Ерма: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Drzewianin (беседа | приноси) форматиране: 6x тире, кавички (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение|Ерма|Ерма (пояснение)}} |
{{към пояснение|Ерма|Ерма (пояснение)}} |
||
{{Река инфо |
{{Река инфо |
||
Ред 26: | Ред 25: | ||
}} |
}} |
||
'''Ерма''' ({{lang-sr|Јерма|Jerma}}, ''Йерма'') е [[река]], която протича през територията на [[Сърбия]] ([[Пчински окръг]] и [[Пиротски окръг]]) и [[България]] ([[Пернишка област]] |
'''Ерма''' ({{lang-sr|Јерма|Jerma}}, ''Йерма'') е [[река]], която протича през територията на [[Сърбия]] ([[Пчински окръг]] и [[Пиротски окръг]]) и [[България]] ([[Пернишка област]] – [[община Трън]]), ляв приток на река [[Нишава]]. Дължината ѝ е 74 км, от които 25 км в България. |
||
[[File:Erma river at Poganovo monastery.jpg|thumb|left|250px|Река [[Ерма]] в района на [[Погановски манастир|Погановския манастир]]. На заден план се вижда красивото [[Погановско ждрело]].]] |
[[File:Erma river at Poganovo monastery.jpg|thumb|left|250px|Река [[Ерма]] в района на [[Погановски манастир|Погановския манастир]]. На заден план се вижда красивото [[Погановско ждрело]].]] |
||
Река Ерма извира на 1 384 м н.в. в западните склонове на планината [[Кървав камък]], на около 4 км източно от Власинското езеро в [[Сърбия]], [[Пчински окръг]]. В началото тече на север като постепенно завива на североизток, при село [[Стрезимировци]] навлиза в българска територия и се насочва на изток през историко-географската област [[Знеполе]]. При град [[Трън]] реката завива на север, преминава през живописното [[Трънско ждрело]] и след село [[Богойна]] отново навлиза в сръбска територия ([[Пиротски окръг]]) при село [[Петачинци]]. От там Ерма завива на северозапад, след това на север и накрая на североизток при [[Погановски манастир|Погановския манастир]], където образува красивото [[Погановско ждрело]]. Влива се отляво в река [[Нишава]] на 415 м н.в. на 1 км северозападно от село Градище. |
Река Ерма извира на 1 384 м н.в. в западните склонове на планината [[Кървав камък]], на около 4 км източно от Власинското езеро в [[Сърбия]], [[Пчински окръг]]. В началото тече на север като постепенно завива на североизток, при село [[Стрезимировци]] навлиза в българска територия и се насочва на изток през историко-географската област [[Знеполе]]. При град [[Трън]] реката завива на север, преминава през живописното [[Трънско ждрело]] и след село [[Богойна]] отново навлиза в сръбска територия ([[Пиротски окръг]]) при село [[Петачинци]]. От там Ерма завива на северозапад, след това на север и накрая на североизток при [[Погановски манастир|Погановския манастир]], където образува красивото [[Погановско ждрело]]. Влива се отляво в река [[Нишава]] на 415 м н.в. на 1 км северозападно от село Градище. |
||
Ред 34: | Ред 33: | ||
По значими притоци са: |
По значими притоци са: |
||
На сръбска територия |
На сръбска територия – Драинска река, Цървена река, Блатаница, Кусовранска река (леви притоци); Полавица, Погановска река (десни притоци). |
||
На българска територия |
На българска територия – Беловичка река, Зелениградска река, Забелска река, Слави дол, Ломнишка река (леви притоци); Ярловска река, Радула, Лишковица, Глоговищица, [[Ябланица (река)|Ябланица]] (десни притоци). |
||
На десният ѝ приток [[Ярловска река]] край село [[Ярловци]] е построен язовир |
На десният ѝ приток [[Ярловска река]] край село [[Ярловци]] е построен язовир „[[Знеполе (язовир)|Знеполе]]“. |
||
Многогодишният среден отток на реката при град Трън е 2,4 m<sup>3</sup>/s, като пълноводието е през месеците март |
Многогодишният среден отток на реката при град Трън е 2,4 m<sup>3</sup>/s, като пълноводието е през месеците март – юни, а маловодието юли – октомври. |
