Пещера: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:45, 10 декември 2020

Вижте пояснителната страница за други значения на Пещера.

Пещера́та е естествена подземна кухина.

България

В картотеката на Българската федерация по спелеология^[1] има карти на около 6000 пещери^[2]. За много от тях има уникални легенди.

Има уредени пещери, отворени за туристически посещения. Всички останали пещери се посещават любителски от всеки желаещ и изследват от пещерняци и спелеолози, преминали курсове по обучение към някой от пещерните клубове в страната.

Най-ранните сведения за пещерите в България са намерени в ръкописите на Петър Богдан от 1640 г., които съдържат ценни географски и исторически сведения за България и Влашко. Следващи данни са отбелязани чак през 19 век, където за първи път се публикува туристическо описание на пещера в България. През 1915 г. излиза книгата „Карстови форми в Западна Стара планина“ на географа Жеко Радев. Седем години по-късно в България се започват системните биоспелеоложки проучвания, с които се поставя началото на научните изследвания в пещерите в България.

На 18 март 1929 г. научни работници, учители, туристи и любители на пещерите учредяват Първото българско пещерно дружество. Започва активно сътрудничество на дружеството с БТС и се основават първите пещерни клонове (гр. Дряново). След 9 септември 1944 г. се организират и първите пещерни бригади с подкрепата на БАН. Проучват се едни от най-красивите пещери в България в районите на Лакатник, Карлуково, Златна Панега и Враца. През 1949 г. Българското пещерно дружество преустановява своята дейност по решение на „народната власт“. Продължават научните изследвания в институти на БАН и в Софийския университет.

След възобновяване на дейността на БТС през 1957 г., се заражда идеята към него да се създаде Комитет за пещерен туризъм, който е учреден през следващата година. През 1963 г. е проведена първата национална конференция по спелеология, по време на която Комитетът за пещерен туризъм се преобразува в Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм (РКПДПТ). През 1965 г. учителят от Чепеларе Димитър Райчев организира първата пещерна сбирка, която по-късно, през 1980 г., се разраства в пещерен музей – единствен и до днес на Балканите. През 1972 г. РКПДПТ се преименува на Българска федерация по пещерно дело, а през 1991 г. – на Българска федерация по спелеология, в която членуват над 30 клуба.

От самото начало на съществуването си БФСп работи в няколко основни насоки:

приобщаване на нови членове чрез провеждане на различни курсове;
подготовка на инструкторски кадри;
подготовка на спасители (която води началото през 1974 г., когато е създаден Аварийно-спасителният отряд към Федерацията, от 2013 г. Пещерно спасяване);
проучване на българските пещери (през 1972 г. е създадена Главната картотека на българските пещери);
развитие на пещерния туризъм, чрез благоустрояване на пещери (Първата благоустроена пещера е Бачо Киро, гр. Дряново – 1929 г.)
опазване на пещерите;
международна дейност (български спелеолози са прониквали в Снежна, Полша, – 640 м, Гуфр Берже, Франция, -1122 м, Сплуга де ла Прета, Италия, -878 м, Пиер сен Мартен, Франция, -1332 м, Жан Бернар, Франция -1358 м, Бу-56, Испания -1408 м, ЕГМА, Турция -1429 м, Крубер-Вороня, Абхазия -2190 м, Сарма, Абхазия -1549, Лукина яма, Хърватска -1421 м, Велебит, Хърватска -1026 м (с най-голям вътрешен чист отвес в света -513 м);

В част от българските пещери са открити много ценни археологически находки.

Известни са 866 вида животни, които обитават българските пещери, като открития в тази посока се случват постоянно. Обитаващите пещери животински видове се наричат троглобионти. От тях в света са установени 121 вида, а в България се срещат 95 от тях. От 37-те вида европейски прилепи в България могат да се видят 32 вида, като всички са защитени от Закона за защита на природата ^[3].

Поради липса на норми за културно поведение и регламент за пещерите в България се наблюдава замърсяване от всякакъв вид. Подготвен е Проектозакон за пещерите^[4], разработен от Българската федерация по спелеология и депозиран, но неразгледан от 39-то народно събрание досега^[5].

