Харитон Генадиев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 30: | Ред 30: | ||
Харитон Генадиев съставя френско-български и българо-френски речник. |
Харитон Генадиев съставя френско-български и българо-френски речник. |
||
Умира на [[23 април]] [[1914]] в София. |
Умира на [[23 април]] [[1914]] в София.<ref>Енциклопедия България. Том 2, Издателство на БАН, София, 1981.</ref> |
||
== Бележки == |
|||
==Източници== |
|||
<references /> |
|||
* Енциклопедия България. Том 2, Издателство на БАН, София, 1981. |
|||
{{Портал Македония}} |
{{Портал Македония}} |
||
{{ |
{{СОРТКАТ:Генадиев, Харитон}} |
||
[[Категория:Български журналисти]] |
[[Категория:Български журналисти]] |
||
[[Категория:Български преводачи]] |
[[Категория:Български преводачи]] |
Версия от 09:02, 17 март 2010
Харитон Генадиев | |
български журналист | |
Роден |
Битоля, днес Република Македония |
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Братя/сестри | Павел Иванов Генадиев Михаил Генадиев |
Харитон Генадиев в Общомедия |
Харитон Иванов Генадиев е български журналист, лексикограф и преводач.
Биография
Роден е през 1861 в Битоля, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Дядо му е българският митрополит Генадий Велешки (1830-1890), син е на Иван Генадиев Хармосин, а видният политик Никола Генадиев му е брат. През 1876 година семейството му се премества в Пловдив. Генадиев завършва гимназия в Пловдив като частен ученик, а след това галатасарайския лицей „Мектеб и Сюлеймание“ в османската столица Цариград. Заема различни административни длъжности в Източна Румелия, а по-късно служи в Българската екзархия в Цариград. Връща се в България и от 1903 до 1907 година е началник на отдела по печата на Външното министерство и шеф на Българската телеграфна агенция. От 1912 до 1914 година е секретар на кабинета на цар Фердинанд I.
Генадиев е сред основателите и първите радектори (до 1894) на всекидневника „Балканска зора“, който е първият голям и траен български всекидневен вестник след Освобождението, излизал в Пловдив от 1890 до 1900 година. Редактира преводното списание „Зимни нощи. Журнал за романи и разкази в превод“ (1888 - 1890).
Прави много преводи от френски:
- Александър Дюма - баща, „Граф Монте Кристо“, 1889
- Молиер, „Благородникът“, 1890
- Александър Дюма - баща, „Съвестта“, 1893
- Жул Верн, „Капитан Немо или 2000 левги под море“, 1893
- Жул Верн, „Чанселор“, 1895
- Виктор Юго, „Клетниците“, 1897-1898
- Александър Дюма - баща, „Рицарят на червения дом“, 1918
- Жул Верн, „Около месечината“, 1919
- Жул Верн, „Тайнственият остров“, 1921
Харитон Генадиев съставя френско-български и българо-френски речник.
Умира на 23 април 1914 в София.[1]
Бележки
- ↑ Енциклопедия България. Том 2, Издателство на БАН, София, 1981.