||
Град [[Трън]] е еденственият град по течението на реката. Селата в [[България]] са: [[Стрезимировци]], [[Главановци (Област Перник)|Главановци]], [[Берайнци]] и [[Богойна]], а в [[Сърбия]] |
Град [[Трън]] е еденственият град по течението на реката. Селата в [[България]] са: [[Стрезимировци]], [[Главановци (Област Перник)|Главановци]], [[Берайнци]] и [[Богойна]], а в [[Сърбия]] – Клисура, Искровци, Трънски Одоровци, Власи и други. |
||
В България водите на реката се използват главно за напояване, а в горното ѝ течение (в Сърбия), част от водите ѝ са пренасочени към Власинското езеро, което се явява вододайна зона за град Ниш и други по-малки селища в Източна Сърбия. |
В България водите на реката се използват главно за напояване, а в горното ѝ течение (в Сърбия), част от водите ѝ са пренасочени към Власинското езеро, което се явява вододайна зона за град Ниш и други по-малки селища в Източна Сърбия. |
Версия от 18:33, 12 юни 2014
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ерма.
Ерма (Шаблон:Lang-sr, Йерма) е река, която протича през територията на Сърбия (Пчински окръг и Пиротски окръг) и България (Пернишка област – община Трън), ляв приток на река Нишава. Дължината ѝ е 74 км, от които 25 км в България.
Река Ерма извира на 1 384 м н.в. в западните склонове на планината Кървав камък, на около 4 км източно от Власинското езеро в Сърбия, Пчински окръг. В началото тече на север като постепенно завива на североизток, при село Стрезимировци навлиза в българска територия и се насочва на изток през историко-географската област Знеполе. При град Трън реката завива на север, преминава през живописното Трънско ждрело и след село Богойна отново навлиза в сръбска територия (Пиротски окръг) при село Петачинци. От там Ерма завива на северозапад, след това на север и накрая на североизток при Погановския манастир, където образува красивото Погановско ждрело. Влива се отляво в река Нишава на 415 м н.в. на 1 км северозападно от село Градище.
Ерма събира водите си от околните планини Грамада, Боховска планина, Рудина, Руй, Еловишка планина, Чарчалат, Големи връх, Завалска планина, Любаш, Стража и Гребен покрай които минава.
По значими притоци са:
На сръбска територия – Драинска река, Цървена река, Блатаница, Кусовранска река (леви притоци); Полавица, Погановска река (десни притоци).
На българска територия – Беловичка река, Зелениградска река, Забелска река, Слави дол, Ломнишка река (леви притоци); Ярловска река, Радула, Лишковица, Глоговищица, Ябланица (десни притоци).
На десният ѝ приток Ярловска река край село Ярловци е построен язовир „Знеполе“.
Многогодишният среден отток на реката при град Трън е 2,4 m3/s, като пълноводието е през месеците март – юни, а маловодието юли – октомври.
Град Трън е еденственият град по течението на реката. Селата в България са: Стрезимировци, Главановци, Берайнци и Богойна, а в Сърбия – Клисура, Искровци, Трънски Одоровци, Власи и други.
В България водите на реката се използват главно за напояване, а в горното ѝ течение (в Сърбия), част от водите ѝ са пренасочени към Власинското езеро, което се явява вододайна зона за град Ниш и други по-малки селища в Източна Сърбия.
Покрай целия северен (ляв) бряг на реката от град Трън до село Стрезимировци преминава част (18 км) от второкласен път № 63 от държавната пътна мрежа.
Вижте още
- Списък на реките в България
- Списък на реките в България по водосборни басейни
- Списък на реките в България по дължина
Топографска карта
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 202. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
- Реки в България. http://reki.start.bg/