Авраам

Авраам
Рембранд, Жертвоприношението на Исаак, 1635
Роден	Месопотамия
Починал	Ханаан
Почитан в	юдейство, християнство, ислям, мандаянизъм, бахайство
Авраам в Общомедия

Авраам (Шаблон:Lang-he) е първият от тримата праотци на Израел, за които се говори в глави 11 до 25 на библейската книга Битие. Вътрешната хронология на Библията отнася живота на Авраам към времето около 2000 година пр.н.е., но разказите на Битие не могат да бъдат свързани с известната от други източници история на този период.

Според Битие Авраам е призован от Бог да напусне дома на своя баща Тара и родната си Месопотамия в замяна на нова земя, семейство и потомство в Ханаан, Обетованата земя. Този завет е подложен на изпитания – трудности с раждането на наследник и заплаха от робство в Египет, заради липсата на страх от Бог – но те са преодолени и заветът е установен. След смъртта на съпругата си Сара и нейното погребение в пещерата Мехпела в Хеброн, Авраам урежда брака на сина си Исаак за жена от техния народ. По-късно той се жени повторно за Хетура, от която има още шестима сина, умира на 175 години и е погребан от своите синове Исаак и Измаил.^{[Битие 25:1 – 10]}

Авраам играе важна роля в три от световните религии: в юдаизма е създател на завета, специалната връзка между еврейския народ и Бог, за християните неговата безусловна вяра го прави образец за всички вярващи, а за мюсюлманския пророк Мохамед именно вярата на Авраам разграничава исляма, подчинението на Бог, от еврейската Тора. Тези три религии често са обединявани в една група – авраамически религии.

Авраам в Битие

Жертвата на Авраам (Жертвоприношението на Исаак – стенопис от с. Радуил

Историята за Авраам се намира в Битие от 11:26 до 25:10.

Според еврейската библия и корана, Авраам е праотец на много племена, в това число на исмаилите, израилтяните, мадиамците и едомците. Той е потомък на сина на Ной, Сим. Името Аврам на еврейски означава „велик баща“ или „моят баща е възвишен“, но впоследствие Бог променил името му на Авраам (баща на множество), като знак, че ще стане прародител на евреите.

Според Библията Авраам е десето поколение от Ной и двадесето от Адам. Чрез сина си Исаак и внука си Яков, Авраам се включва в родословното дърво на Дванадесетте израелеви племена и Иисус.

Първоначалното му име е Аврам (преди Бог да го промени на Авраам), баща му се е казва Тара. Имената на двамата му братя са Нахор и Харан, името на жена му е Сара (Сарая) ( по-късно Бог го променя на Сарра), а името на племенника му – Лот . Бог казал на Аврам да напусне родния си дом в Ур (Ур Халдейски, Ур Касдим) и да завладее земята Ханаан. В Ханаан Бог сключил Завет с Авраам. Заради верността си към Йехова, Авраам получил обещания за многочислено потомство и, че Ханаанската земя ще принадлежи на потомците му. Обещанието на Бог към Авраам, че всички нации по света ще произлязат чрез него и ще бъдат благословени, се интерпретира от Християнската религия като препратка към Иисус Христос и Неговия призив за спасение на всички хора.

Тара е баща на трима сина :Аврам, Нахор и Аран, като Аран на свой ред има син на име Лот (племенник на Аврам). Аран починал в своето родно място Ур Халдейски, а Аврам се оженил за Сарая, която била бездетна. Тара заедно с Аврам, Сарая и Лот напускат родината си Ур Халдейски за да отидат в Ханаанската земя, но се заселили в местност наречена Харан. Там умира Тара на 205-годишна възраст.

Тогава Бог говорил на Аврам и му казал да напусне земята, в която се е родил и дома на баща си и да отиде в „земята, която ще ти покажа“ , където Аврам щял да стане баща на голям народ и да получи благословение. Така Аврам заедно със Сарая, Лот, слугите и стадата напуснали Харан, за да отидат в Ханаанската земя. Когато стигнали местността Сихем Бог отново се явил на Аврам и му обещал, че ще даде тази земя на потомците му. В знак на благодарност Аврам построил жертвеник в тази местност и продължил на юг.

Заедно с баща си Тара и племенника си Лот напуснал тогавашната Вавилонска империя и се заселил в Харан между реките Тигър и Ефрат (недалеч от днешната граница между Сирия и Турция).

