Дяволското гърло: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Disambiguated: пропаст → Пропаст (геология) |
Редакция без резюме |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
| картинка_описание = Вътрешността на Дяволското гърло |
| картинка_описание = Вътрешността на Дяволското гърло |
||
| карта_страна = България |
| карта_страна = България |
||
| lat_d = 41.61| lat_m = | lat_s = | lat_NS = N |
|||
| long_d = 24.38| long_m = | long_s = | long_EW = E |
|||
| локация = [[Община Девин]]{{Br}} [[Родопи]], [[България]] |
| локация = [[Община Девин]]{{Br}} [[Родопи]], [[България]] |
||
| дълбочина = |
| дълбочина = |
||
Ред 13: | Ред 11: | ||
| надм_височина = |
| надм_височина = |
||
| температура = 8°C |
| температура = 8°C |
||
| влажност = |
| влажност = |
||
| откриване = от древността |
| откриване = от древността |
||
| геология = [[Пропаст (геология)|пропаст]]на [[пещера]] |
| геология = [[Пропаст (геология)|пропаст]]на [[пещера]] |
||
Ред 28: | Ред 26: | ||
'''Дяволското гърло''' е пещера в [[Родопи]]те, [[община Девин]]. |
'''Дяволското гърло''' е пещера в [[Родопи]]те, [[община Девин]]. |
||
==Местонахождение== |
== Местонахождение == |
||
Пещерата е разположена на 1,5 km северно от село [[Триград]] в [[Триградско ждрело|Триградското ждрело]] в [[Родопи]]те. |
Пещерата е разположена на 1,5 km северно от село [[Триград]] в [[Триградско ждрело|Триградското ждрело]] в [[Родопи]]те. |
||
==Име== |
== Име == |
||
Името на пещерата идва от формата на бившия вход (сега – изход), наподобяващ [[Сатана|дяволска]] глава. |
Името на пещерата идва от формата на бившия вход (сега – изход), наподобяващ [[Сатана|дяволска]] глава. |
||
==Откриване и изследване== |
== Откриване и изследване == |
||
Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Радостин Чомаков, [[Никола Корчев (скулптор)|Никола Корчев]] и Елена Пъдарева. Тримата алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят опит да продължат надолу по пътя на реката. Недостигът на екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.<ref>вестник „Отечествен |
Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Радостин Чомаков, [[Никола Корчев (скулптор)|Никола Корчев]] и Елена Пъдарева. Тримата алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят опит да продължат надолу по пътя на реката. Недостигът на екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.<ref>вестник „Отечествен фронт“, 16 и 17 август 1962 г.</ref> |
||
Дяволското гърло е пропастна [[пещера]], която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен [[водопад]] на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. |
Дяволското гърло е пропастна [[пещера]], която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен [[Дяволското гърло (водопад)|водопад]] на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. |
||
Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 m височина, образувайки огромна зала, наречена |
Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 m височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Дължината и е 110 m, ширината – 40 m, а височината ѝ достига до 35 m. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на [[Деветашката пещера]] – в нея може да се побере напр. [[Храм-паметник Свети Александър Невски|катедралата „Св. Александър Невски“]]. В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 m, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 m от входа на „Дяволското гърло“ водите на подземнотечащата река се губят в [[сифон]]-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 m, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера. |
||
== Прилепите в пещера |
== Прилепите в пещера „Дяволското гърло“ == |
||
[[Картинка:Карта Дяволското гърло.jpg|мини|240px|Карта на пещерата]] |
[[Картинка:Карта Дяволското гърло.jpg|мини|240px|Карта на пещерата]] |
||
В България се радваме на 33 от срещащите се в Европа 35 вида прилепи. Всички те са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие на територията на цялата страна. |
В България се радваме на 33 от срещащите се в Европа 35 вида прилепи. Всички те са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие на територията на цялата страна. |
||
Ред 55: | Ред 53: | ||
В Дяволското гърло зимува колония от над 35 000 екземпляра от видовете пещерен дългокрил и дългопръст нощник, включени в Световния червен списък. Останалите два вида, обитаващи Дяволското гърло – големият и малкият подковонос, са сред приоритетните за опазване за цяла Европа. Така Дяволското гърло попада в числото на най-значимите прилепни убежища в България. |
В Дяволското гърло зимува колония от над 35 000 екземпляра от видовете пещерен дългокрил и дългопръст нощник, включени в Световния червен списък. Останалите два вида, обитаващи Дяволското гърло – големият и малкият подковонос, са сред приоритетните за опазване за цяла Европа. Така Дяволското гърло попада в числото на най-значимите прилепни убежища в България. |
||
==Туризъм== |
== Туризъм == |
||
* Пещерата Дяволското гърло е сред [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз]] под номер 88 (има печат). |
