Гай Цезар: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: cs:Gaius Caesar
Редакция без резюме
Ред 10: Ред 10:
| починал-място = [[Ликия]]
| починал-място = [[Ликия]]
}}
}}
{{Юлиево-Клавдиева династия}}
'''Гай Юлий Цезар''', по-известен като '''Гай Цезар''', е най-големия син на [[Марк Випсаний Агрипа]] от третата му жена, [[Юлия Старша]].<ref>Wood, Susan. (1999) ''Imperial Women: A Study in Public Images, 40 B.C. - A.D. 68'' "Brill Academic Publishers". p. 321. ISBN 90-04-11969-8.</ref>. Той е роден с името '''Гай Випсаний Агрипа''', но след като е осиновен от римския император [[Октавиан Август]], името му е променено на '''Гай Юлий Цезар'''.
'''Гай Юлий Цезар''', по-известен като '''Гай Цезар''', е най-големия син на [[Марк Випсаний Агрипа]] от третата му жена, [[Юлия Старша]].<ref>Wood, Susan. (1999) ''Imperial Women: A Study in Public Images, 40 B.C. - A.D. 68'' "Brill Academic Publishers". p. 321. ISBN 90-04-11969-8.</ref>. Той е роден с името '''Гай Випсаний Агрипа''', но след като е осиновен от римския император [[Октавиан Август]], името му е променено на '''Гай Юлий Цезар'''.


Ред 17: Ред 18:
През [[12 пр.н.е.]] Агрипа неочаквано умира в [[Кампания]].
През [[12 пр.н.е.]] Агрипа неочаквано умира в [[Кампания]].


През [[17 пр.н.е.]] Октавиан Август осиновява внуците си Гай и брат му Луций. Третият брат, Постум не е осиновен, доколкото Октавиан иска да отдаде уважение на своя приятел. Според замисъла на Октавиан Постум бил длъжен да продължи рода на Випсанианите.
През [[17 пр.н.е.]] Октавиан Август осиновява внуците си Гай и брат му [[Луций Цезар|Луций]]. Третият брат, [[Агрипа Постум|Постум]] не е осиновен, доколкото Октавиан иска да отдаде уважение на своя приятел. Според замисъла на Октавиан Постум бил длъжен да продължи рода на Випсанианите. Брат е на [[Юлия Младша]] и на [[Агрипина Стара]].


През 1 пр.н.е. той се жени за своята родственица, [[Ливила]], дъщеря на [[Нерон Клавдий Друз|Друз Старши]] и [[Антония Младша]]. От този съюз няма потомство.<ref>Hazel, John. (2002) ''Who's Who in the Roman World'' "Routledge (UK)". p. 48. ISBN 0-415-29162-3.</ref>
През 1 пр.н.е. той се жени за своята родственица, [[Ливила]], дъщеря на [[Нерон Клавдий Друз|Друз Старши]] и [[Антония Младша]]. От този съюз няма потомство.<ref>Hazel, John. (2002) ''Who's Who in the Roman World'' "Routledge (UK)". p. 48. ISBN 0-415-29162-3.</ref>

{{Юлиево-Клавдиева династия}}



През 2 г. от н.е. в [[Галия]] умира братът на Гай - Луций. Две години по-късно, в Ликия, на 24 годишна възраст, след раняване в кампанията в Артагира, Армения, умира и Гай.<ref>Mommsen, Theodore. (1996) ''A History of Rome Under the Emperors'' "Routledge (UK)". p. 107. ISBN 0-415-10113-1.</ref>
През 2 г. от н.е. в [[Галия]] умира братът на Гай - Луций. Две години по-късно, в Ликия, на 24 годишна възраст, след раняване в кампанията в Артагира, Армения, умира и Гай.<ref>Mommsen, Theodore. (1996) ''A History of Rome Under the Emperors'' "Routledge (UK)". p. 107. ISBN 0-415-10113-1.</ref>


Смъртта на двамата осиновени сина на Октавиан, Гай и Луций, принуждават Август да осинови доведения си син [[Тиберий]]. Така той и неговия единствен останал внук, [[Агрипа Постум]], детето на дъщеря му Юлия стават негови вероятни наследници.
Смъртта на двамата осиновени сина на Октавиан, Гай и Луций, принуждават Август да осинови доведения си син [[Тиберий]]. Така той и неговия единствен останал внук, [[Агрипа Постум]], детето на дъщеря му Юлия стават негови вероятни наследници.

