Макрий Негриев: Разлика между версии
уточнение |
м премахнах повторение |
||
Ред 15: | Ред 15: | ||
Първоначално Негриев работи като помощник на [[Петър Филипов|Петър Филипович - Гарката]], чийто зет е. През 1824-25 година под негово ръководство той взема участие в резбоването на иконостаса на църквата [[Свети Спас (Скопие)|„Свети Спас“]] в [[Скопие]]. Сред стилизираната растителност на иконостаса майсторите Гарка, Макрия и Марко от Гари издълбават свои [[автопортрет]]и и под тях има надпис.<ref name="vasiliev" /> |
Първоначално Негриев работи като помощник на [[Петър Филипов|Петър Филипович - Гарката]], чийто зет е. През 1824-25 година под негово ръководство той взема участие в резбоването на иконостаса на църквата [[Свети Спас (Скопие)|„Свети Спас“]] в [[Скопие]]. Сред стилизираната растителност на иконостаса майсторите Гарка, Макрия и Марко от Гари издълбават свои [[автопортрет]]и и под тях има надпис.<ref name="vasiliev" /> |
||
{{цитат|Перви майстор [[Петър Филипов|Петре Филипович]] от [[Гари]], Макриа от Галичник, Марко<ref>Марко е брат на Петре</ref> от Гари, [[Дебрани]] от Мала река 1825.<ref> |
{{цитат|Перви майстор [[Петър Филипов|Петре Филипович]] от [[Гари]], Макриа от Галичник, Марко<ref>Марко е брат на Петре</ref> от Гари, [[Дебрани]] от Мала река 1825.<ref>[[Асен Василиев|Василиев, Ас.]] и Божинов, Ник., „Резбите от иконостаса на църквата Св.Спас - Скопие“ стр. 13 Библиотека "Български старини в Македония" - София 1942</ref>}} |
||
По същото време Негриев работи таванска дърворезба в конака на [[Хамзи паша]] в село [[Бардовци]], Скопско. Доволен от изпълнението на поръчката, пашата награждава Негриев и му възлага резбата и на [[Чарши джамия]] в [[Пазарджик]].<ref name="eb">Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, с. 551.</ref> |
По същото време Негриев работи таванска дърворезба в конака на [[Хамзи паша]] в село [[Бардовци]], Скопско. Доволен от изпълнението на поръчката, пашата награждава Негриев и му възлага резбата и на [[Чарши джамия]] в [[Пазарджик]].<ref name="eb">Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, с. 551.</ref> |
||
През 1829 - 1835 г. Макрий Негриев работи по резбата на [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]]. Впоследствие се отделя от резбарската тайфа на Филипов и работи самостоятелно. Негово дело е иконостасът на църквата „[[Свети Никола (Прищина)|Свети Никола]]“ в [[Прищина]]. |
През 1829 - 1835 г. Макрий Негриев работи по резбата на [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]]. Впоследствие се отделя от резбарската тайфа на Филипов и работи самостоятелно. Негово дело е иконостасът на църквата „[[Свети Никола (Прищина)|Свети Никола]]“ в [[Прищина]]. |
||
Няма точни сведения за живота на Негриев през следващите около 30 години, но се предполага, че се е занимавал с украса на [[капител]]и на църковни колони. Около [[1856]] г. Макрий Негриев украсява капителите на колоните в преддверието на [[София|софийската]] църква [[Света Неделя (София)|„Света Неделя“]] със специална смес от вар, памук и зехтин, наречена ''кюлюм''. Предполага се, че негово дело са капителите и иконостаса на пазарджишката църква „[[Успение Богородично (Пазарджик)|Успение на Пресвета Богородица |
Няма точни сведения за живота на Негриев през следващите около 30 години, но се предполага, че се е занимавал с украса на [[капител]]и на църковни колони. Около [[1856]] г. Макрий Негриев украсява капителите на колоните в преддверието на [[София|софийската]] църква [[Света Неделя (София)|„Света Неделя“]] със специална смес от вар, памук и зехтин, наречена ''кюлюм''. Предполага се, че негово дело са капителите и иконостаса на пазарджишката църква „[[Успение Богородично (Пазарджик)|Успение на Пресвета Богородица]]“, както и украсата на някои турски сгради.<ref name="eiib">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987</ref> Според някои учени Макрий и братята му [[Гюрчин Негриев|Гюрчин]] и [[Траян Негриев|Траян]] са изработили иконостаса в [[пловдив]]ската църква „[[Света Неделя (Пловдив)|Света Неделя]]“, който е един от най-големите от [[Българско възраждане|Възраждането]], с ценна дърворезба.<ref>{{cite book |title= Очерци из историята на Пловдив, част 1 |last= Шивачев|first= Стефан|authorlink= |coauthors= Александър Пишев|year= |publisher= Издателство на Община Пловдив, Исторически музаей и Историческо дружество в Пловдив|location= Пловдив|isbn= |pages= 18|url= |accessdate=}}</ref> На тях се приписва и релефната украса на капителите в тази църква.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.plovdivskamitropolia.bg/hramove/692-hram-sveta-nedelya-gr-plovdiv.html | заглавие = Храм „Света Неделя“ гр. Пловдив | достъп_дата = 10 април 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = www.plovdivskamitropolia.bg | език = | цитат = }}</ref> |
||
На |
На 15 юни 1885 г. [[Йоаким Груев]] пише до [[Васил Стоянов]]: „Макрий Негриев от Галичник (Дебърско) бил шарач (накасчия) и живописец; той нашарил зданието на [[Хъвзъ паша|Хамзи паша]] и църквата [[Света Богородица (Пловдив)|„Св. Богородица“]] и „Св. Неделя“ в Пловдив. Умрял в 1859 у Пазарджик, дето шарил джамията.“<ref>[[Асен Василиев|Василиев, А.]] Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 214.</ref> Различни издания обаче посочват и други дати на смъртта на Негриев: било 1859,<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.450.</ref><ref name="eb" /> било след 1862<ref name="eiib" />, било 1863 година. Погребан е в църквата „Успение Богородично“ в Пазарджик.<ref>{{cite book |title= Панорама на възрожденските приложни изкуства |last= Ангелов |first= Валентин Ангелов |authorlink= |coauthors= |year=1998 |publisher= Академично издателство „Проф. Марин Дринов“|location= София|isbn= |pages=34 |url= |accessdate=}}</ref> Четиримата му синове са зографи - [[Христо Макриев]] (1841 - 1893), [[Исай Макриев]] (1843 - 1881), [[Кузман Макриев]] (1844 - 1899) и [[Серафим Макриев]] (1845 - 1869).<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 15:12, 7 януари 2015
Макрий Негриев Макариј Негриев Фрчковски | |
дърворезбар и зограф от Дебърската художествена школа | |
Роден |
около 1800
|
---|---|
Починал |
Макрий (Макрия, Макарий) Негриев Блажев, известен като Фръчковски,[1] е дърворезбар и зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.
