Васка Емануилова: Разлика между версии

Васка Емануилова
	Васка Емануилова
българска скулпторка
Родена	25 декември 1905 Комщица, България
Починала	11 юли 1985 София, България
Учила в	Национална художествена академия
Семейство
Братя/сестри	Игнат Емануилов

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 10:31, 20 октомври 2009

Васка Емануилова Игова е известна българска скулпторка. Тя е първата жена, оставила трайна диря в българската скулптура.^[1]^[2]

Родена е през 1905 година в село Комщица, Годечко. През 1927 година завършва Държавната художествена академия, където нейни преподаватели са професор Иван Лазаров по скулптура и професор Цено Тодоров по рисуване. През 1939 година провежда тримесечна специализация по скулптура в Париж.

Още от момента на завършването си Емануилова взема участие в изложби на жени-художнички. През 1931 година става съосновател и член на Дружеството на новите художници и участва в много от организираните от него колективни художествени изложби.

Емануилова работи с гипс, бронз и теракота (печена глина), основно в областта на малката пластика в жанровете голо тяло, историческа и битова композиция и най-вече портрет. Създава скулптурни портрети на свои колеги и съвременници: поета Николай Хрелков (1932), художниците Илия Петров (1924), Георги Машев (1928), Борис Елисеев (1934), Васил Стоилов (1937), Стоян Венев, Иван Ненов, Ненко Балкански, керамика Стефан Димитров (1931).^[2]^[3] Известна е и със своите женски и детски портрети и еротични серии.

Освен с кавалетно изкуство, Емануилова се занимава и с изпълнението на монументални творби като увенчаващата композиция на Паметника на Съветската армия в София, през 1953 година.

През 1961 година е наградена с орден „Червено знаме на труда“.^[3]

На 4 февруари 1985 г. Емануилова дарява на Софийска градска художествена галерия 90 свои скулптури, 48 акварели и 35 рисунки. Умира на 11 юли същата година. След смъртта на Емануилова СГХГ открива постоянна експозиция с нейни творби във филиал на ул. “6-ти септември” № 9. Поради реституция филиалът е затворен в продължение на 12 години, но през декември 2006 година е възстановен като галерия „Васка Емануилова” на бул. „Янко Сакъзов“ № 15.^[2]^[4]

Освен на Столичната галерия, творби на Емануилова са притежание и на Националната художествена галерия, художествените галерии в Пловдив, Русе, Варна, Добрич, Бургас и частни сбирки в България и по света.

Източници

↑ Васка Емануилова - животът на формата, cult.bg
↑ ^а ^б ^в Галерията на Васка Емануилова отново отваря врати, в-к „Новинар“, 21 декември 2006
↑ ^а ^б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.
↑ Възстановяват музея на Васка Емануилова, в-к „Дума“, 23 август 2006

[1] Васка Емануилова - животът на формата, cult.bg

[novinar-2] а ^б ^в Галерията на Васка Емануилова отново отваря врати, в-к „Новинар“, 21 декември 2006

[eiib-3] а ^б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.

[4] Възстановяват музея на Васка Емануилова, в-к „Дума“, 23 август 2006

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 Освен на Столичната галерия, творби на Емануилова са притежание и на [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]], художествените галерии в Пловдив, Русе, Варна, Добрич, Бургас и частни сбирки в България и по света.
+== Източници ==
+<references />
+{{сорткат|Емануилова, Васка}}
-== Petur Ber0n ==
+[[Категория:Български скулптори]]
-Петър Кирилов Берон
-    Биолог, еколог, политик, публицист и общественик.
-    Роден в София на 14 март 1940 г.
-    Завършва Биолого-геолого-географския факултет в СУ "Кл. Охридски".
-    От 1963 до 1969 г. е биолог в Института по зоология към БАН.
-    От 1969 до 1978 г. е научен сътрудник в същия институт, а през 1978 г. става старши научен сътрудник и завежда секция "Зоология" в Националния природонаучен музей при БАН.
-    От 1975 г. е доктор на биологическите науки.
--  заместник-председател на Българския туристически съюз.
-    От 1993 година е директор на Националния природонаучен музей.
-        Започва политическата си дейност от независимото сдружение "Екогласност". Участва в работата на Кръглата маса. Секретар на СДС от основаването му (7 декември 1989) до избирането му за председател на синята коалиция (3 август 1990 - ноември 1990, когато подава оставка. На 11 декември на негово място е избран Филип Димитров).
-        В първите свободни избори (юни 1990) става народен представител в 7-ото велико народно събрание с листата на СДС. Петър Берон беше избран за председател на НКС на СДС, след като Желев стана президент. Той, по подобие на Желев, оглави и Парламентарния съюз на демократичните сили (ПСДС), който се състоеше от парламентарните групи на партиите членки на СДС.
-        Подписва новата конституция на България.
-        В президентските избори през 1992 г. се кандидатира за вицепрезидент на кандидата за президент Жорж Ганчев – лидер на Бизнесблока. Двамата нямат подкрепата на основните политически сили, но са колоритна и убедителна двойка. Класират се на трето място със забележителните 17% от гласовете.
-        През последните години Берон продължава научната си работа – осъществил е множество изследователски експедиции, открива за науката и описва неизвестни видове насекоми, организира фотоизложби и уникални колекции в Националния природонаучен музей.
-        На 11 ноември 2001 г. участва като кандидат за президент в президентските избори, като събира 31560  гласа /1,11% от гласувалите/.
-        Заместник-председател на Съюза на патриотичните сили и воините от запаса "Защита". Председател на Българската федерация по спелеология от 1985 година.
-- участва в парламентарните избори на 25 юни като кандидат от новосъздадената коалиция "Атака", оглавявана от Волен Сидеров, и става депутат в 40 народно събрание. Избран е за заместник-председател на парламента на ротационен принцип.
-- участва в президентските избори като кандидат за президент (в двойка със Стела Банкова -  за вицепрезидент)
-        Автор е на научни и публицистични трудове.
-        Владее френски, английски и руски език. Семеен,  има син Владимир.