Орфей: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 77.85.102.26 (б.), към версия на Jingiby
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Орфей|Орфей (пояснение)}}
{{редактирам}}{{към пояснение|Орфей|Орфей (пояснение)}}
{{Личност
{{без конкретни източници|20:15, 5 октомври 2019 (UTC)}}
| име = Орфей
| име-оригинал = Ὀρφεύς
| категория = герои от митологията
| описание = митичен певец, поет, музикант
| портрет =
| портрет-описание =
| пол = мъжки
| име-рождено =
| роден-дата =
| роден-място =
| починал-дата =
| починал-място =
| националност = [[траки]]
| работил =
| псевдоним =
| вложки =
| още =
| баща =
| майка = [[Калиопа]]
| брак = [[Евридика]]
| деца =
| подпис =
| сайт =
}}
[[Файл:Hermes Eurydike und Orpheus MKL1888.png|мини|Хермес, Евридика и Орфей (релеф във Вила Албани, Рим)]]
[[Файл:Hermes Eurydike und Orpheus MKL1888.png|мини|Хермес, Евридика и Орфей (релеф във Вила Албани, Рим)]]
[[Файл:Orfeo Orpheus (Apolo y Calíope).jpg|мини|150п|ляво|Орфей. Археологичен музей, Палермо]]
[[Файл:Orfeo Orpheus (Apolo y Calíope).jpg|мини|Орфей. Археологичен музей, Палермо]]
[[Файл:Frederic Leighton-Orfeo ed Euridice-1864.jpg|мини|Орфей и [[Евридика]]]]
[[Файл:Frederic Leighton-Orfeo ed Euridice-1864.jpg|мини|Орфей и [[Евридика]]]]
[[Файл:Kantharos63.9.jpg|мини|„Смъртта на Орфей“, детайл от сребърен [[кантарос]], 420 – 410 г. пр.н.е., колекция на Васил Божков, София, България]]
[[Файл:Kantharos63.9.jpg|мини|„Смъртта на Орфей“, детайл от сребърен [[кантарос]], 420 – 410 г. пр.н.е., колекция на Васил Божков, София, България]]
'''Орфей''' ({{Lang|el|Ορφέας}}; {{lang|la|Orpheus}}) е персонаж от древногръцката митология, легендарен [[траки]]йски [[певец]] и [[музикант]], основал учението [[орфизъм]] и смятан за най-великия певец и [[поет]] на древността.


'''Орфей''' (на [[старогръцки]]:Ὀρφεύς; {{lang|la|Orpheus}}) е герой от [[древногръцката митология]], легендарен [[певец]], [[музикант]], [[поет]] и [[пророк]], основател на религиозно-философското учение [[орфизъм]]<ref>{{cite book | title = Тракийският орфизъм | last = Фол | first = Александър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1986 | edition = | publisher = Университетско издателство „Климент Охридски“ | location =България | isbn = | doi = | pages = 244 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang =bg }}</ref>
⚫
== История ==
и смятан от мнозина за най-великия певец и поет на древността. За гърците Орфей е основател на култови обряди на така наречените „орфически“ мистерии<ref>Pausanias, Description of Greece, Corinth, [http://data.perseus.org/citations/urn:cts:greekLit:tlg0525.tlg001.perseus-eng1:2.30.2 2.30.2]</ref>.
Според Диодор той е син на [[Аполон]] или на тракийския цар [[Еагър]], който е син на [[Ликург]], цар на траките при Хелеспонт. Майка му е [[нимфа]]та [[Калиопа]].


