Любомир Пипков: Разлика между версии
Drzewianin (беседа | приноси) пунктуация |
+ Нормативен контрол, смяна на шаблон, + линк НАБИС |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Музикален изпълнител |
|||
{{Биография инфо| |
|||
| име = Любомир Пипков |
|||
| фон = не_изпълнител |
|||
| портрет= dot.png |
|||
| картинка = |
|||
| |
| картинка_текст = български композитор |
||
⚫ | |||
| рождено_име = |
|||
⚫ | |||
| псевдоним = |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
| стил = [[класическа музика]] |
|||
| професии = [[композитор]] |
|||
| период_на_активност = |
|||
| лейбъл = |
|||
| свързани_изпълнители = |
|||
| сайт = |
|||
| състав = |
|||
| бивши_членове = |
|||
| основни инструменти = |
|||
| влияния = |
|||
}} |
}} |
||
'''Любомир Панайотов Пипков''' е [[България|български]] [[композитор]]. Създава богато творчество в почти всички области на [[музика]]та. |
'''Любомир Панайотов Пипков''' е [[България|български]] [[композитор]]. Създава богато творчество в почти всички области на [[музика]]та. |
||
==Биография== |
== Биография и творчество == |
||
Роден е на 6 септември 1904 г. в Ловеч, в семейството на [[Панайот Пипков]]. Прави първите си музикални опити през 1918 г. От 1919 г. учи в Музикалното училище в [[София]] в класа по [[пиано]] при професор Хенрих Визнер и Иван Торчанов. |
Роден е на [[6 септември]] [[1904]] г. в [[Ловеч]], в семейството на [[Панайот Пипков]]. Прави първите си музикални опити през 1918 г. От 1919 г. учи в Музикалното училище в [[София]] в класа по [[пиано]] при професор Хенрих Визнер и Иван Торчанов. |
||
Любомир Пипков написва |
Любомир Пипков написва първия химн на [[ПФК Левски]] през 1921 г., когато е само на 16 години. През 1923 г. написва „22 вариации за пиано“. Заминава за [[Париж]] през 1926 г., където учи в ''École normale de musique'': композиция при [[Пол Дюка]], пиано при Ивон Лефебюр. Слуша лекциите по история на музиката на [[Надя Буланже]]. През тези години написва „Клавирно трио“, „Соната за цигулка и пиано“, [[песен|песните]] „Воденичар“, „Любовта на хамалина“, [[балада]]та „Конници“ (1929) и „Първи квартет„“ (1928). Завършва образованито си с отличие и награда (1932). |
||
===Творчество=== |
|||
През 1932 г. се завръща в България. Участва в дружеството „Съвременна музика“ и е негов секретар от 1941 г. Работи като корепетитор, хормайстор и директор на [[Национална опера и балет|Софийската народна опера]]. В периода 1932 – 1937 г. пише операта „[[Янините девет братя]]“ – първата българска народна музикална драма, изградена върху стара легенда от [[Османска империя|османското]] владичество, в която с голяма драматична сила разкрива съдбата на българския народ. |
През 1932 г. се завръща в България. Участва в дружеството „Съвременна музика“ и е негов секретар от 1941 г. Работи като корепетитор, хормайстор и директор на [[Национална опера и балет|Софийската народна опера]]. В периода 1932 – 1937 г. пише операта „[[Янините девет братя]]“ – първата българска народна музикална драма, изградена върху стара легенда от [[Османска империя|османското]] владичество, в която с голяма драматична сила разкрива съдбата на българския народ. |
||
През 1934 г. Любомир Пипков написва вокално-симфоничната поема „Сватба“ по едноименното стихотворение на [[Никола Фурнаджиев]], която пресъздава събитията от [[Септемврийското въстание]]. През 1940 г. се появява и неговата „Първа симфония -Героична“, посветена на героите от [[Гражданска война в Испания|Гражданската война в Испания]]. Следва [[опера]]та „[[Момчил (опера)|Момчил]]“, в която идеята за свобода и борба намират ярко въплъщение. |
През 1934 г. Любомир Пипков написва вокално-симфоничната поема „Сватба“ по едноименното стихотворение на [[Никола Фурнаджиев]], която пресъздава събитията от [[Септемврийското въстание]]. През 1940 г. се появява и неговата „Първа симфония -Героична“, посветена на героите от [[Гражданска война в Испания|Гражданската война в Испания]]. Следва [[опера]]та „[[Момчил (опера)|Момчил]]“, в която идеята за свобода и борба намират ярко въплъщение. |
||
След преврата на 9 септември 1944 г. работи като директор на операта, председател на Съюза на композиторите и професор по вокални ансамбли в Консерваторията. Тогава създава популярните химни „Шумете дебри и балкани“ <ref>Шумете, дебри и балкани (ноти |
