Фермион: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
 
Ред 8: Ред 8:
Двата основни вида фермиони в стандартния модел са [[кварк]]ите и [[лептон]]ите. [[Кварк]]ите изграждат [[протон]]ите и [[неутрон]]ите, а в списъка на [[лептон]]ите са [[неутрино]], [[таон]], [[мюон]] и [[електрон]]. Всички те имат полуцял [[спин (физика)|спин]] или с други думи полуцели значения на [[константа на Планк|константата на Планк]] ћ. Вътрешното движение на фермионите се описва от матриците на [[Пол Дирак|Дирак]]. Средните значения на интензитетите на собствените им електрични полета се компенсират и сумарното поле е нула, а интензитетът на собственото им магнитно поле е два пъти по-голям от този на [[бозон]]ите. Именно поради това жиромагнитното отношение на собствения магнитен момент към собствения механичен момент на фермионите е два пъти по-голямо от значението на жиромагнитното отношение на собствения магнитен момент към собствения механичен момент на бозоните.
Двата основни вида фермиони в стандартния модел са [[кварк]]ите и [[лептон]]ите. [[Кварк]]ите изграждат [[протон]]ите и [[неутрон]]ите, а в списъка на [[лептон]]ите са [[неутрино]], [[таон]], [[мюон]] и [[електрон]]. Всички те имат полуцял [[спин (физика)|спин]] или с други думи полуцели значения на [[константа на Планк|константата на Планк]] ћ. Вътрешното движение на фермионите се описва от матриците на [[Пол Дирак|Дирак]]. Средните значения на интензитетите на собствените им електрични полета се компенсират и сумарното поле е нула, а интензитетът на собственото им магнитно поле е два пъти по-голям от този на [[бозон]]ите. Именно поради това жиромагнитното отношение на собствения магнитен момент към собствения механичен момент на фермионите е два пъти по-голямо от значението на жиромагнитното отношение на собствения магнитен момент към собствения механичен момент на бозоните.


Фермионите не съвпадат със своите античастици и това се изтъква, когато биват описвани като "фермиони на Дирак"; съвпадащите със своята античастица наричат "фермион на [[Еторе Майорана|Майорана]]". Като елементарни частици фермионите на Майорана все още не са доказани експериментално.
Фермионите не съвпадат със своите античастици и това се изтъква, когато биват описвани като „фермиони на Дирак“; съвпадащите със своята античастица наричат „фермион на [[Еторе Майорана|Майорана]]. Като елементарни частици фермионите на Майорана все още не са доказани експериментално.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Текуща версия към 19:30, 11 август 2020

Серия статии на тема
Статистическа физика


Фермиони се наричат всички елементарни частици с полуцял спин (1/2, 3/2, 5/2,...). Например електрон, протон, неутрон, неутрино, кварк. Кръстени са на известния физик Енрико Ферми, който пръв разработва статистиката на частиците, подчиняващи се на принципа на Паули.

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Елементарните частици винаги се разглеждат статистически и според броя на състоянията с еднакви параметри се подчиняват на две съвсем различни статистики. Фермионите се подчиняват на статистиката на Ферми-Дирак. Това означава, че в едно квантово състояние в определен момент от време може да се намира само една частица. Тяхната вълнова функция е антисиметрична – ако местата на два фермиона се разменят, функцията си сменя знака. Фермионите са неразличими и си въздействат едни на други посредством размяна на бозони.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Двата основни вида фермиони в стандартния модел са кварките и лептоните. Кварките изграждат протоните и неутроните, а в списъка на лептоните са неутрино, таон, мюон и електрон. Всички те имат полуцял спин или с други думи полуцели значения на константата на Планк ћ. Вътрешното движение на фермионите се описва от матриците на Дирак. Средните значения на интензитетите на собствените им електрични полета се компенсират и сумарното поле е нула, а интензитетът на собственото им магнитно поле е два пъти по-голям от този на бозоните. Именно поради това жиромагнитното отношение на собствения магнитен момент към собствения механичен момент на фермионите е два пъти по-голямо от значението на жиромагнитното отношение на собствения магнитен момент към собствения механичен момент на бозоните.

Фермионите не съвпадат със своите античастици и това се изтъква, когато биват описвани като „фермиони на Дирак“; съвпадащите със своята античастица наричат „фермион на Майорана“. Като елементарни частици фермионите на Майорана все още не са доказани експериментално.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]