Древногръцки източници отбелязват [[траки]]йския произход на Орфей<ref>Fritz Graf and Sarah Iles Johnston, ''Ritual Texts for the Afterlife: Orpheus and the Bacchic Gold Tablets'' (Routledge, 2007), p. 167.</ref>. Основните истории за него са съсредоточени върху способността му да очарова всичко живо и дори неживо с музиката си (обичайна сцена в мозайките на Орфей), опита му да извлече жена си [[Евридика]] от подземния свят и смъртта му от ръцете на менадите на [[Дионис]].
⚫
Пак според Диодор Орфей е баща на Музей. Според [[древногръцката митология]] Орфей е живял поколение преди [[Троянската война]] и е сред [[аргонавти]]те, осъществили похода за [[Златното руно]] към [[Колхида]]. Предполага се, че това е било ок. [[1400 пр.н.е.]] Животът му е обвеян с древни предания и легенди, станали повод да бъде считан за митичен, а не реален герой. Приписват му се голямо количество химни, наричани орфически, в които възхвалява божествата на природата и се стреми да научи сънародниците си с простичка молитва да отдават почитта си към тях. Според легендите лирата му е имала седем струни. Орфей е обявен и за автор на една от поемите „[[Аргонавтика]].“ Учението му е опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока хигиена и култура. Намесата му в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието, с която влиза в противоречие с официалната тракийска царска идеология, е вероятната причина за неговата трагична гибел. Според гръцкия мит, той е бил разкъсан от тракийките поради това, че е скърбял за починалата си съпруга и не е обръщал внимание на жените около него.

Орфей е една от най-ярките и най-значимите фигури както в класическата митология, така и в западната култура като цяло. Неговият образ е въплътен в различни художетвени произведения включително [[поезия]], [[филм]]и, [[опера]], [[музика]] и [[живопис]]<ref>Geoffrey Miles, ''Classical Mythology in English Literature: A Critical Anthology'' (Routledge, 1999), p. 54ff.</ref>.

== Произход ==
Има много различни версии за произхода на Орфей. Според най-разпространената версия той е син на тракийския речен бог [[Еагър]]<ref name="diodor4">[http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1454004000#sel=75:2,75:66 Книга IV 25, 2, Диодор Сицилийский, ]</ref> и [[муза]]та [[Калиопа]]<ref name=autogenerated1>[http://www.mgl.ru/library/92/History_of_Greece_Orpheus_Eurydice.html Имре Тренчени-Валдапфел. Орфей и Евридика // Н.Н. Трухина, А.Л. Смишляев. Христоматия по история на Древна Гърция]</ref>. Според други версии, негова майка е [[Полихимния]] или [[Клио]], а негов баща [[Аполон]]<ref>Схолии к Аполлонию Родосскому. Аргонавтика I 23; Евстафий. К Илиаде X 442; Цец. Хилиады I 12 // Комментарий Д. О. Торшилова в кн. Гигин. Мифы. СПб, 2000. С.23</ref><ref name=autogenerated1 />.

Според [[Суда|Енциклопедията на Суда]] той е роден 11 поколения преди [[Троянската война]] и е живял 9 или 11 поколения<ref>Фрагменти от ранните гръцки философи. Ч.1. М., 1989. С.36</ref>. Според Иродор има двама души с името Орфей, по-късният от които е [[аргонавт]].

⚫
== История ==
⚫
Според Диодор той е син на [[Аполон]] или на тракийския цар [[Еагър]], който е син на [[Ликург]], цар на траките при Хелеспонт. Майка му е [[нимфа]]та [[Калиопа]]. Пак според Диодор Орфей е баща на Музей. Според [[древногръцката митология]] Орфей е живял поколение преди [[Троянската война]] и е сред [[аргонавти]]те, осъществили похода за [[Златното руно]] към [[Колхида]]. Предполага се, че това е било ок. [[1400 пр.н.е.]] Животът му е обвеян с древни предания и легенди, станали повод да бъде считан за митичен, а не реален герой. Приписват му се голямо количество химни, наричани орфически, в които възхвалява божествата на природата и се стреми да научи сънародниците си с простичка молитва да отдават почитта си към тях. Според легендите лирата му е имала седем струни. Орфей е обявен и за автор на една от поемите „[[Аргонавтика]].“ Учението му е опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока хигиена и култура. Намесата му в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието, с която влиза в противоречие с официалната тракийска царска идеология, е вероятната причина за неговата трагична гибел. Според гръцкия мит, той е бил разкъсан от тракийките поради това, че е скърбял за починалата си съпруга и не е обръщал внимание на жените около него.


