Тесалийско поле: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 16: Ред 16:


== Вижте също ==
== Вижте също ==
* [[Селски бунтове в Тесалия (1910)]]
* [[Френска окупация на Тесалия]]
* [[Голям глад (Гърция)]]
* [[Голям глад (Гърция)]]
* [[Борбата за реколтата]]
* [[Борбата за реколтата]]

Версия от 12:56, 22 май 2017

Изглед към тесалийското поле с Пеней и Пинд на заден план.
Тесалия е подарена de jure от великите сили на Гърция на Берлинския конгрес.
Политическа карта на Балканите след Берлинския договор от 1878 г. С червено е указана линията до която е предвидено да бъдат анексирани османски територии от Кралство Гърция.

Тесалийското поле е най-голямата и плодородна равнина в Гърция.

Състои се от двете низини около Лариса и Трикала и е заобиколено от пръстен от планини - от запад тези на Пинд обхващат в клещи западната низина на Трикала, а източната на Лариса е оградена от север - от Олимп и Оса, а от изток - от Пелион. [1]

Почвата на тесалийското поле е чернозем. Тук се отглеждат много видове земеделски култури - житни, царевица, памук, тютюн, както и грозде, нарове, портокали, лимони, бадеми, маслини, смокини, пъпеши. [2]

В северозападния ъгъл на тесалийското поле се намира Метеора.

Тесалийското поле влиза в състава на кралство Гърция през 1881 г. по силата на решенията на Берлинския конгрес. Най-вече заради неговото пословично плодородие, Гърция успява да се издигне в селскостопанско отношение и да реши въпроса с прехраната на увеличаващото се население в края на 19 век и началото на 20 век. По силата на протокол 13 към Берлинския договор, Гърция е възнаградена за сметка на Османската империя, като е уточнено, че последната ще отстъпи за лоялността на първата по време на руско-турската освободителна война територия на юг от линията - устието на река Каламас в Епир (без Янина) - устието на Пеней. В резултат от близо двугодишни преговори и английски натиск върху Високата порта, Гърция се сдобива с цялото плодородно тесалийско поле, за сметка на Епир. Новата граница е скрепена по силата на договор от Константинопол. Независимо от този благоприятен резултат, и без капка гръцка кръв пролята във военния конфликт между Русия и Османската империя, Гърция сама пристъпя към решението и на т.нар. епирски въпрос, в резултат от което губи първата гръцко-турска война, и в крайна сметка прави минимални териториални отстъпки по тесалийското крайбрежие на Османската империя - по силата на последвалия Цариградски договор (1897).

Източници

  1. География на Гърция
  2. Ковачева, Люба. България и нейните съседи, стр. 335 - Тесалия. географска христоматия, 1921.

Вижте също