Красин Химирски: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Unlinked: Димитър Станишев |
смяна на шаблон |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
{{Биография инфо |
|||
| име = Красин Химирски |
| име = Красин Химирски |
||
| категория = дипломат |
|||
| портрет = Красин Химирски.jpg |
|||
⚫ | |||
| px = 250 |
|||
| портрет |
| портрет = Красин Химирски.jpg |
||
| портрет-описание = Красин Химирски през 2011 г. |
|||
⚫ | |||
| роден-място = [[Върбица (Област Враца)|Върбица]], [[България]] |
| роден-място = [[Върбица (Област Враца)|Върбица]], [[България]] |
||
| починал-място = |
| починал-място = |
||
| брак = |
|||
| деца = |
|||
| подпис = |
|||
| сайт = |
|||
| вложки = {{Личност/Политик |
|||
| категория = дипломат |
|||
| партия = |
|||
| убеждения = |
|||
| институция1 = |
|||
| постове1 = |
|||
| известен-с = |
|||
| отличия = }} {{Личност/Писател |
|||
| категория = писател |
|||
| период = |
|||
| жанрове = [[стихотворение]], [[разказ]], [[есе]] |
|||
| теми = |
|||
| направление = |
|||
| дебют = |
|||
| известни творби = |
|||
| награди = |
|||
| повлиян = |
|||
| повлиял = |
|||
| бележки = |
|||
}} |
|||
}} |
}} |
||
Ред 13: | Ред 37: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
=== Семейство, образование === |
=== Семейство, образование === |
||
Роден |
Роден е на [[8 октомври]] [[1938]] г. в с. [[Върбица (Област Враца)|Върбица]], Врачанско. Син е на командира (1941 - 1944) [[Вълчо Химирски]] на Червенобрежкия партизански отряд "Дядо Вълко". |
||
Учи в суворовско училище. Завършва „Международни отношения“ с [[индонезийски]] и английски в [[МГИМО]], [[Москва]] през 1962 г. През 1974 г. защитава докторска дисертация на тема |
Учи в суворовско училище. Завършва „Международни отношения“ с [[индонезийски]] и английски в [[МГИМО]], [[Москва]] през 1962 г. През 1974 г. защитава докторска дисертация на тема „Развитие на демократичните традиции в съвременната американска поезия“ в Академията за обществени науки в Москва (днес: Академия за държавна служба при президента на Руската федерация) и придобива тогавашната научна степен „кандидат на филологическите науки“ (днес: [[доктор]]). |
||
=== Дипломатическа кариера === |
=== Дипломатическа кариера === |
||
Ред 38: | Ред 62: | ||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
* „Камбоджа се бори“ (1971), есеистична книга, съвместно с Димитър Станишев |
* „Камбоджа се бори“ (1971), есеистична книга, съвместно с [[Димитър Станишев (политик)|Димитър Станишев]] |
||
* „Вярвам“ (1980), стихосбирка |
* „Вярвам“ (1980), стихосбирка |
||
* „Отворете, Сър“ (1986), сборник с разкази |
* „Отворете, Сър“ (1986), сборник с разкази |
||
Ред 56: | Ред 80: | ||
* [http://literaturensviat.com/?p=16880 Красин Химирски в Литературен свят] |
* [http://literaturensviat.com/?p=16880 Красин Химирски в Литературен свят] |
||
* [http://www.events.bg/bg/holidays/5744/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BD-%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8---%D0%B4%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%87 Биография на Красин Химирски в events.bg] |
* [http://www.events.bg/bg/holidays/5744/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BD-%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8---%D0%B4%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%87 Биография на Красин Химирски в events.bg] |
||
* [http://www.ludimladi.bg/?p=view&aid=1048 |
* [http://www.ludimladi.bg/?p=view&aid=1048 „Красин Химирски чества 70 години“], LudiMladi.bg, 26.05.2009 |
||
{{СОРТКАТ:Химирски, Красин}} |
{{СОРТКАТ:Химирски, Красин}} |
Версия от 19:56, 12 юни 2017
Красин Химирски | |
български дипломат и поет | |
Красин Химирски през 2011 г. | |
Роден |
8 октомври 1938 г.
|
---|---|
Учил в | Московски държавен институт по международни отношения |
Литература | |
Жанрове | стихотворение, разказ, есе |
Красин Вълчев Химирски е български дипломат и поет.