Биография
Роден е в голямата мияшка паланка Галичник. Син е на резбаря Негрий Блажев (Негрия Блажев), при когото се обучава и развива дарбата си. Изпод ръцете на Макрий Негриев са излезли много църковни иконостаси в Централна Македония.[2]
Първоначално Негриев работи като помощник на Петър Филипович - Гарката, чийто зет е. През 1824-25 година под негово ръководство той взема участие в резбоването на иконостаса на църквата „Свети Спас“ в Скопие. Сред стилизираната растителност на иконостаса майсторите Гарка, Макрия и Марко от Гари издълбават свои автопортрети и под тях има надпис.[2]
„ | Перви майстор Петре Филипович от Гари, Макриа от Галичник, Марко[3] от Гари, Дебрани от Мала река 1825.[4] | “ |
По същото време Негриев работи таванска дърворезба в конака на Хамзи паша в село Бардовци, Скопско. Доволен от изпълнението на поръчката, пашата награждава Негриев и му възлага резбата и на Чарши джамия в Пазарджик.[5]
През 1829 - 1835 г. Макрий Негриев работи по резбата на Бигорския манастир. Впоследствие се отделя от резбарската тайфа на Филипов и работи самостоятелно. Негово дело е иконостасът на църквата „Свети Никола“ в Прищина.
Няма точни сведения за живота на Негриев през следващите около 30 години, но се предполага, че се е занимавал с украса на капители на църковни колони. Около 1856 г. Макрий Негриев украсява капителите на колоните в преддверието на софийската църква „Света Неделя“ със специална смес от вар, памук и зехтин, наречена кюлюм. Предполага се, че негово дело са капителите и иконостаса на пазарджишката църква „Успение на Пресвета Богородица“, както и украсата на някои турски сгради.[6] Според някои учени Макрий и братята му Гюрчин и Траян са изработили иконостаса в пловдивската църква „Света Неделя“, който е един от най-големите от Възраждането, с ценна дърворезба.[7] На тях се приписва и релефната украса на капителите в тази църква.[8]
На 15 юни 1885 г. Йоаким Груев пише до Васил Стоянов: „Макрий Негриев от Галичник (Дебърско) бил шарач (накасчия) и живописец; той нашарил зданието на Хамзи паша и църквата „Св. Богородица“ и „Св. Неделя“ в Пловдив. Умрял в 1859 у Пазарджик, дето шарил джамията.“[9] Различни издания обаче посочват и други дати на смъртта на Негриев: било 1859,[10][5] било след 1862[6], било 1863 година. Погребан е в църквата „Успение Богородично“ в Пазарджик.[11] Четиримата му синове са зографи - Христо Макриев (1841 - 1893), Исай Макриев (1843 - 1881), Кузман Макриев (1844 - 1899) и Серафим Макриев (1845 - 1869).[12]
Бележки
- ↑ Фръча е диалектна дума за четка: Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр.39
- ↑ а б „Трем на Българското възраждане“, Асен Василиев, София 1936, стр. 29.
- ↑ Марко е брат на Петре
- ↑ Василиев, Ас. и Божинов, Ник., „Резбите от иконостаса на църквата Св.Спас - Скопие“ стр. 13 Библиотека "Български старини в Македония" - София 1942
- ↑ а б Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, с. 551.
- ↑ а б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987
- ↑ Шивачев, Стефан и др. Очерци из историята на Пловдив, част 1. Пловдив, Издателство на Община Пловдив, Исторически музаей и Историческо дружество в Пловдив. с. 18.
- ↑ Храм „Света Неделя“ гр. Пловдив // www.plovdivskamitropolia.bg. Посетен на 10 април 2014 г.
- ↑ Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 214.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.450.
- ↑ Ангелов, Валентин Ангелов. Панорама на възрожденските приложни изкуства. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 34.
- ↑ Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.