Горнобански манастир: Разлика между версии

Горнобански манастир
„Св.св.Кирил и Методий“
	Горнобански манастир; „Св.св.Кирил и Методий“
	Църковният храм
	Горнобански манастир; „Св.св.Кирил и Методий“ Местоположение в България
Вид	Православен манастир
Местоположение	кв.Горна Баня, България
Изграждане	13 век
Статут	Паметник на културата
Състояние	Действащ
	Горнобански манастир; „Св.св.Кирил и Методий“ в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 18:32, 25 март 2015

Люлинският манастир „Св. св. Кирил и Методий“ (наричан и Горнобански) е действащ манастир на Българската православна църква.

Местоположение

Намира се в самата Люлин планина. на около 6 km над вилния квартал Горна Баня на Столицата на равно място сред смесена борова и широколистна гора.

Архитектура

Манастирът е средновековен основан в ХІІІ век, разсипван е нееднократно от турците и за последно от комунистическия режим и пак изграждан от местните хора. Строителството преди Освобождението от турско робство възстановява средновековния храм по оцелелите стари основни зидове и не променя нищо от неговата архитектура и начин на градеж . Храмът е еднокорабен, едноапсиден с две петостенни конхи и размери около 16 на 11 м, над и около олтара и отвън в люнетите над прозорците и вратите има стенописи, в храма има и икона на Свети Крал. Обявен е за паметник на културата от местно значение. Днес се състои от храма "Св. Св. Кирил и Методий" и помощна сграда, двуетажната сграда с кьокове и чардаци с монашеските келии е унищожена от пожар в 1972 г. заедно с дървения покрив и купола на храма, но за разлика от покрива останалото не е възстановено. Намеренията средновековния Люлински манастир "Св. Св. Кирил и Методий" да бъде възстановен както подобава в пълната му цялост се отлагат засега заради недостиг на средства.

История

Построяване и разорения

Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" е част от общността на манастирите в Софийската Света гора. Основан е около средата на ХІІІ век по времето на Асеневци, възникването му се свързва с близката крепост пазеща Бучинския проход към София и с известнната строителна активност на градителите на църкви и манастири мощните севастократор Александър, посторил в 1241 църквата Света Петка Стара и сина му севастократор Калоян строителя на манастира Св. Пантелеймон с Боянската църква и на църквата Св. Николай в София около 1260 г., били втори след Царя в ранговете на могъщото Българско царство. След падането на Софийско под турско робство в 1388 г. Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" е многократно разрушаван от османците и въстановяван христолюбивите българи, предпоследно е разсипан в ХVІІІ в. и отново възстановен. По времето когато Осман Пазвантоглу вилнее из Западна България тук в Люлин планина са пренесени от софийската черква Cв. Неделя и са скрити в периода 1797-1804 г мощите на свети крал Стефан след което са врънати обратно. Това поражда поверието, че този сръбско-българският крал, владял и старите български земи до Драч и реките Осъм, Девол и планината Томор в днешна Албания, потомък на самуиловата династия и съпруг на Ана Българска, баща на Анна Неда, българска царица и майка на цар Михайл Шишман, е свързан с манастира като негов дарител или строител, но исторически данни които да го потвърдят не са открити. След връщането на мощите манастирът пак е разсипан от турците около руско-турските войни в първата половина на ХІХ век..

Предпоследно възстановяване

Жители на с. Горна Баня в 1863 г. най-накрая успяват да издействат разрешение от турската власт за възстановяване на манастирския храм "Св.Св. Кирил и Методий". Най-голям радетел на това богоугодно и национално дело е горнобанчанина дедо Цене (името му е вдълбано в камък от подновената стена на храма). Патриот и предан човек на Васил Левски, той започва без да пита никого възстановяването му, но турците научават, арестуват го закарват на съд в Русчук, понеже нямал разрешение за строителството на нова християнска черква. Като държал твърдо на истината, че не строи нова а поправя стара църква и най-вече с големи рушвети на корумпираните турски чиновници дедо Цене се оттървава само с два месеца и половина в зандана. След това той събрал цяло стадо от 600 овце и овни и сам ги закарал в Цариград, подарил цялото стадо рушвет на великия везир и издействал разрешение за съграждането, не само на храма, но и на манастира "Св. Св. Кирил и Методий". Храма на обителта е възстановен напълно в края на 1875 г. В 1876 г. църквата е осветена от софийския митрополит Милети и започва строителството и на просторна двуетажна сграда с чардаци за монасите. През Освободителната Руско-турската война 1877-1878г. дядо Цене е мобилизиран да служи в турския обоз който прекарва храна и муниции на османските войски, той обаче бързо избягал при освободителите и след няколко месеца облечен с руска униформа влязъл в София на 4 януари 1878 г. заедно с войските на освободителите водени от генерал Гурко.

