Харков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.3) (Робот Добавяне: sh:Harkov
SantoshBot (беседа | приноси)
м r2.7.3) (Робот Добавяне: hi:ख़ारकिव
Ред 179: Ред 179:
[[gl:Kharkiv]]
[[gl:Kharkiv]]
[[he:חרקוב]]
[[he:חרקוב]]
[[hi:ख़ारकिव]]
[[hr:Harkiv]]
[[hr:Harkiv]]
[[hsb:Charkiw]]
[[hsb:Charkiw]]

Версия от 09:42, 27 януари 2013

Шаблон:НМ Харков (на украински: Ха́рків) е вторият по големина град в Украйна с население 1 754 123 души (2005), административен център на Харковска област. Разположен е в североизточната част на страната и едно от главните промишлени, културни, образователни и научни средища в Украйна.

География

История

Харков през 19-ти век

Основан в средата на 17 век, градът е със свой университет от 1805. В ранните години от съществуването на Съветския съюз Харков е столица (1917-34) на Украинската съветска социалистическа република. По време на големия украински глад (голодомор) от началото на 30-те години много хора напускат селото, търсейки храна в градове като Харков. Някои от тези хора умрели от глад и били погребани тайно в градските гробища.

По време на Втората световна война Харков на четири пъти пъти е поле на бойни действия. Градът е превзет от Германия и нейните съюзници, по-късно е освободен от Червената армия, после отново е превзет от немците. На 23 август 1943 е освободен за последен път. Около седемдесет процента от града е унищожен, а 10 000 жители на града — убити.

Преди окупацията, танковата промишленост на Харков е изнесена в Урал заедно с цялото оборудване, превръщайки се в сърцето на танковите програми на Червената армия. Съоръженията са върнати обратно в Харков след войната и все още танковите заводи работят.

Забележителности

Църквата Св. Дмитрий изобразена на пощенска картичка от 19-те век
  • Харковският площад „Свобода“ (Дзержинский) е най-големият централен градски площад в Европа и втори по големина в света след „Тянанмън“ в Китай.
  • Шест театъра
  • Градска картинна галерия
  • Пет музея

Образование и наука

Харковският университет е основан през 1805 от Василий Каразин. В Харков има 30 висши учебни заведения и 60 научноизследователски института.

Стопанство

Харков се специализира в оръжейната промишленост и машиностроенето. В града съществуват стотици промишлени компании, сред които:

  • Харковско конструкторско бюро по машиностроене „А. А. Морозов“
  • Завод „В. А. Малишев“ (водещ в производството на танкове от 30-те години на 20 век)
  • Хартрон (аерокосмическа и ядрена електроника)
  • Турбоатом (турбини)

Транспорт

Харков разполага с метро с дължина 34 km и 26 спирки.

Личности

  • Други личности, свързани с Харков
    • Васил Кънчов (1862-1902), български учен, учил химия в Харков (1884-1885)
    • Христо Славейков (1862-1935), български политик, завършил право в Харков през 1881
    • Иван Бунин (1870-1953), руски поет и писател, живял в Харков (1889-1895)
    • Кръстьо Раковски (1873-1941), съветски политически и държавен деец, и дипломат от български произход, първият министър-председател на Украйна през периода 1919-1923 г., живял в Харков (1919-1923)

Побратимени градове

Харков е побратимен град с:[1][2]

Източници

Външни препратки