Първите му изображения са от 600 г. пр.н.е. Разпространението на различни митове за него дължим на старите елини. Известни са 92 негови изображения върху атически вази. На тях са изобразени сцени от основните орфически легенди – за смъртта на жена му нимфата [[Евридика]], която била ухапана от [[змия]] в деня на сватбата им, и опита му да я спаси от подземното царство. Орфей слязъл в подземния свят и пленил с тъжните си песни бога на смъртта – [[Хадес]]. Той се съгласил да му върне Евридика, но при условие, че няма да се обръща, за да я види, преди да излязат на [[горния свят]]. По пътя певецът не издържал и се обърнал назад. Така Евридика отново се върнала в подземното царство.
Първите му изображения са от 600 г. пр.н.е. Разпространението на различни митове за него дължим на старите елини. Известни са 92 негови изображения върху атически вази. На тях са изобразени сцени от основните орфически легенди – за смъртта на жена му нимфата [[Евридика]], която била ухапана от [[змия]] в деня на сватбата им, и опита му да я спаси от подземното царство. Орфей слязъл в подземния свят и пленил с тъжните си песни бога на смъртта – [[Хадес]]. Той се съгласил да му върне Евридика, но при условие, че няма да се обръща, за да я види, преди да излязат на [[горния свят]]. По пътя певецът не издържал и се обърнал назад. Така Евридика отново се върнала в подземното царство.
Ред 30: Ред 63:
== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />

* Фол, Ал. Тракийският орфизъм. С., 1986
== Литература ==
* Богданов, Б. Орфей и древната митология на Балканите. С., 1991
* Богданов, Б. Орфей и древната митология на Балканите. С., 1991
* Йорданова-Алексиева, М. Елински орфически свидетелства. С., 2004
* Йорданова-Алексиева, М. Елински орфически свидетелства. С., 2004

Версия от 18:20, 5 май 2021

Вижте пояснителната страница за други значения на Орфей.
Орфей
Ὀρφεύς
митичен певец, поет, музикант
Етносгърци
Националносттраки
Семейство
БащаЕагър
МайкаКалиопа
СъпругаЕвридика
Други родниниРез
Орфей в Общомедия
Хермес, Евридика и Орфей (релеф във Вила Албани, Рим)
Орфей. Археологичен музей, Палермо
Орфей и Евридика
„Смъртта на Орфей“, детайл от сребърен кантарос, 420 – 410 г. пр.н.е., колекция на Васил Божков, София, България

Орфей (на старогръцки:Ὀρφεύς; на латински: Orpheus) е герой от древногръцката митология, легендарен певец, музикант, поет и пророк, основател на религиозно-философското учение орфизъм[1] и смятан от мнозина за най-великия певец и поет на древността. За гърците Орфей е основател на култови обряди на така наречените „орфически“ мистерии[2].

Древногръцки източници отбелязват тракийския произход на Орфей[3]. Основните истории за него са съсредоточени върху способността му да очарова всичко живо и дори неживо с музиката си (обичайна сцена в мозайките на Орфей), опита му да извлече жена си Евридика от подземния свят и смъртта му от ръцете на менадите на Дионис.

Орфей е една от най-ярките и най-значимите фигури както в класическата митология, така и в западната култура като цяло. Неговият образ е въплътен в различни художетвени произведения включително поезия, филми, опера, музика и живопис[4].

Произход

Има много различни версии за произхода на Орфей. Според най-разпространената версия той е син на тракийския речен бог Еагър[5] и музата Калиопа[6]. Според други версии, негова майка е Полихимния или Клио, а негов баща Аполон[7][6].

Според Енциклопедията на Суда той е роден 11 поколения преди Троянската война и е живял 9 или 11 поколения[8]. Според Иродор има двама души с името Орфей, по-късният от които е аргонавт.