Последно разоряване и възстановяване

След счупването на оковите на робството Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" в свободна България бързо се замогва и дори се сдобива със значителни имоти. Но след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. те за няколко години са му отнети от тяхната власт, а в началото на 50-те години на XX век, направо е затворен и самия манастир и в него са настанени трудови войски, което слага край на духовния живот. Имотите са окончателно разграбени, стопанството е разрушено, а монасите – прогонени. Впоследствие в края на 60-те тодини Светата обител частично е възстановена, но през 1972 г, пожар унищожава 100 годишните манастирски сгради и дървения покрив с купола на черквата. Скоро след това е възстановен само храмът на "Св. Св. Кирил и Методий" , но без съществувалия дотогава купол. Сега храма, една помощна постройка и аязмото-чешма са единствените сграда останали от стария манастирски комплекс.

Духовно служение

Манастирът е в Софийската духовна околия на Софийската епархия. Той няма келии и е без монаси. Храмът, отваря врати всяка събота и неделя. Между дърветата са изградени маси и пейки за поклонниците, а наблизо има аязмо-чешма със течаща планинска вода. Храмов празник е 11 май - патронния ден на Манастира в който Светата Българската Православна Църква почита Равноапостолните Солунски братя просветители Св. Св. Кирил и Методий и успението Кирилово, на 30 октомври се чества и празника на Свети Крал.

Галерия

Снимки от Горнобанския манастир
Църковният храм
Входът на храма
Манастирът е достъпен по автомобилен път

Вижте също

Софийска света гора

Източници, литература и външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Горнобански манастир

