Васил Драгомиров: Разлика между версии
| Ред 13: | Ред 13: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Васил Драгомиров е роден през 1881 година в село [[Драгомирово (Струмишко)|Драгомирово]], Струмишко, тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Семейството му се изселва в [[Дабиле]]. Бащата на Васил отказва да го прати на училище в [[Струмица]], защото: |
Васил Драгомиров е роден през 1881 година в село [[Драгомирово (Струмишко)|Драгомирово]], Струмишко, тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес несъществуващо. Семейството му се изселва в [[Дабиле]]. Бащата на Васил отказва да го прати на училище в [[Струмица]], защото: |
||
{{цитат|Ние сме бугари, а тука в града нема бугарско училище.<ref>„Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 150, ISBN 9549514560</ref>}} |
{{цитат|Ние сме бугари, а тука в града нема бугарско училище.<ref>„Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 150, ISBN 9549514560</ref>}} |
||
Версия от 20:25, 3 март 2011
| Васил Драгомиров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Васил Пандев Драгомиров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Струмишко.
Биография
Васил Драгомиров е роден през 1881 година в село Драгомирово, Струмишко, тогава в Османската империя, днес несъществуващо. Семейството му се изселва в Дабиле. Бащата на Васил отказва да го прати на училище в Струмица, защото:
| „ | Ние сме бугари, а тука в града нема бугарско училище.[1] | “ |
Васил учи в българското училище в село Робово, а в 1892 година се записва в новооткритото българско училище в Струмица, в което преподава Петруш Динев от Кукуш, Календаров и Атина от Велес. От 1897 година учи в Българското педагогическо училище в Скопие, което завършва в 1901 година и до 1903 година е учител в струмишкото село Попчево, където е привлечен към ВМОРО. Установява близки контакти с ръководителите на организацията в Струмишки революционен окръг - Христо Чернопеев, Сава Михайлов, Коста Мазнейков, Кръстьо Асенов, Андрей Димков.
По-късно през 1903 - 1904 учителства в Босилово, където успява да примири екзархийскита и гъркоманската партия и във Велюса (1904 - 1905), където успява да организира българското училище и да увеличи многократно учениците. В 1904 година е арестуван от властите, но след заплашително писмо от струмишкия войвода Иван Тодев е освободен. В 1905 година отново е преследван поради клевети на гръцкия владика, че се опитва да направи местните гърци българи, но отново след заплашително писмо от Христо Чернопеев до владиката е освободен.
В 1905 година се жени в Струмица за сестрата на Иван Ингилизов. Присъства като делегат на Струмишките окръжни конгреси на ВМОРО през 1904 и 1905 година. През лятото на 1905 година след убийството на войводата Иван Тодев, в него са открити писма на Драгомиров и той е арестуван и лежи няколко месеца в затвора Еди куле в Солун. Уволнен е от владиката Герасим Струмишки, който е в конфликт с ВМОРО. В 1905 - 1906 година е учител в Берово и има сблъсъци с дейците на местния комитет на Върховния комитет. Но след сръбски провокации влиза в контакт с местния върховистки войвода Любомир Стоенчев за съвместни действия срещу сърбоманите в Берово. Заедно с Христо Чернопеев успяват да се справят с четата на сръбския капитан Гюро, който е разбит в сражение с войска, след провокация от българска чета.
В 1906 година става учител в Горна Джумая, където прекарва три учебни години и участва в работата на местния революционен комитет. В 1909 година е назначен за учител в Струмица със съдействието на училищния инспектор Христо Тенчев. След три години става учител в Радовиш, където го заварва Балканската война. След войната работи като бирник и учител в Струмица.
В годините 1915 -1918 участва в Първата световна война с 3 бригада на 11 дивизия. Участва заедно с Христо Чернопеев в Криволашкото сражение. След края на война е кмет на Струмица. След като града е предаден на Сърбия по Ньойския договор, става учител в Горна Джумая и е директор на прогимназията до пенсионирането си в 1936 година. По-късно се преселва със семейството си в София.
Умира през 1969 година. Автор е на спомени, които са писани на преклонна възраст и за жалост са незавършени.[2]
Бележки
- ↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 150, ISBN 9549514560
- ↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 145 - 213, ISBN 9549514560
