Княжество Влахия: Разлика между версии
Ентусиастъ (беседа | приноси) По-коректна карта. |
Ентусиастъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
В периода от [[битка при Ровине|битката при Ровине]] до 1600 г. Влашко е номинално територия подчинена на [[Османска империя|Османската империя]], но реално самоуправляваща се такава. През [[1600]] г. според румънската истирография за първи път се осъществява обединяване (при княз [[Михай Витязул]]) на Влашко с [[Трансилвания]] и [[Молдова (област)|Молдова]], което обаче просъществува само една година. |
В периода от [[битка при Ровине|битката при Ровине]] до 1600 г. Влашко е номинално територия подчинена на [[Османска империя|Османската империя]], но реално самоуправляваща се такава. През [[1600]] г. според румънската истирография за първи път се осъществява обединяване (при княз [[Михай Витязул]]) на Влашко с [[Трансилвания]] и [[Молдова (област)|Молдова]], което обаче просъществува само една година. |
||
От [[1716]] г. [[Висока порта|Високата порта]] започва да назначава за управители на областта [[фанариоти]], с което се увеличава влиянието на [[Фенер (квартал)|Фенер]] и недоволството сред влашкото население. Управлението на [[фанариоти]]те е свалено през |
От [[1716]] г. [[Висока порта|Високата порта]] започва да назначава за управители на областта [[фанариоти]], с което се увеличава влиянието на [[Фенер (квартал)|Фенер]] и недоволството сред влашкото население. Управлението на [[фанариоти]]те е [[Влашко въстание|свалено през 1821]] г. от революция по образец на [[френска революция|френската]], водена от [[Тудор Владимиреску]]. В същата година българинът [[Стефан Богориди]] e назначен от [[султан]]а за княз ([[каймакам]]) на Влашко, а тази дипломатическа стъпка е подкрепена от [[Свещен съюз|Свещения съюз]] с цел париране на революционните движения в тази част на европейския континент и спазване на установения по силата на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] международен мирен ред. |
||
== Списък на влашките владетели == |
== Списък на влашките владетели == |
||
Версия от 10:17, 22 октомври 2020
| Княжество Влахия Землѧ̀ Ѹ҆гровлахі́йска, Цѣра Рȣмѫнѣскъ | |
| 1330 – 1859 | |
 Знаме  Герб | |
 | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | Къмпулунг, Куртя де Арджеш, Търговище, Букурещ |
| Официален език | църковнославянски, старорумънски |
| Религия | Източно православие |
| Форма на управление | Монархия |
| Княз | |
| Басараб I (първи) | |
| Александру Йоан Куза (последен) | |
| Площ | |
| 76 581[1] km2 | |
| |
| Днес част от |  Румъния |
| Княжество Влахия в Общомедия | |
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Княжество Влахия или Влашкото княжество (църковносл. Землѧ̀ Ѹ҆гровлахі́йска, на старорумънски език: Ца́ра Ромыня́скэ) е самостоятелно, сравнително и относително административно образувание на/във Влашко просъществувало в периода 1330 – 1861, т.е. от битката при Посада до формирането на обединеното княжество Влашко и Молдова.
Княжество Влашко според съвременните разбирания и трактовки на международното публично право не е държавно образование на/за времето си, а е де факто исторически възникнала самоуправляваща се автономна територия в различни периоди във васално положение спрямо България, Унгария и Османската империя.
В периода от битката при Ровине до 1600 г. Влашко е номинално територия подчинена на Османската империя, но реално самоуправляваща се такава. През 1600 г. според румънската истирография за първи път се осъществява обединяване (при княз Михай Витязул) на Влашко с Трансилвания и Молдова, което обаче просъществува само една година.
От 1716 г. Високата порта започва да назначава за управители на областта фанариоти, с което се увеличава влиянието на Фенер и недоволството сред влашкото население. Управлението на фанариотите е свалено през 1821 г. от революция по образец на френската, водена от Тудор Владимиреску. В същата година българинът Стефан Богориди e назначен от султана за княз (каймакам) на Влашко, а тази дипломатическа стъпка е подкрепена от Свещения съюз с цел париране на революционните движения в тази част на европейския континент и спазване на установения по силата на Виенския конгрес международен мирен ред.