@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 == Архитектура ==
-Манастирът е средновековен  ХІІІ век, разсипван нееднократно от турците и за последно от комунистическия режим и пак изграждан от местните хора. Строителството преди Освобождението от турско робство възстановява средновековния [[Църква (сграда)|храм]] по оцелелите стари основни зидове и не променя нищо от неговата архитектура и начин на градеж . Храмът е [[неф|еднокорабен]], [[апсида (архитектура)|едноапсиден]] с две петостенни [[конха|конхи]] и размери около 16 на 11 м, над и около олтара и отвън в [[Люнет (архитектура)|люнетите]] над прозорците и вратите има стенописи, в храма има и [[икона]] на [[Свети Стефан|Свети Крал]]. Обявен е за [[паметник на културата|паметник на културата от местно значение]]. Днес се състои от храма "Св. Св. Кирил и Методий" и помощна сграда, сградата с монашеските келии е унищожена от пожар в 1972г. заедно с дървения покрив  на храма, но за разлика от него не е възстановена. Намеренията  средновековния Люлински манастир "Св. Св. Кирил и Методий" да бъде възстановен както подобава в пълната му цялост се отлагат засега заради недостиг на средства.
+Манастирът е средновековен основан в  ХІІІ век, разсипван е нееднократно [[турци|от турците]] и за последно [[БКП|от комунистическия режим]] и пак изграждан от местните хора. Строителството преди Освобождението от [[турско робство]] възстановява [[средновековие|средновековния]] [[Черква|храм]] по оцелелите стари основни зидове и не променя нищо от неговата архитектура и начин на градеж . Храмът е [[неф|еднокорабен]], [[апсида (архитектура)|едноапсиден]] с две петостенни [[конха|конхи]] и размери около 16 на 11 м, над и около [[олтар|олтара]] и отвън в [[Люнет (архитектура)|люнетите]] над прозорците и вратите има [[стенопис|стенописи]], в храма има и [[икона]] на [[Свети Стефан|Свети Крал]]. Обявен е за [[паметник на културата|паметник на културата от местно значение]]. Днес се състои от храма "Св. Св. Кирил и Методий" и помощна сграда, двуетажната сграда с кьокове и чардаци с [[Монашество|монашеските]] келии е унищожена от пожар в 1972 г. заедно с дървения покрив и [[Купол|купола]] на храма, но за разлика от покрива останалото не е възстановено. Намеренията  средновековния Люлински манастир "Св. Св. Кирил и Методий" да бъде възстановен както подобава в пълната му цялост се отлагат засега заради недостиг на средства.
 == История ==
 === Построяване и разорения ===
-''Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий"''  е част от общността на манастирите в [[Софийска света гора|Софийската Света гора]]. Основан е около средата на [[13 век|ХІІІ век]] по времето на [[Асеневци]], възникването му се свързва с близката крепост пазеща ''Бучинския проход'' към [[София]] и с известнната строителна активност на градителите на църкви и манастири мощните севастократор Александър, посторил в [[1241]] църквата Света Петка Стара и севастократор Калоян строителя на масастира Св. Пантелеймон с Боянската църква и на църквата Св. Николай в София около [[1260]] г., били втори след Царя в ранговете на могъщото  [[Втора българска държава|Българско царство]].  След падането на Софийско под турско робство в 1388 г. Манастирът  "Св. Св. Кирил и Методий" е многократно разрушаван от османците и въстановяван христолюбивите българи, предпоследно е расипан в ХVІІІ в. и отново възстановен. По времето когато [[Осман Пазвантоглу]] вилнее из Западна България тук в Люлин планина са пренесени от софийската черква [[Света Неделя (София)|Cв. Неделя]]  и са скрити в периода  1797-1804г мощите на [[Стефан II Милутин|свети  крал Стефан]] след което са врънати обратно. Това поражда поверието, че този сръбско-българският крал, владял и старите български земи до Драч в Албания, потомък на самуиловата династия и съпруг на Ана Българска, баща на Анна Неда, българска царица и майка на цар Михайл Шишман,  е свързан с манастира като негов дарител или строител, но исторически данни които да го потвърдят не са открити. След връщането на мощите манастирът пак е разсипан от турците около руско-турските войни в първата половина на ХІХ век..
+''Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий"''  е част от общността на манастирите в [[Софийска света гора|Софийската Света гора]]. Основан е около средата на [[13 век|ХІІІ век]] по времето на [[Асеневци]], възникването му се свързва с близката крепост пазеща ''Бучинския проход'' към [[София]] и с известнната строителна активност на градителите на църкви и манастири мощните [[Александър (севастократор)|севастократор Александър]], посторил в [[1241]] църквата Света Петка Стара и сина му [[Калоян (севастократор)|севастократор Калоян]] строителя на [[Боянска църква|манастира Св. Пантелеймон с Боянската църква]] и на църквата [[Свети Николай (София)|Св. Николай в София]] около [[1260]] г., били втори след [[Цар на българите|Царя]] в ранговете на могъщото  [[Втора българска държава|Българско царство]].  След падането на Софийско под [[турско робство]] в 1388 г. [[Манастир|Манастирът]]  "[[Св. Св. Кирил и Методий]]" е многократно разрушаван от [[Османци|османците]] и въстановяван христолюбивите българи, предпоследно е разсипан в [[18 век|ХVІІІ]] в. и отново възстановен. По времето когато [[Осман Пазвантоглу]] вилнее из Западна България тук в Люлин планина са пренесени от софийската черква [[Света Неделя (София)|Cв. Неделя]]  и са скрити в периода  [[1797]]-[[1804]] г мощите на [[Стефан II Милутин|свети  крал Стефан]] след което са врънати обратно. Това поражда поверието, че този сръбско-българският крал, владял и старите [[Първо Българско царство|български земи]] до [[Драч (област)|Драч]] и реките [[Осуми (пояснение)|Осъм,]] [[Девол (окръг)|Девол]] и [[Томор|планината Томор]] в днешна [[Албания]], потомък на [[комитопули|самуиловата династи]]<nowiki/>я и съпруг на [[Ана Българска]], баща на [[Анна Неда]], българска царица и майка на [[Михаил Шишман|цар Михайл Шишман]],  е свързан с манастира като негов дарител или строител, но исторически данни които да го потвърдят не са открити. След връщането на мощите манастирът пак е разсипан от турците около [[Руско-турски войни|руско-турските войни]] в първата половина на [[19 век|ХІХ век.]].