След преврата на [[9 септември 1944]] г. работи като директор на операта, председател на Съюза на композиторите и професор по вокални ансамбли в Консерваторията. Тогава създава популярните химни „Шумете дебри и балкани“ <ref>Шумете, дебри и балкани (ноти: Еднороден хор) Музика Любомир Пипков, Текст [[Младен Исаев]], С. изд. „Наука и изкуство, 1951, с. 6.</ref>, „Химн на 9-ти септември“<ref>Пипков Л., Божилив Б., Химн на 9 септември, С., изд. „Наука и изкуство“, 1951.</ref> и „Химн на българските въстаници“.<ref>Пипков, Любомир П. и др., Химн на българските въстаници композитор, изд. „Наука и изкуство“, С., 1954.</ref>Пише и големи композиции: „Героична увертюра“, „Концерт за пиано и оркестър“, „Втора симфония“, „Симфоничен концерт за виолончело и оркестър“ (1957), „Оратория за нашето време“ (написана през 1959 г. върху ''Шест писма'' на поета [[Владимир Башев]]), операта „[[Антигона 43]]“, „Трета симфония“, „Концерт за кларинет и оркестър“ и „Четвърта симфония“, Втори и Трети струнен квартет, инструменталните си концерти и много други. |
||
== |
== Обществена дейност == |
||
Председател е на организационния комитет на „Мартенски музикални дни“ ([[Русе]]), „Люлякови музикални празници“ ([[Ловеч]]) и българската секция на Международната асоциация по музикално възпитание. Концертира в [[Чехия]], [[Полша]], [[Югославия]] и др. Основател на списание „Музика“. |
Председател е на организационния комитет на „Мартенски музикални дни“ ([[Русе]]), „Люлякови музикални празници“ ([[Ловеч]]) и българската секция на Международната асоциация по музикално възпитание. Концертира в [[Чехия]], [[Полша]], [[Югославия]] и др. Основател на списание „Музика“. |
||
== Признание и награди == |
|||
Удостоен със Звание [[Герой на социалистическия труд]], [[Народен артист]] и е три пъти лауреат на [[Димитровска награда]].<ref>Сагаев Л., Книга за операта, 2 изд., С., 1983</ref><ref>http://chitanka.info/text/8501/133</ref> |
|||
Три пъти е лауреат на [[Димитровска награда]] (1950, 1951, 1952).<ref>Любомир Сагаев, [http://chitanka.info/text/8501/133 „Любомир Пипков“]. - В: ''Книга за операта'', 2 изд., С., 1983.</ref> |
|||
[[Заслужил артист]] (1950) и [[Народен артист]] (1952). Удостоен със званието [[Герой на социалистическия труд]]. |
|||
===Награди=== |
|||
* [[Димитровска награда]] (1950, 1951, 1952) |
|||
Носител на ордените „[[Народна република България (орден)|Народна република България]]“ I ст. (1960) и „[[Георги Димитров (орден)|Георги Димитров]]“ (1967). |
|||
* [[Заслужил артист]] (1950) |
|||
* [[Народен артист]] (1952) |
|||
[[Почетен гражданин на Ловеч]] (посмъртно) от 3 май 2001 г. „за принос в културата на Ловеч и България“.<ref>[http://www.lovech.bg/wps/portal/!ut/p/c5/04_SB8K8xLLM9MSSzPy8xBz9CP0os3gLby9PS09LYwODUEdzA09vQw_30BBzQ38DA6B8JE559yBzArqDk9L1w0F24lRlEWyIVx5sB0jeAAdwNND388jPTdUvyI2o8MwyUQQAeTfQmA!!/dl3/d3/L0lDU0lKSWdrbUEhIS9JRFJBQUlpQ2dBek15cXchLzRCRWo4bzBGbEdpdC1iWHBBRUEhLzdfOEtKSTlJOTMwR05JNzBJQ0FDMU83RzFHNDcvQ2NrQVAyOTk0MDAwMg!!/?WCM_PORTLET=PC_7_8KJI9I930GNI70ICAC1O7G1G47029582_WCM&WCM_GLOBAL_CONTEXT=/wps/wcm/connect/lovechmunicipality/home/honorary+citizens/pochetnigrajdani2 „Почетни граждани на Ловеч - II“], сайт на общинска администрация Ловеч.</ref><ref>Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Велико Търново, 2009, с. 55 – 56. ISBN 978-954-8259-84-2</ref> |
|||
* Орден „[[НРБ]]“ I ст. (1960) |
|||
* [[Герой на социалистическия труд]] и орден „[[Георги Димитров]]“ (1967) |
|||
* [[Почетен гражданин на Ловеч]] (посмъртно) от 3 май 2001 г. „за принос в културата на Ловеч и България“. |
|||
==Източници== |
==Източници== |
||
<references /> |
<references /> |
||
* Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 55 – 56. ISBN 978-954-8259-84-2 |
|||
* Сагаев Л., Книга за операта, Държавно издателство „Музика“, С., 1976 |
* Сагаев Л., Книга за операта, Държавно издателство „Музика“, С., 1976 |
||
== Външни препратки == |
|||
⚫ | |||
* [http://primo.nalis.bg/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl(1UI0)=contains&scp.scps=scope%3A(ALL)&vl(28101403UI1)=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1455394094337&srt=rank&vl(12610808UI0)=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl(freeText0)=Любомир+Пипков&fn=search&vid=NALIS_VIEW От и за Любомир Пипков в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България] |
|||
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=120167131|LCCN=n80015491|VIAF=74044059|ISNI=0000 0000 8154 3234|BNF=cb13960293r}} |
|||
⚫ | |||
[[Категория:Български композитори]] |
[[Категория:Български композитори]] |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[Категория:Герои на социалистическия труд на България]] |
[[Категория:Герои на социалистическия труд на България]] |
||
[[Категория:Почетни граждани на Ловеч]] |
[[Категория:Почетни граждани на Ловеч]] |
||
⚫ | |||
[[Категория:Родени в Ловеч]] |
[[Категория:Родени в Ловеч]] |
||
[[Категория:Починали в София]] |
[[Категория:Починали в София]] |
||
⚫ |
Версия от 20:32, 13 февруари 2016
Любомир Пипков | |
Роден |
6 септември 1904 г. (стар стил)
|
---|---|
Починал | |
Стил | класическа музика |
Професии | композитор |
Уебсайт |
Любомир Панайотов Пипков е български композитор. Създава богато творчество в почти всички области на музиката.