Биография
Семейство, образование
Роден е на 8 октомври 1938 г. в с. Върбица, Врачанско. Син е на командира (1941 - 1944) Вълчо Химирски на Червенобрежкия партизански отряд "Дядо Вълко".
Учи в суворовско училище. Завършва „Международни отношения“ с индонезийски и английски в МГИМО, Москва през 1962 г. През 1974 г. защитава докторска дисертация на тема „Развитие на демократичните традиции в съвременната американска поезия“ в Академията за обществени науки в Москва (днес: Академия за държавна служба при президента на Руската федерация) и придобива тогавашната научна степен „кандидат на филологическите науки“ (днес: доктор).
Дипломатическа кариера
Постъпва на дипломатическа служба в Министерството на външните работи през 1963 г., където работи до края на 1999 г. На задгранична работа в посолствата на България заема следните дипломатически длъжности:
- Джакарта, Индонезия (1964-1968) - аташе по културата и шарже д'афер (управляващ посолството);
- Вашингтон, САЩ (1976-1981) - аташе по културата и шарже д'афер;
- Москва, Русия (1987-1990) - пълномощен министър, завеждащ отдел „Култура“.
В Босна и Херцеговина (2000-2002) е международен служител по демократизация и избори в мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Работил е също като завеждащ отдел „Наука“ в Руския културно-информационен център в София.
Обществена дейност
Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на преводачите в България, Съюза на българските журналисти, Българския ПЕН-център, Международния фонд за славянски култури в Москва, Американо-българската фондация за изкуство.
Председател е на Управителния съвет на Асоциацията на завършилите МГИМО[1] и на Дружеството на приятелите на Индонезия „Нусантара“.
Творчество, преводи, лекции
Негови стихове са преведени на 23 чужди езика: руски, английски, френски, испански, немски, норвежки, гръцки, турски, японски, хинди, персийски, индонезийски, украински, арменски, латишки, румънски, сръбски, хърватски, босненски, чувашки, монголски, киргизки, азербайджански.
Преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и в Новия български университет, Университета за национално и световно стопанство, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, Американския университет в България, Благоевград. Той е единственият български преподавател по индонезийски език.
Превежда проза и поезия от английски, индонезийски и руски. Сред превежданите от него автори са Дениз Левертов (американска поетеса от руско-английски произход), Джейсън Милър (американски поет), Ърскин Колдуел (американски поет), Виктория Холт (британска белетристка), Прамудиа Ананта Тур (индонезийски поет) и Утуй Татанг Сонтани (индонезийски поет).
Библиография
- „Камбоджа се бори“ (1971), есеистична книга, съвместно с Димитър Станишев
- „Вярвам“ (1980), стихосбирка
- „Отворете, Сър“ (1986), сборник с разкази
- „Звезден хляб“ (1987), стихосбирка
- „Търся Атлантида“ (1987), стихосбирка
- „Марсианци“ (1996), стихосбирка
- „Бомба със закъснител“ / „Time bomb“ (1998), стихосбирка, двуезична (и на английски)
- „Корзина со сверчками“ (2005), стихосбирка, на руски (в превод: „Кошница с щурци“)
- „Вашингтонски рецитал“ (2005), стихосбирка (печатно и на компактдиск и аудио-касета с аудиозапис в Библиотеката на Конгреса на САЩ)
Преводач и съставител е на:
- „Антология на новата индонезийска поезия“
- „Чувашки поети от ХХ век“
Източници
- Красин Химирски в Литературен свят
- Биография на Красин Химирски в events.bg
- „Красин Химирски чества 70 години“, LudiMladi.bg, 26.05.2009