{{Commons|Gaius Caesar}}


== Източници ==
== Източници ==
Ред 37: Ред 33:
* [[Дион Касий]] "Римска история"
* [[Дион Касий]] "Римска история"


{{Commons|Gaius Caesar}}


{{Римски консули 1—37 г.}}
{{Римски консули 1—37 г.}}

Версия от 19:58, 22 юли 2010

Вижте също Гай Юлий Цезар, за други римляни с това име.
Гай Цезар
осиновен син на Октавиан Август

Роден
Починал
4 г. от н.е.
ПогребанМавзолей на Август, Рим, Италия
Семейство
РодЮлиево-Клавдиева династия, Юлии Цезари
БащаМарк Випсаний Агрипа, Октавиан Август
МайкаЮлия Стара
Братя/сестриВипсания Марцела
Агрипина Стара
Випсания Агрипина
Юлия Младша
Луций Цезар
Агрипа Постум
Випсания Марцела
Випсания (съпруга на Хатерий)
СъпругаЛивила
Гай Цезар в Общомедия
Римски имперски династии
Юлиево-Клавдиева династия
Хронология
Октавиан 27 пр.н.е.14 от н.е.
Тиберий 14 от н.е.37 от н.е.
Калигула 37 от н.е.41 от н.е.
Клавдий 41 от н.е.55 от н.е.
Нерон 55 от н.е.68 от н.е.
Семейства
Юлии
Клавдии
Родословно дърво на Юлиево-Клавдиевата династия
Категория:Юлиево-Клавдиева династия
Последователност
Предходна
Римска република
Следва
Година на Четиримата императори

Гай Юлий Цезар, по-известен като Гай Цезар, е най-големия син на Марк Випсаний Агрипа от третата му жена, Юлия Старша.[1]. Той е роден с името Гай Випсаний Агрипа, но след като е осиновен от римския император Октавиан Август, името му е променено на Гай Юлий Цезар.

Произход

Марк Випсаний Агрипа произлиза от конническо семейство, а Юлия — единствена дъщеря на Октавиан от Скрибония. Агрипа и Юлия се женят през 21 пр.н.е., и, въпреки че е достоверно известно, че Юлия е била невярна на мъжа си, бракът им е консумиран удачно. Имат 5 деца.

През 12 пр.н.е. Агрипа неочаквано умира в Кампания.

През 17 пр.н.е. Октавиан Август осиновява внуците си Гай и брат му Луций. Третият брат, Постум не е осиновен, доколкото Октавиан иска да отдаде уважение на своя приятел. Според замисъла на Октавиан Постум бил длъжен да продължи рода на Випсанианите. Брат е на Юлия Младша и на Агрипина Стара.

През 1 пр.н.е. той се жени за своята родственица, Ливила, дъщеря на Друз Старши и Антония Младша. От този съюз няма потомство.[2]

През 2 г. от н.е. в Галия умира братът на Гай - Луций. Две години по-късно, в Ликия, на 24 годишна възраст, след раняване в кампанията в Артагира, Армения, умира и Гай.[3]

Смъртта на двамата осиновени сина на Октавиан, Гай и Луций, принуждават Август да осинови доведения си син Тиберий. Така той и неговия единствен останал внук, Агрипа Постум, детето на дъщеря му Юлия стават негови вероятни наследници.

Източници

  1. Wood, Susan. (1999) Imperial Women: A Study in Public Images, 40 B.C. - A.D. 68 "Brill Academic Publishers". p. 321. ISBN 90-04-11969-8.
  2. Hazel, John. (2002) Who's Who in the Roman World "Routledge (UK)". p. 48. ISBN 0-415-29162-3.
  3. Mommsen, Theodore. (1996) A History of Rome Under the Emperors "Routledge (UK)". p. 107. ISBN 0-415-10113-1.

Литература