Вижте също

Източници

↑ Българската федерация по спелеология
↑ География на България. Физическа и социално-икономическа география. „ФорКом“, 2002. ISBN 954-464-123-8. с. 64.
↑ ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПРИРОДАТА
↑ Закон за пещерите
↑ http://opazvane.blogspot.com/2010_02_07_archive.html ОБРЪЩЕНИЕ ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Външни препратки

[1] Българската федерация по спелеология

[2] География на България. Физическа и социално-икономическа география. „ФорКом“, 2002. ISBN 954-464-123-8. с. 64.

[3] ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПРИРОДАТА

[4] Закон за пещерите

[5] ttp://opazvane.blogspot.com/2010_02_07_archive.html ОБРЪЩЕНИЕ ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 == България ==
-В картотеката на Българската федерация по спелеология<ref>[http://speleo-bg.org/ Българската федерация по спелеология]</ref> има карти на около 6000 пещери<ref>{{cite book |title= География на България. Физическа и социално-икономическа география |year= 2002|publisher=„ФорКом“ |isbn= 954-464-123-8|pages=64}}</ref>= За много от тях има уникални [[легенда|легенди]].
+В картотеката на Българската федерация по спелеология<ref>[http://speleo-bg.org/ Българската федерация по спелеология]</ref> има карти на около 6000 пещери<ref>{{cite book |title= География на България. Физическа и социално-икономическа география |year= 2002|publisher=„ФорКом“ |isbn= 954-464-123-8|pages=64}}</ref>. За много от тях има уникални [[легенда|легенди]].
-Има уредени пещери, отворени за туристически посещения. Всички останали пещери се посещават любителски от всеки желаещ и изследват от пещерняци (спелеолози), преминали курсове по обучение към някой от пещерните клубове в страната.
+Има уредени пещери, отворени за туристически посещения. Всички останали пещери се посещават любителски от всеки желаещ и изследват от пещерняци и [[спелеология|спелеолози]], преминали курсове по обучение към някой от пещерните клубове в страната.
-Най-ранните сведения за пещерите в България са намерени в ръкописите на [[Петър Богдан]] от 1640 г., които съдържат ценни географски и исторически сведения за [[България]] и [[Влашко]]. Следващи данни са отбелязани чак през 19 век, където за първи път се публикува туристическо описание на пещера в България. През 1915 г. излиза книгата „Карстови форми в Западна Стара планина“ на географа [[Жеко Радев]]. Седем години по-късно в България се започват системните биоспелеоложки проучвания, с които се поставя началото на научните изследвания в [[пещери]]те в България.
+Най-ранните сведения за пещерите в България са намерени в ръкописите на [[Петър Богдан]] от 1640 г., които съдържат ценни географски и исторически сведения за [[България]] и [[Влашко]]. Следващи данни са отбелязани чак през 19 век, където за първи път се публикува туристическо описание на пещера в България. През 1915 г. излиза книгата „Карстови форми в Западна Стара планина“ на географа [[Жеко Радев]]. Седем години по-късно в България се започват системните биоспелеоложки проучвания, с които се поставя началото на научните изследвания в пещерите в България.
-На 18 март 1929 г. научни работници, учители, туристи и любители на пещерите учредяват Първото българско пещерно дружество. Започва активно сътрудничество на дружеството с БТС и се основават първите пещерни клонове (гр. [[Дряново]]). След 9 септември 1944 г. се организират и първите пещерни бригади с подкрепата на [[Българска академия на науките|БАН]]. Проучват се едни от най-красивите пещери в България в районите на [[Лакатник]], [[Карлуково]], [[Златна Панега]] и [[Враца]]. През 1949 г. Българското пещерно дружество преустановява своята дейност по решение на „народната власт“. Продължават научните изследвания в институти на [[Българска академия на науките|БАН]] и в [[Софийски университет|Софийския университет]].