Биография и творчество
Роден е на 6 септември 1904 г. в Ловеч, в семейството на Панайот Пипков. Прави първите си музикални опити през 1918 г. От 1919 г. учи в Музикалното училище в София в класа по пиано при професор Хенрих Визнер и Иван Торчанов.
Любомир Пипков написва първия химн на ПФК Левски през 1921 г., когато е само на 16 години. През 1923 г. написва „22 вариации за пиано“. Заминава за Париж през 1926 г., където учи в École normale de musique: композиция при Пол Дюка, пиано при Ивон Лефебюр. Слуша лекциите по история на музиката на Надя Буланже. През тези години написва „Клавирно трио“, „Соната за цигулка и пиано“, песните „Воденичар“, „Любовта на хамалина“, баладата „Конници“ (1929) и „Първи квартет„“ (1928). Завършва образованито си с отличие и награда (1932).
През 1932 г. се завръща в България. Участва в дружеството „Съвременна музика“ и е негов секретар от 1941 г. Работи като корепетитор, хормайстор и директор на Софийската народна опера. В периода 1932 – 1937 г. пише операта „Янините девет братя“ – първата българска народна музикална драма, изградена върху стара легенда от османското владичество, в която с голяма драматична сила разкрива съдбата на българския народ.
През 1934 г. Любомир Пипков написва вокално-симфоничната поема „Сватба“ по едноименното стихотворение на Никола Фурнаджиев, която пресъздава събитията от Септемврийското въстание. През 1940 г. се появява и неговата „Първа симфония -Героична“, посветена на героите от Гражданската война в Испания. Следва операта „Момчил“, в която идеята за свобода и борба намират ярко въплъщение.
След преврата на 9 септември 1944 г. работи като директор на операта, председател на Съюза на композиторите и професор по вокални ансамбли в Консерваторията. Тогава създава популярните химни „Шумете дебри и балкани“ [1], „Химн на 9-ти септември“[2] и „Химн на българските въстаници“.[3]Пише и големи композиции: „Героична увертюра“, „Концерт за пиано и оркестър“, „Втора симфония“, „Симфоничен концерт за виолончело и оркестър“ (1957), „Оратория за нашето време“ (написана през 1959 г. върху Шест писма на поета Владимир Башев), операта „Антигона 43“, „Трета симфония“, „Концерт за кларинет и оркестър“ и „Четвърта симфония“, Втори и Трети струнен квартет, инструменталните си концерти и много други.
Обществена дейност
Председател е на организационния комитет на „Мартенски музикални дни“ (Русе), „Люлякови музикални празници“ (Ловеч) и българската секция на Международната асоциация по музикално възпитание. Концертира в Чехия, Полша, Югославия и др. Основател на списание „Музика“.
Признание и награди
Три пъти е лауреат на Димитровска награда (1950, 1951, 1952).[4]
Заслужил артист (1950) и Народен артист (1952). Удостоен със званието Герой на социалистическия труд.
Носител на ордените „Народна република България“ I ст. (1960) и „Георги Димитров“ (1967).
Почетен гражданин на Ловеч (посмъртно) от 3 май 2001 г. „за принос в културата на Ловеч и България“.[5][6]
Източници
- ↑ Шумете, дебри и балкани (ноти: Еднороден хор) Музика Любомир Пипков, Текст Младен Исаев, С. изд. „Наука и изкуство, 1951, с. 6.
- ↑ Пипков Л., Божилив Б., Химн на 9 септември, С., изд. „Наука и изкуство“, 1951.
- ↑ Пипков, Любомир П. и др., Химн на българските въстаници композитор, изд. „Наука и изкуство“, С., 1954.
- ↑ Любомир Сагаев, „Любомир Пипков“. - В: Книга за операта, 2 изд., С., 1983.
- ↑ „Почетни граждани на Ловеч - II“, сайт на общинска администрация Ловеч.
- ↑ Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Велико Търново, 2009, с. 55 – 56. ISBN 978-954-8259-84-2
- Сагаев Л., Книга за операта, Държавно издателство „Музика“, С., 1976
Външни препратки
|