Чепеларе: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
JackieBot (беседа | приноси)
м Fix URL prefix
Ред 69: Ред 69:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
{{commonscat|Chepelare|Чепеларе}}
{{commonscat|Chepelare|Чепеларе}}
* Официален сайт на община Чепеларе: на [http://http://chepelare.org/ български]
* Официален сайт на община Чепеларе: на [http://chepelare.org/ български]
* Туристически сайт на община Чепеларе: на [http://www.chepelare.com/?lang=2 български] и [http://www.chepelare.com/ английски] език
* Туристически сайт на община Чепеларе: на [http://www.chepelare.com/?lang=2 български] и [http://www.chepelare.com/ английски] език
* Датски сайт за Чепеларе: [http://www.chepelare.dk/Chep/index.htm тук] и [http://www.chepelare.dk/ тук]
* Датски сайт за Чепеларе: [http://www.chepelare.dk/Chep/index.htm тук] и [http://www.chepelare.dk/ тук]

Версия от 15:32, 27 юли 2013

Тази статия е за града. За върха в Антарктика вижте Чепеларе (връх).

Чепеларе
      
Герб
Общи данни
Население4745 души[1] (15 март 2024 г.)
64,2 души/km²
Землище73,861 km²
Надм. височина1232 m
Пощ. код4850
Тел. код03051
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ80371
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   кмет
Чепеларе
Боран Хаджиев
(ГЕРБ; 2019)
Адрес на общината
ул. "Беломорска" 44Б
тел. 03051/8280
факс 03051/8279
Уебсайтwww.chepelare.org
Чепеларе в Общомедия

Чепела̀ре е град и известен зимен курорт в южна България. Намира се в област Смолян, на 10 км северно от курортния комплекс Пампорово и на около 75 км южно от Пловдив. Градът е административен център на община Чепеларе.

Училище в Чепеларе

География

Чепеларе се намира в Родопите. През Чепеларе протича река Чая.

История

През 1880 г. се открива пощенска станция и е прокаран телеграф. През 1921 г. градът е електрифициран. Местното туристическо дружество е основано през 1934 г. и носи името „Студенец“. [2] През 1950 г. е създаден пещерен клуб. [3]

На 1 октомври 1899 година в Чепеларе се основава дружество на Македонската организация с председател Георги Мерджанов, подпредседател Петко Антонов Разсуканов, касиер Атанас Гергинов и секретар Тодор Чичовски. Чепеларе е избрано от Върховния комитет за седалище на ІV пограничен пункт, който да осигурява контакта с Беломорието. Началници на пункта са Вълчо Сарафов (1899-1901), Константин Антонов (1901 - май 1902) и Петър Кузманов. Чепеларският пункт получава от Върховния комитет материали за препращане през границата, като за целта са изградени три тайни канала - през Проглед, Широка лъка и Манастир. До пролетта на 1900 година в Чепеларския пункт Върховният комитет складира 400 пушки „Крънка“ и 50 сандъци с патрони, които в следващите месеци по тайните канали са прехвърлени в Османската империя.[4]

Религии

Населението е съставено почти изцяло от българи - както християни така и мюсюлмани.

Културни и природни забележителности

В непосредствена близост до Чепеларе се намира ски-зоната Мечи чал, в която е най-дългата и една от най-добрите писти за алпийски ски в България. През периода 2007-2009 г. бяха направени значителни инвестиции в ски зоната и Чепеларе вече се развива като самостоятелен ски-център.[5]

Музеи

В Чепеларе е уникалният за страната Музей по спелеология и български карст (сайт)

Личности

Бюст-паметник на Васил Гаджуров
Родени в Чепеларе

Литература

  • Васил Дечев, „Миналото на Чепеларе“, София, кн.I, 1928 г. и кн.II, 1936 г. ;

Редовни събития

  • Празник на град Чепеларе - 24 май

На 15 септември 1964 г. Чепеларе е обявен за град

Галерия

Източници

  1. www.grao.bg
  2. http://bgrod.org/Geografia/index.php?p=chepelare&page=chepelareist bgrod.org
  3. http://www.terranatura.hit.bg/bgmus/chepelare.htm terranatura
  4. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895-1903), Иврай, София, 2003, стр. 300 - 301.
  5. http://www.xtdev.com/ski/bgresorts_bg.php?men=6&res=chepelare xtdev

Външни препратки

Шаблон:Мъниче селища в България