Чепеларе: Разлика между версии
м Fix URL prefix |
|||
Ред 69: | Ред 69: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
{{commonscat|Chepelare|Чепеларе}} |
{{commonscat|Chepelare|Чепеларе}} |
||
* Официален сайт на община Чепеларе: на [ |
* Официален сайт на община Чепеларе: на [http://chepelare.org/ български] |
||
* Туристически сайт на община Чепеларе: на [http://www.chepelare.com/?lang=2 български] и [http://www.chepelare.com/ английски] език |
* Туристически сайт на община Чепеларе: на [http://www.chepelare.com/?lang=2 български] и [http://www.chepelare.com/ английски] език |
||
* Датски сайт за Чепеларе: [http://www.chepelare.dk/Chep/index.htm тук] и [http://www.chepelare.dk/ тук] |
* Датски сайт за Чепеларе: [http://www.chepelare.dk/Chep/index.htm тук] и [http://www.chepelare.dk/ тук] |
Версия от 15:32, 27 юли 2013
- Тази статия е за града. За върха в Антарктика вижте Чепеларе (връх).
Чепеларе | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 4745 души[1] (15 март 2024 г.) 64,2 души/km² |
Землище | 73,861 km² |
Надм. височина | 1232 m |
Пощ. код | 4850 |
Тел. код | 03051 |
МПС код | СМ |
ЕКАТТЕ | 80371 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Смолян |
Община – кмет | Чепеларе Боран Хаджиев (ГЕРБ; 2019) |
Адрес на общината | |
ул. "Беломорска" 44Б тел. 03051/8280 факс 03051/8279 | |
Уебсайт | www.chepelare.org |
Чепеларе в Общомедия |
Чепела̀ре е град и известен зимен курорт в южна България. Намира се в област Смолян, на 10 км северно от курортния комплекс Пампорово и на около 75 км южно от Пловдив. Градът е административен център на община Чепеларе.
География
Чепеларе се намира в Родопите. През Чепеларе протича река Чая.
История
През 1880 г. се открива пощенска станция и е прокаран телеграф. През 1921 г. градът е електрифициран. Местното туристическо дружество е основано през 1934 г. и носи името „Студенец“. [2] През 1950 г. е създаден пещерен клуб. [3]
На 1 октомври 1899 година в Чепеларе се основава дружество на Македонската организация с председател Георги Мерджанов, подпредседател Петко Антонов Разсуканов, касиер Атанас Гергинов и секретар Тодор Чичовски. Чепеларе е избрано от Върховния комитет за седалище на ІV пограничен пункт, който да осигурява контакта с Беломорието. Началници на пункта са Вълчо Сарафов (1899-1901), Константин Антонов (1901 - май 1902) и Петър Кузманов. Чепеларският пункт получава от Върховния комитет материали за препращане през границата, като за целта са изградени три тайни канала - през Проглед, Широка лъка и Манастир. До пролетта на 1900 година в Чепеларския пункт Върховният комитет складира 400 пушки „Крънка“ и 50 сандъци с патрони, които в следващите месеци по тайните канали са прехвърлени в Османската империя.[4]
Религии
Населението е съставено почти изцяло от българи - както християни така и мюсюлмани.
Културни и природни забележителности
В непосредствена близост до Чепеларе се намира ски-зоната Мечи чал, в която е най-дългата и една от най-добрите писти за алпийски ски в България. През периода 2007-2009 г. бяха направени значителни инвестиции в ски зоната и Чепеларе вече се развива като самостоятелен ски-център.[5]
Музеи
В Чепеларе е уникалният за страната Музей по спелеология и български карст (сайт)
Личности
- Родени в Чепеларе
- доц. д-р инж. ГЕОРГИ АНАСТАСОВ ГЛУХОВ (1936-2003), преподавател по ядрена енергетика в ТУ-София.
- Васил Дечев (1866-1941), историк и етнограф, революционер.
- Васил Гаджуров (1940-2002), изявен общественик, радетел за развитие на родното място и дългогодишен градоначалник.
- Екатерина Дафовска, олимпийска шампионка по биатлон от Зимните Олимпийски игри - Нагано '98;
- Кара Ибрахим, родопски помак, управител на Рупчоска нахия, управлявал областта в периода 1798-1832 година;
- Мехмед Кьорходжа, родопски помак, управник на Ахъчелебийска околия, управлявал мирно областта в периода 1750-1779 година;
- Д-р Милко Тошков (1963), най-известният български лекар-ирисдиагностик и природолечител;
Литература
- Васил Дечев, „Миналото на Чепеларе“, София, кн.I, 1928 г. и кн.II, 1936 г. ;
Редовни събития
- Празник на град Чепеларе - 24 май
На 15 септември 1964 г. Чепеларе е обявен за град
Галерия
-
Чепеларе
-
Паметник на „Капитан Петко Войвода“
-
Паметник
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ http://bgrod.org/Geografia/index.php?p=chepelare&page=chepelareist bgrod.org
- ↑ http://www.terranatura.hit.bg/bgmus/chepelare.htm terranatura
- ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895-1903), Иврай, София, 2003, стр. 300 - 301.
- ↑ http://www.xtdev.com/ski/bgresorts_bg.php?men=6&res=chepelare xtdev
Външни препратки
- Официален сайт на община Чепеларе: на български
- Туристически сайт на община Чепеларе: на български и английски език
- Датски сайт за Чепеларе: тук и тук
- Обща информация за Чепеларе
- История на града
- Ски писти в Чепеларе
- Времето в Чепеларе
- Радио и телевизия в Чепеларе
- Чепеларе мами с родопски чар и добри писти (статия)
- Евтин туризъм и снежни атракции в Чепеларе (статия)
- Местоположение
- Информация и снимки от музея на родопския карст
- 3D панорами от Чепеларе
|