апулия. Дължината в най-тясната му част е 75 km, а максималната дълбочина – 850 m. |
Носи името си от едноименния град [[Отранто]] в [[Апулия]], [[Италия]]. Намира се между Южна [[Албания]] и Апулия. Дължината в най-тясната му част е 75 km, а максималната дълбочина – 850 m. |
||
| Ред 19: | Ред 21: | ||
* [[Йонийско море]] |
* [[Йонийско море]] |
||
* [[Средиземно море]] |
* [[Средиземно море]] |
||
Категория:Адриатическо море |
|||
[[Категория:Адриатическо море]] |
[[Категория:Адриатическо море]] |
||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
[[Категория:Протоци на Албания]] |
[[Категория:Протоци на Албания]] |
||
[[Категория:Протоци на Италия]] |
[[Категория:Протоци на Италия]] |
||
[[Категория:Протоци по азбучен ред]] |
|||
Версия от 13:52, 9 август 2020
| Отрантски проток | |
 | |
 | |
| Отрантски проток в Общомедия |
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Отрантският проток, наричан още и само Отранто, е проток, разделящ Адриатическо от Йонийско море в Средиземно море.
Носи името си от едноименния град Отранто в Апулия, Италия. Намира се между Южна Албания и Апулия. Дължината в най-тясната му част е 75 km, а максималната дълбочина – 850 m.
Още от античността значението на пролива е стратегическо и ключово. Древен Рим след завоюване на италийските провинции насочва своята външнополитическа експанзия към Древна Македония и Древна Гърция на Балканите. За целта римските военни пътища Виа Апиа и Виа Егнация се свързват посредством протока между Бриндизи и Драч, което предоставя възможност за нахлуване и колонизиране на Балканите, а чрез тях и на Мала Азия и Леванта от римляните.
Въпреки политическите промени настъпили от античността, през средновековието протока никога не губи стратегическото си значение. Достъпността му е от ключово значение за морското господство на Венецианската република, търговията на Дубровнишката република, както и на останалите градове-държави разположени по адриатическото крайбрежие.
През късното средновековие част от участниците в първите кръстоносни походи преминават през протока. През 14 век в пролива се подвизават известните братя-пирати от български произход Марин и Хайко, родом от Епир.
По време на Първата световна война, военноморските сили на Антантата успяват да установят контрол над пролива с което блокират действията в Средиземно море на Австро-унгарския флот, командван от адмирал Хорти.
По време на комунистическия режим в Албания, както и след настъпилите демократични промени в страната през 1990-те години, не са редки случаите, когато албанци на импровизирани морски съдове преминават протока и се установяват като нелегални имигранти в Южна Италия, където броят им не е малък.