История

Според Диодор той е син на Аполон или на тракийския цар Еагър, който е син на Ликург, цар на траките при Хелеспонт. Майка му е нимфата Калиопа. Пак според Диодор Орфей е баща на Музей. Според древногръцката митология Орфей е живял поколение преди Троянската война и е сред аргонавтите, осъществили похода за Златното руно към Колхида. Предполага се, че това е било ок. 1400 пр.н.е. Животът му е обвеян с древни предания и легенди, станали повод да бъде считан за митичен, а не реален герой. Приписват му се голямо количество химни, наричани орфически, в които възхвалява божествата на природата и се стреми да научи сънародниците си с простичка молитва да отдават почитта си към тях. Според легендите лирата му е имала седем струни. Орфей е обявен и за автор на една от поемите „Аргонавтика.“ Учението му е опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока хигиена и култура. Намесата му в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието, с която влиза в противоречие с официалната тракийска царска идеология, е вероятната причина за неговата трагична гибел. Според гръцкия мит, той е бил разкъсан от тракийките поради това, че е скърбял за починалата си съпруга и не е обръщал внимание на жените около него.

Първите му изображения са от 600 г. пр.н.е. Разпространението на различни митове за него дължим на старите елини. Известни са 92 негови изображения върху атически вази. На тях са изобразени сцени от основните орфически легенди – за смъртта на жена му нимфата Евридика, която била ухапана от змия в деня на сватбата им, и опита му да я спаси от подземното царство. Орфей слязъл в подземния свят и пленил с тъжните си песни бога на смъртта – Хадес. Той се съгласил да му върне Евридика, но при условие, че няма да се обръща, за да я види, преди да излязат на горния свят. По пътя певецът не издържал и се обърнал назад. Така Евридика отново се върнала в подземното царство.

Орфей загинал, разкъсан от менадите, край бреговете на река Хеброс (Марица). Частите от тялото му били отнесени от вълните и изхвърлени на брега на остров Лесбос, където били погребани.

Сред многобройните варианти на орфическите легенди най-устойчиви са тези за изумителната му дарба като музикант и певец. От тях е и началото на неговия канонизиран образ на укротител на дивия свят и чудодейната му лира. Счита се, че той е основател на орфическите мистерии, които стават особено актуални в епохата на елинизма след завоеванията на Александър Велики.

Статуя на Орфей в Кърджали
Места, където е живял Орфей

Филми

Вижте също

Източници

  1. ↑ Фол, Александър. Тракийският орфизъм. България, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1986. с. 244. (на български)
  2. ↑ Pausanias, Description of Greece, Corinth, 2.30.2
  3. ↑ Fritz Graf and Sarah Iles Johnston, Ritual Texts for the Afterlife: Orpheus and the Bacchic Gold Tablets (Routledge, 2007), p. 167.
  4. ↑ Geoffrey Miles, Classical Mythology in English Literature: A Critical Anthology (Routledge, 1999), p. 54ff.
  5. ↑ Книга IV 25, 2, Диодор Сицилийский,
  6. ↑ а б Имре Тренчени-Валдапфел. Орфей и Евридика // Н.Н. Трухина, А.Л. Смишляев. Христоматия по история на Древна Гърция
  7. ↑ Схолии к Аполлонию Родосскому. Аргонавтика I 23; Евстафий. К Илиаде X 442; Цец. Хилиады I 12 // Комментарий Д. О. Торшилова в кн. Гигин. Мифы. СПб, 2000. С.23
  8. ↑ Фрагменти от ранните гръцки философи. Ч.1. М., 1989. С.36

Литература

  • Богданов, Б. Орфей и древната митология на Балканите. С., 1991
  • Йорданова-Алексиева, М. Елински орфически свидетелства. С., 2004
  • Гигов, Н. А. Орфей и Тракия. С., 2006
  • Фол, В. Орфей Тракиецът / Orpheus, the Thracian. С., 2008
  • Маразов, Ив., Л. Левчев, Н. Дамянов. Pазкъсаните богове. С., 2009
  • Сиракова, Й. Хипертекстуални форми на превода. Свободният превод на Блага Димитрова на Овидиевия разказ за Орфей и Евридика. – В: Езици и култури в диалог: Традиции, приемственост, новаторство. Конференция, посветена на 120-годишната история на преподаването на класически и нови филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С., 2010

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Орфей&oldid=10975029“.