 === Предпоследно възстановяване ===
-В [[1863]] г. тогавашните жители от Горна Баня, издействат официално разрешение от турските власти за възстановяване на ''манастирския храм "Св.Св. Кирил и Методий"''. Най-голям радетел на това богоугодно инационално дело е дядо Цене (името му е вдълбано в камък от стената на храма). Патриот и предан човек на Васил Левски, той започва без да пита никого възстановяването му, но турците научават, арестуват го закарват на съд в Русчук, понеже нямал разрешение за строителството на нова християнска черква. Като държал твърдо на на истината, че не строи нова а поправя стара църква и най-вече с големи рушвети на корумпираните турски чиновници дядо Цене се оттървава само с два месеца и половина в зандана. След това той събрал цяло стадо от 600 овце и овни и сам ги закарал в Цариград,  подарил цялото стадо рушвет на великия везир и издействал разрешение за съграждането, не само на храма, но и на манастира "Св. Св. Кирил и Методий". Храма на обителта е възстановен напълно в края на [[1875]] г. В 1876 г. църквата е осветена от софийския митрополит Милети и започва строителството и на просторна двуетажна сграда с чардаци за монасите. През Освободителната Руско-турската война 1877-1878г. дядо Цене е мобилизиран да служи в турския обоз който прекарва храна и муниции на османските войски, той обаче бързо избягал при освободителите и след няколко месеца облечен с руска униформа влязъл в София заедно с войските на освободителите водени от генерал Гурко.
+Жители на с. Горна Баня в [[1863]] г. най-накрая успяват да издействат разрешение от турската власт за възстановяване на ''манастирския храм "Св.Св. Кирил и Методий"''. Най-голям радетел на това богоугодно и национално дело е горнобанчанина дедо Цене (името му е вдълбано в камък от подновената стена на храма). Патриот и предан човек на [[Васил Левски]], той започва без да пита никого възстановяването му, но турците научават, арестуват го закарват на съд в [[Русчук]], понеже нямал разрешение за строителството на нова християнска черква. Като държал твърдо на истината, че не строи нова а поправя стара църква и най-вече с големи рушвети на [[Корупция|корумпираните]] турски чиновници дедо Цене се оттървава само с два месеца и половина в зандана. След това той събрал цяло стадо от 600 овце и овни и сам ги закарал в [[Цариград]],  подарил цялото стадо рушвет на великия везир и издействал разрешение за съграждането, не само на храма, но и на манастира "Св. Св. Кирил и Методий". Храма на обителта е възстановен напълно в края на [[1875]] г. В 1876 г. църквата е осветена от софийския митрополит Милети и започва строителството и на просторна двуетажна сграда с чардаци за монасите. През [[Руско-турската война (1877-1878)|Освободителната Руско-турската война 1877-1878г.]] дядо Цене е мобилизиран да служи в турския обоз който прекарва храна и муниции на османските войски, той обаче бързо избягал при освободителите и след няколко месеца облечен с руска униформа влязъл в София на  [[4 януари]] [[1878]] г. заедно с войските на освободителите водени от [[Гурко|генерал Гурко]].
 === Последно разоряване и възстановяване ===
-След счупването на оковите на турското робство Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" в свободна България бързо се замогва и дори се сдобива със значителни имоти. Но след комунистическия преврат на 9 септември 1944г. те за няколко години са му отнети от тяхната власт, а в началото на 50-те години на XX век, направо е затворен и самия манастир и в него са настанени трудови войски, което слага край на духовния живот. Имотите са окончателно разграбени, стопанството е разрушено, а монасите – прогонени. Впоследствие в края на 60-те тодини Светата обител частично е възстановена, но през 1972г, пожар унищожава 100 годишните манастирски сгради и дървения покрив на черквата. Скоро след това е възстановен само храмът на "Св. Св. Кирил и Методий" , но без съществувалия дотогава купол. Сега той е единствената сграда останала от стария манастирски комплекс.
+След счупването на оковите на робството Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" в свободна България бързо се замогва и дори се сдобива със значителни имоти. Но след [[Деветосептемврийски преврат|комунистическия преврат на 9 септември 1944 г]]. те за няколко години са му отнети от тяхната власт, а в началото на [[1950-те|50-те години на XX век]], направо е затворен и самия манастир и в него са настанени [[трудови войски]], което слага край на духовния живот. Имотите са окончателно разграбени, стопанството е разрушено, а монасите – прогонени. Впоследствие в края на 60-те тодини Светата обител частично е възстановена, но през [[1972]] г, [[пожар]] унищожава 100 годишните манастирски сгради и дървения покрив с купола на черквата. Скоро след това е възстановен само храмът на "Св. Св. Кирил и Методий" , но без съществувалия дотогава купол. Сега храма, една помощна постройка и аязмото-чешма са единствените сграда останали от стария манастирски комплекс.
 == Духовно служение ==
-Манастирът е в Софийската духовна околия на Софийската епархия. Той няма келии и е без монаси. Храмът, отваря врати всяка събота и неделя. Между дърветата са изградени маси и пейки за поклонниците, а наблизо има аязмо-чешма със течаща планинска вода. Храмов празник е 11 май - патронния ден на Манастира в който Светата Българската Православна Църква почита Равноапостолните Солунски братя просветители Св. Св. Кирил и Методий и успението Кирилово., на 30 октомври се чества и празника на Свети Крал.
+Манастирът е в Софийската духовна околия на Софийската епархия. Той няма келии и е без монаси. Храмът, отваря врати всяка събота и неделя. Между дърветата са изградени маси и пейки за поклонниците, а наблизо има [[аязмо|аязмо-чешма]] със течаща планинска вода. Храмов празник е [[11 май]] - патронния ден на Манастира в който [[Българска православна църква|Светата Българската Православна Църква]] почита [[Св. Св. Кирил и Методий|Равноапостолните Солунски братя просветители Св. Св. Кирил и Методий]] и успението Кирилово, на [[30 октомври]] се чества и празника на Свети Крал.
 == Галерия ==