Павел баня: Разлика между версии
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 69: | Ред 69: | ||
* Празник на града |
* Празник на града |
||
== Личности, родени в Павел баня == |
== Личности, родени в Павел баня == |
||
Кяние Контилева (звездата) |
|||
* [[Иван Бубев]], дърворезбар |
* [[Иван Бубев]], дърворезбар |
||
* [[Петър Бубев]], архитект |
* [[Петър Бубев]], архитект |
Версия от 10:36, 2 март 2016
Павел баня | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 2604 души[1] (15 март 2024 г.) 91,3 души/km² |
Землище | 28,526 km² |
Надм. височина | 423 m |
Пощ. код | 6155 |
Тел. код | 04361 |
МПС код | СТ |
ЕКАТТЕ | 55021 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Стара Загора |
Община – кмет | Павел баня Иса Бесоолу (ДПС; 2019) |
Павел баня в Общомедия |
Па̀вел ба̀ня е град в Южна България. Той се намира в Област Стара Загора и е в близост до градовете Калофер и Казанлък. Градът е административен център на община Павел баня.
География
Намира се близо до Казанлък (около 20 – 25 км), в съседство с язовир Копринка. Градът е разположен в централната част на България, между Стара планина и Средна гора в Розовата Долина.
История
Павел баня е сравнително ново селище. Основан е след Освобождението на България от османска власт, от преселници от съседното село Турия. Основните родове, които са се заселили в новото село Павел, са около десетина. Покрай националното богатство – минералната вода – селцето се развива, появяват се някои почивни бази. От 10 ноември 1978 г. Павел баня е със статут на град.[2]
Религии
В Павел баня живеят различни по вероизповедание хора. Религиозните празници са взаимно почитани и уважавани. На територията на града има стара православна църква, евангелистка църква.
Политика
Независимите кандидати са водещи в политическия живот на Общината. Кметът на общината – Станимир Радевски – е избран като независим кандидат. Председател на Общинския съвет е Недка Кавръкова.
Икономика
Основни за икономиката на Павел баня са балнеоложкият туризъм и производството и обработката на етерично-маслени култури (лавандула, казанлъшка роза, салвия).
Град Павел баня e национален балнеоложки център.От Древността до днес градът е добил известност с лечебните си минерални води. Те се характеризират като слабоминерализирани, хипотермални, радоновои, силициеви и флуорни. От седемте естествени сондажни източника бликат минерални води с температура от 50 до 61 градуса. Курортът е профилиран за лечение на дегенеративни и възпалителни ортопедични заболявания на опорно-двигателния апарат, състояния след травматични и ортопедични заболявания, дегенеративни, ставни и периставни възпалителни заболявания, заболявания на периферната нервна система – дискова болест, моно- и полиневрити, радикулити, заболявания на централна нервна система и др.
Кратка информация на източниците на минералните води в Павел баня: Дебит: 15,8л./секунда Температура – 610 С Минерализация – 0,62 G/L Радон – 22,8 NC/L Водороден сулфат – 0,7 MG/L
В града са разположени общо 11 басейна с минерална вода, от които 7 закрити и 4 открити.
Обществени институции
- http://www.pavelbanya.bg Общинската администрация – Павел баня
- http://www.pavelbanya.eu Туристически портал – Павел баня
- Държавно лесничейство – Павел баня
- Професионална гимназия по ресторантьорство и хотелиерство
- СОУ „Христо Ботев“
- Указател на институциите в Павел баня
Културни и природни забележителности
Редовни събития
Традициите в Павел Баня са запазили традиционния си характер през годините.
Честват се:
- Кукерските празници [3] на Сирни заговезни – В Павел баня този празник се провежда през Сирната седмица и местното население го нарича „Карнавалът“, а кукерите се наричат „Старци“. Кукерските игри са един пъстър, одухотворен предпролетен народен обичай. Векове наред в края на зимата те са се очаквали и посрещали с голям интерес от млади и стари. Чрез кукерските ритуали човекът в миналото се е стремил по магически начин да въздейства на природата, вярвайки, че колкото по-високо скачат кукерите, толкова по-високи ще израснат земеделските култури, колкото по-далече се чува железния звън на хлопките и звънците, толкова по-далече ще бъдат прогонени злите духове и болестите. Предавани от поколение на поколение, преплитайки се с новостите на всяко време, кукерските игри са достигнали и до наши дни. Месеци преди празника в кукерските семейства цари оживление. Всеки „старец“ си преглежда и притяга маската и дюзените с хлопките, дървената сабя наречена „калъчка“, разноцветните кърпички, които се навързват по ръцете и маската. По време на “ Карнавалът” към групата на старците се включват и допълнителни персонажи като „булка“, „младоженец“, ”девер“, „циганин“, който носи кросно, „циганка“, която носи дете от парцали – според народното поверие то притежава магическа сила за здраве и плодородие. Към групата има камила, камилар, доктор и поп.
- Богоявление;
- Първи март;
- Празник на розата и минералната вода – През 2005 година се възражда традицията и отново се организира Празник на Розата и Минералната вода – уникално съчетание на вековни традиции и съвремие. Провежда се през втората седмица на юни месец, като привлича многобройни туристи от страната и чужбина. Провежда се международен фолклорен фестивали, спортни празници с откриването на Плувно лято. В международния фолклорен фестивал си дават среща традициите и фолклорното богатство на различни народи, а всяко населено място от общината има възможност да представи на свой щанд уникалния бит и култура, съхранени през вековете и до наши дни, след което по улиците преминава шествие на всички участници в празника и всички кукерски състави от общината. Има традиция на Празника на розата да се избира Царица роза и Цар на минералната вода, които присъстват на всички мероприятия по време на празника. Представят се ритуалите „Розобер“ и „Розоварене“по традиционни и съвременни методи. [4]
- Празник на града
Личности, родени в Павел баня
- Иван Бубев, дърворезбар
- Петър Бубев, архитект
- Христо Ганев (р. 1924), писател-сатирик и киносценарист
- Тодор Мазаров (1905 – 1975), български оперен певец-тенор
- Дядо Цанко Комитата – един от младите Ботеви четници – е родом от с. Турия, но целият му род е в Павел баня
- виж [1]
- професор Стамат Манчев, ръководител катедра „Пиво и безалкохолни напитки“ – УХТ ( бивше ВИХВП )- гр. Пловдив
- Атанас Пъдев (р. 1975), български политик
- д-р Иван Цветков Балев (1900 – 1981), известен лекар-хирург, основател на кооперативното движение.
Международно сътрудничество
Павел баня е побратимен град или е в сътрудничество с:[5]
Други
Литература
Кухня
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Указ № 1608 от 15 септември 1978 г. Обн. ДВ. бр. 88 от 10 ноември 1978 г.
- ↑ http://www.pavelbanya.bg/modules/news/article.php?storyid=44
- ↑ http://www.pavelbanya.bg/modules/news/article.php?storyid=45
- ↑ Списък на побратимени градове
- ↑ Съглашение за установяване на побратимени връзки между градовете Лиски и Павел баня
- ↑ Гръцкият град Мелики и Павел Баня тръгнаха заедно по пътя към Обединена Европа
Външни препратки
|