След смъртта на баща си, той продължил да странства, като преминал Ханаанската земя до Сихем, достигнал планината между Ветил и Гай и навлязъл в пустинята Негев. По това време Авраам и Лот притежавали вече големи стада добитък, но били затруднени, с изхранването им, вследствие на силно засушаване. Това принудило Авраам да потърси препитание в Египет, където намерил добър прием у тогавашния фараон, а неговата жена Сара станала за известно време наложница на фараона, който не знаел, че е вече омъжена за Авраам. Впоследствие, когато узнал това, фараонът дарил съпруга на бившата си вече наложница със значителни богатства и отпратил семейството му обратно, в предишните им владения.

По-късно той още веднъж се заселил, в чужда земя – у Авимелех, цар на Герар.

Двамата вождове си поделили богатствата, като Авраам се насочил към Хеброн, а Лот предпочел да се засели във Содом.

В Хеброн Авраам си спечелил влияние и военна мощ, благодарение на което успял да спаси от отвличане населението на Содом, което било пленено от неколцина враждебно настроени царе, заедно с имуществото си.

Отначало Авраам и Сара имали за единствен наследник един свой роб, наречен Елиезер и не очаквали (поради продължителното безплодие на Сарра и напредналата им възраст), че ще могат да имат потомство, затова Авраам взел за наложница една робиня на Сарра, наречена Агар и тя родила първия му син, наречен Исмаил. Вторият му син, роден 30 години по-късно, бил наречен Исаак.

Авраам жертва сина си Исаак

Яхве пожелал Авраам да принесе в жертва сина си Исаак, но оттеглил желанието си, тъкмо когато Авраам щял да нанесе смъртоносния удар.

След като Авраам се завърнал в Хеброн, заедно със семейството си (Исаак се ражда, докато Авраам е в Герар), Сара умряла. Тогава Авраам основал семейната си гробница, в пещерата Махпела, където бил погребан по-късно и той.

След смъртта на Сарра Авраам се оженил повторно и имало от Хетура шестима сина.

Авраам и неговите братя са родоначалници на по-голямата част от многобройния типаж в Стария Завет. А това са не само израилтяни, но и измаилтяни, мадиами, идумеи, амалики, моавити, амонити. Сред библейските историци и изследователи все още се спори кога точно е живял Авраам – дали през XV или XXI в. пр. Хр., но традицията е да се приема първото.

Авраам е първият от патриарсите на израилтяните, техният исторически отец. Основното му качество е бащинството, както и готовността да пожертва любимия си син. За разлика от мнозинството значими фигури в Стария Завет, той устоява на всички големи изпитания и умира неопетнен, от каквото и да било отклонение от дълга и човечността.

В северното преддверие на катедралата в Шартър Авраам е изобразен с извърната настрани глава, загадъчен и благ, обгърнал с едната си ръка невръстния си син Исаак. В Средновековието „Лоно Авраамово“ наричали част от отвъдния свят – мястото, където праведните чакали молитвите на живите да им проправят път към рая. Разпространявана усърдно от Св. Августин, тази представа се съдържала в оформилата се в Средновековието на Запад идея за Чистилището. През XV век, когато догматът за Чистилището получил пълното одобрение на Римокатолическата църква, изразът „Лоно Авраамово“ престанал да се възприема като място, но запазил смисъла си на приятно убежище и дори понякога означава рай. В „Ричард III“ Шекспир казва, че там почиват синовете на Едуард. На Авраам (на име Ибрахим) е отредено достойно място и в исляма.

Вижте също

• Ибрахим

Бележки

Цитирани източници

• Hill, Andrew E. et al. A Survey of the Old Testament. Zondervan, 2010. ISBN 9780310590668. (на английски)
• McNutt, Paula M. Reconstructing the Society of Ancient Israel. Westminster John Knox Press, 1999. ISBN 9780664222659. (на английски)
• Peters, Francis Edwards. The Children of Abraham: Judaism, Christianity, Islam. Princeton University Press, 2010. ISBN 1400821290. (на английски)
• Shea, William H. Chronology of the Old Testament // Freedman, David Noel et al. Eerdmans Dictionary of the Bible. Eerdmans, 2000. (на английски)
• Ska, Jean Louis. The Exegesis of the Pentateuch: Exegetical Studies and Basic Questions. Mohr Siebeck, 2009. ISBN 9783161499050. (на английски)