+На 18 март 1929 г. научни работници, учители, туристи и любители на пещерите учредяват Първото българско пещерно дружество. Започва активно сътрудничество на дружеството с БТС и се основават първите пещерни клонове (гр. [[Дряново]]). След 9 септември 1944 г. се организират и първите пещерни бригади с подкрепата на [[БАН]]. Проучват се едни от най-красивите пещери в България в районите на [[Лакатник]], [[Карлуково]], [[Златна Панега]] и [[Враца]]. През 1949 г. Българското пещерно дружество преустановява своята дейност по решение на „народната власт“. Продължават научните изследвания в институти на [[БАН]] и в [[Софийския университет]].
-След възобновяване на дейността на [[Български туристически съюз|БТС]] през 1957 г. се заражда идеята за създаване на Комитет за пещерен туризъм към него и на следващата година той е учреден. През 1963 г. е проведена първата национална конференция по спелеология, по време на която Комитетът за пещерен туризъм се преобразува в Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм (РКПДПТ). През 1965 г. учителят от Чепеларе [[Димитър Райчев]] организира първата пещерна сбирка, която по-късно се разраства през 1980 г. в пещерен музей – единствен и до днес на Балканите. През 1972 г. РКПДПТ се преименува на Българска федерация по пещерно дело, а през 1991 г. – на [[Българска федерация по спелеология]]. В БФСп членуват над 30 клуба.
+След възобновяване на дейността на [[БТС]] през 1957 г., се заражда идеята към него да се създаде Комитет за пещерен туризъм, който е учреден през следващата година. През 1963 г. е проведена първата национална конференция по [[спелеология]], по време на която Комитетът за пещерен туризъм се преобразува в Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм (РКПДПТ). През 1965 г. учителят от Чепеларе [[Димитър Райчев]] организира първата пещерна сбирка, която по-късно, през 1980 г., се разраства в пещерен музей – единствен и до днес на Балканите. През 1972 г. РКПДПТ се преименува на Българска федерация по пещерно дело, а през 1991 г. – на [[Българска федерация по спелеология]], в която членуват над 30 клуба.
 От самото начало на съществуването си БФСп работи в няколко основни насоки:
-* приобщаване на нови членове, чрез провеждане на различни курсове;
+* приобщаване на нови членове чрез провеждане на различни курсове;
 * подготовка на инструкторски кадри;
 * подготовка на спасители (която води началото през 1974 г., когато е създаден Аварийно-спасителният отряд към Федерацията, от 2013 г. [http://caverescue.bg/ Пещерно спасяване]);
@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 В част от българските пещери са открити много ценни [[археология|археологически]] находки.
-Известни са 866 вида животни, които обитават българските пещери, като открития в тази посока се случват постоянно. Обитаващите пещери животински видове се наричат [[троглобионти]]. От тях в света са установени 121 вида, а в България се срещат 95 от тях. От 37-те вида [[Европа|европейски]] [[прилепи]] в България могат да се видят 32 вида като всички са защитени от [[Закон за защита на природата|Закона за защита на природата]].
+Известни са 866 вида животни, които обитават българските пещери, като открития в тази посока се случват постоянно. Обитаващите пещери животински видове се наричат [[троглобионти]]. От тях в света са установени 121 вида, а в България се срещат 95 от тях. От 37-те вида [[европейски]] [[прилепи]] в България могат да се видят 32 вида, като всички са защитени от [[Закон за защита на природата|Закона за защита на природата]] <ref>[https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/2126274049/issue/2482 ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПРИРОДАТА]</ref>.
-Поради липса на норми за културно поведение и регламент за пещерите в България се наблюдава замърсяване от всякакъв вид.
+Поради липса на норми за културно поведение и регламент за пещерите в България се наблюдава замърсяване от всякакъв вид. Подготвен е Проектозакон за пещерите<ref>[https://hinko.org/hinko/Law.php Закон за пещерите]</ref>, разработен от Българската федерация по спелеология и депозиран, но неразгледан от 39-то народно събрание досега<ref>http://opazvane.blogspot.com/2010_02_07_archive.html ОБРЪЩЕНИЕ ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ</ref>.
 == Вижте също ==