* Пещерата Дяволското гърло е сред [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз]] под номер 88 (има печат). |
||
* Пещерата е благоустроена – електрифицирана е, стълбите край бучащите води на подземния водопад са обезопасени с бетонен парапет. |
* Пещерата е благоустроена – електрифицирана е, стълбите край бучащите води на подземния водопад са обезопасени с бетонен парапет. |
||
Ред 63: | Ред 61: | ||
Пещерата Дяволското гърло е отворена за посетители целогодишно. Вход свободен за деца под 7 г. |
Пещерата Дяволското гърло е отворена за посетители целогодишно. Вход свободен за деца под 7 г. |
||
Лятно работно време (май–септември) – |
Лятно работно време (май–септември) – 10 – 17 ч |
||
Зимно работно време (октомври–април) – |
Зимно работно време (октомври–април) – 10 – 16 ч |
||
== Легенди == |
== Легенди == |
||
⚫ | |||
== Вижте също == |
|||
⚫ | |||
* [[Дяволското гърло (водопад)]] |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references/> |
<references/> |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
{{commonscat|Devil's Throat Cave}} |
{{commonscat|Devil's Throat Cave}} |
||
* [http://caves.4at.info/index.php?cave_id=145&page2=1 '''Дяволското гърло''' |
* [http://caves.4at.info/index.php?cave_id=145&page2=1 '''Дяволското гърло''' – Пещерите в България] |
||
* [http://www.pbase.com/ngruev/devilstroat '''Дяволското гърло''' |
* [http://www.pbase.com/ngruev/devilstroat '''Дяволското гърло''' – снимки] |
||
* [http://dqvolskotogarlo.com/ '''Официална страница на пещерата Дяволското гърло'''] |
* [http://dqvolskotogarlo.com/ '''Официална страница на пещерата Дяволското гърло'''] |
||
Версия от 16:19, 24 август 2017
Дяволското гърло | |
Вътрешността на Дяволското гърло | |
Местоположение | Община Девин Родопи, България |
---|---|
Дължина | ~1 000 m (350 m за туристи) |
Температура | 8°C |
Откриване | от древността |
Геология | пропастна пещера |
Входове | естествен и изкуствен |
Достъп | регулиран |
Осветление | постоянно |
Дяволското гърло в Общомедия |
Дяволското гърло е пещера в Родопите, община Девин.
Местонахождение
Пещерата е разположена на 1,5 km северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите.
Име
Името на пещерата идва от формата на бившия вход (сега – изход), наподобяващ дяволска глава.
Откриване и изследване
Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарева. Тримата алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят опит да продължат надолу по пътя на реката. Недостигът на екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.[1]
Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.
Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 m височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Дължината и е 110 m, ширината – 40 m, а височината ѝ достига до 35 m. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея може да се побере напр. катедралата „Св. Александър Невски“. В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 m, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 m от входа на „Дяволското гърло“ водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 m, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.
Прилепите в пещера „Дяволското гърло“
В България се радваме на 33 от срещащите се в Европа 35 вида прилепи. Всички те са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие на територията на цялата страна.
Дяволското гърло дава убежище на 4 вида прилепи, които обитават пещерата през различните сезони. Чрез наблюдения и улови с мрежи са установени [2]:
- Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)
- Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
- Дългопръст нощник (Myotis cappaccinii)
- Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii)
В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii).
В Дяволското гърло зимува колония от над 35 000 екземпляра от видовете пещерен дългокрил и дългопръст нощник, включени в Световния червен списък. Останалите два вида, обитаващи Дяволското гърло – големият и малкият подковонос, са сред приоритетните за опазване за цяла Европа. Така Дяволското гърло попада в числото на най-значимите прилепни убежища в България.
Туризъм
- Пещерата Дяволското гърло е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз под номер 88 (има печат).
- Пещерата е благоустроена – електрифицирана е, стълбите край бучащите води на подземния водопад са обезопасени с бетонен парапет.
- Дължината на пещерата е 1 km, маршрутът за туристи – 350 m. Температурата в пещерата е около +8 °C.
Работно време
Пещерата Дяволското гърло е отворена за посетители целогодишно. Вход свободен за деца под 7 г.
Лятно работно време (май–септември) – 10 – 17 ч
Зимно работно време (октомври–април) – 10 – 16 ч
Легенди
Дяволското гърло дава начало на различни легенди от времето на траките. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си – Евридика.
Вижте също
Източници
- ↑ вестник „Отечествен фронт“, 16 и 17 август 1962 г.
- ↑ Център за изследване и защита на прилепите НПМ-БАН. 2013. База данни за разпространението на прилепите в България.
Външни препратки
- Дяволското гърло – Пещерите в България
- Дяволското гърло – снимки
- Официална страница на пещерата Дяволското гърло
Галерия
|
|