Алеко Василев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м кор. източник Македонска енциклопедија
м Македонска енциклопедија --> {{МКЕ}}
Ред 10: Ред 10:
== Биография ==
== Биография ==


Василев е роден в 1890<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.</ref><ref>{{cite book |title= Македонска енциклопедија, том I |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2009 |publisher= Македонска академија на науките и уметностите |location= Скопје |isbn= 978-608-203-023-4 |pages= 245 |url= |accessdate=}}</ref><ref name="Обзор 126">{{cite book |title= Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив, книга VIII: От фонд No. 601 до фонд No. 800 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1995 |publisher= Народна библиотека „Кирил и Методий“|location=София |isbn= |pages= 126 |url= http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0122/files/Obzor._.8(1).compressed.pdf |accessdate= }}</ref> или в 1891 година<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 135.</ref> в българо-влашкото градче [[Долна Джумая]], днес Ираклия, Гърция. Учи в [[Серско българско педагогическо училище|Серското българско педагогическо училище]], което напуска в 1906 година и до [[Балканската война]] е български [[Българска екзархия|екзархийски]] учител в село [[Кюприя]], Серско (днес Гефируди). Привърженик е на крилото на [[Яне Сандански]] във [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].
Василев е роден в 1890<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.</ref><ref>{{МКЕ|245}}</ref><ref name="Обзор 126">{{cite book |title= Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив, книга VIII: От фонд No. 601 до фонд No. 800 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1995 |publisher= Народна библиотека „Кирил и Методий“|location=София |isbn= |pages= 126 |url= http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0122/files/Obzor._.8(1).compressed.pdf |accessdate= }}</ref> или в 1891 година<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 135.</ref> в българо-влашкото градче [[Долна Джумая]], днес Ираклия, Гърция. Учи в [[Серско българско педагогическо училище|Серското българско педагогическо училище]], което напуска в 1906 година и до [[Балканската война]] е български [[Българска екзархия|екзархийски]] учител в село [[Кюприя]], Серско (днес Гефируди). Привърженик е на крилото на [[Яне Сандански]] във [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].


По време на [[Балканска война|Балканската война]] е в четата на Яне Сандански, която подпомага действията на [[Седма пехотна рилска дивизия|Седма рилска дивизия]]. След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] се установява в [[Петрич]] и в 1914 година става началник на местната полиция. През [[1915]] година по време на [[България в Първата световна война|участието на България в Първата световна война]] е командир на партизански взвод към [[Единадесета пехотна македонска дивизия|Единадесета македонска дивизия]], а през [[1917]]-[[1918]] година е на служба в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост при генерал [[Александър Протогеров]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.</ref>
По време на [[Балканска война|Балканската война]] е в четата на Яне Сандански, която подпомага действията на [[Седма пехотна рилска дивизия|Седма рилска дивизия]]. След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] се установява в [[Петрич]] и в 1914 година става началник на местната полиция. През [[1915]] година по време на [[България в Първата световна война|участието на България в Първата световна война]] е командир на партизански взвод към [[Единадесета пехотна македонска дивизия|Единадесета македонска дивизия]], а през [[1917]]-[[1918]] година е на служба в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост при генерал [[Александър Протогеров]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.</ref>

Версия от 10:58, 21 декември 2017

Алеко Василев
български революционер
Роден
1891 г.
Починал
Учил вСярско българско педагогическо училище
Алеко Василев в Общомедия

Александър П. Василев, известен като Алеко паша, Орфо и Орфански[1], е български революционер от влашки произход,[2][3] войвода на Вътрешната македонска революционна организация, организатор на убийството на Тодор Александров.

Биография

Василев е роден в 1890[4][5][6] или в 1891 година[7] в българо-влашкото градче Долна Джумая, днес Ираклия, Гърция. Учи в Серското българско педагогическо училище, което напуска в 1906 година и до Балканската война е български екзархийски учител в село Кюприя, Серско (днес Гефируди). Привърженик е на крилото на Яне Сандански във ВМОРО.

По време на Балканската война е в четата на Яне Сандански, която подпомага действията на Седма рилска дивизия. След Междусъюзническата война се установява в Петрич и в 1914 година става началник на местната полиция. През 1915 година по време на участието на България в Първата световна война е командир на партизански взвод към Единадесета македонска дивизия, а през 1917-1918 година е на служба в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост при генерал Александър Протогеров.[8]

След войната създава в Пиринска Македония военна организация, която от началото на 1920 година се слива с възстановената ВМРО. Василев е петрички окръжен войвода и пълномощник на Централния комитет на ВМРО за Серски, Струмишки и Солунски революционен окръг. Заедно с Георги Атанасов осъществяват Неврокопската акция на ВМРО в 1922 година.

Василев потушава Септемврийското въстание в Разлога, но спасява ръководителите му като ги задържа за заложници. Помилвани са Методи Алексиев, Георги Захов, Тодор Ангелов, Владимир Поптомов, Костадин Патоков, Стефков и други, с цел да бъдат изпратени с чети в Егейска Македония[9]. Сред спасените е Георги Топалов[10].

Влиза в разногласие с Тодор Александров и организира убийството му на 31 август 1924 година. След две седмици Василев загива в Горна Джумая (днес Благоевград) в така наречените Горноджумайски събития, убит от приближения на Иван Михайлов Кирил Дрангов.[11][12][13][14]

Бележки

  1. ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.7, 73
  2. ↑ „Битката за Тодор Александров в Р Македония“, в-к "Македония", брой 32, 9 септември 1998 г.
  3. ↑ Д-р Димитър Л. Тюлеков. „12 септември-ден на измислен геноцид или на нова братоубийствена развръзка“
  4. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.
  5. ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 245. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив, книга VIII: От фонд No. 601 до фонд No. 800. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1995. с. 126.
  7. ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 135.
  8. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.
  9. ↑ Работнически вестник, бр. 7, 12. XII. 1923., в: Палешутски, К., Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941, Издателство на Българската академия на науките, София, 1983, стр. 143
  10. ↑ Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 1996, стр. 30.
  11. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.133
  12. ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 135.
  13. ↑ „Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ. По данни на Вѫтрешната Македонска Революционна Организация“. София, 1924.
  14. ↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, том 1, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 2007, стр. 429-430.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Алеко_Василев&oldid=8303631“.