Качамак: Разлика между версии
+шаблон |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Картинка:Mamaliga Moldova.jpg|мини|200px|Качамак]] |
|||
{{Храна |
|||
⚫ | |||
| име = Качамак |
|||
⚫ | |||
| снимка = Mamaliga Moldova.jpg |
|||
⚫ | '''Качамак''' е традиционно българско ястие, разпространено на Балканите и в [[Мизия]], а също и в [[Гърция]], [[Македония]], [[Албания]], [[Черна гора]], [[Румъния]], [[Молдова]], [[Беларус]], [[Украйна]], Чечня, [[Грузия]], [[Армения]], [[Афганистан]], [[Пакистан]], [[Индия]], [[Турция]]. Приготвя се от царевичен грис или едро смляно царевично брашно. |
||
| описание = Качамак в Молдова |
|||
| вид = гарнитура, или вместо хляб |
|||
| друго име = |
|||
| произход = Балкански полуостров |
|||
| тип = |
|||
| сервиране = топло |
|||
| съставки = царевично брашно, сол |
|||
| вариации = |
|||
| калории = |
|||
| бележки = |
|||
}} |
|||
⚫ | |||
⚫ | '''Качамак''' |
||
Сместа се вари във вода с щипка сол на тих огън при непрекъснато бъркане с т.нар. бъркалка „качамилка“, до получаване на каша с желаната от гъстота. Процесът варене трае около 40 минути. Съдът се дърпа от огъня, добавя се масло, сместа се разбърква бързо и се захлупва за около 15 – 30 мин. в зависимост от количеството. Така, продуктът набъбва още повече, и поема водата. |
Сместа се вари във вода с щипка сол на тих огън при непрекъснато бъркане с т.нар. бъркалка „качамилка“, до получаване на каша с желаната от гъстота. Процесът варене трае около 40 минути. Съдът се дърпа от огъня, добавя се масло, сместа се разбърква бързо и се захлупва за около 15 – 30 мин. в зависимост от количеството. Така, продуктът набъбва още повече, и поема водата. |
||
Ред 20: | Ред 8: | ||
Използван като заместител на хляб в ежедневното хранене, качамакът може да се нареже на парчета и да се сервира по различни начини – сладък или солен. |
Използван като заместител на хляб в ежедневното хранене, качамакът може да се нареже на парчета и да се сервира по различни начини – сладък или солен. |
||
В някои краища на България се полива със запържена с червен пипер [[свинска мас]], сирене, [[каймак]] или свински [[пръжки]] (известни и като ''джумерки''). За десерт качамакът може да се залее с изваряван сок от [[захарна тръстика]] или [[ |
В някои краища на България се полива със запържена с червен пипер [[свинска мас]], сирене, [[каймак]] или свински [[пръжки]] (известни и като ''джумерки''). За десерт качамакът може да се залее с изваряван сок от [[захарна тръстика]] или [[цвекло]], наричан ''[[адъ]]'', ''[[петмез]]'' или ''[[маджун]]''. В Североизточна България се приготвя и ''[[шупла]]'' (сладкиш от царевично брашно). Известен е по света под различни имена, но съставът му е един и същ, запазен през вековете до днес. |
||
== |
==История и предимства== |
||
В България качамакът се налага през XVIII век с навлизане отглеждането на царевица като земеделска култура и по-лесното и продължително съхранение на |
В България качамакът се налага през XVIII век с навлизане отглеждането на царевица като земеделска култура и по-лесното и продължително съхранение на [[царевица]]та като земеделски продукт. Бързото приготвяне като храна на този вид [[хляб]] е особено приемливо за българката, поради нейната голяма натовареност – тежък селски труд и отглеждане на многобройна челяд. |
||
Друг вид царевичен хляб, наричан ''просеник'', се забърква като качамак, след което сместа се изсипва в тава и се пече. |
|||
Традиционно всички зърнени култури се мелят на мелници-караджейки (между два камъка без пресяване на трици и люспи) и в брашната са смесени всички съставки на зърното. |
|||
'''Исторически факт е също, че технологията за пареното тесто и домашния хляб Качамак, преди да има царевица в България е използвана за друга зърнена култура ПРОСО. От там идва името на българския хляб от варено, задушено просо: ПРОСЕНИК! Известен още, като Слънчев хляб или Слънчева каша от древността.''' |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
Производството на царевица е най-добрия показател за ползването ѝ като храна. В Ориенталския отдел на Народната библиотека в София е запазен турски данъчен регистър от 1871 г. от който се вижда, че са произведени и са обложени с данък десятък в Оряховската каза (гр. Оряхово) както следва:<ref>Илчев Захари, Цветан Петров, Разказ за Михайлово, Издателство ПИК, Велико Търново, 2006, с. 59, ISBN-10: 954-736-139-2, ISBN-13: 978-954-736-139-3 </ref> |
Производството на царевица е най-добрия показател за ползването ѝ като храна. В Ориенталския отдел на Народната библиотека в София е запазен турски данъчен регистър от 1871 г. от който се вижда, че са произведени и са обложени с данък десятък в Оряховската каза (гр. Оряхово) както следва:<ref>Илчев Захари, Цветан Петров, Разказ за Михайлово, Издателство ПИК, Велико Търново, 2006, с. 59, ISBN-10: 954-736-139-2, ISBN-13: 978-954-736-139-3 </ref> |
||
* царевица 1 437 761 килѐ |
* царевица 1 437 761 килѐ |
||
Ред 43: | Ред 33: | ||
* [[Мамалига]] |
* [[Мамалига]] |
||
* [[Полента]] |
* [[Полента]] |
||
* [[Тутманик]] |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Ред 49: | Ред 38: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
{{Commonscat|Polenta}} |
|||
* {{икона|bg}} [http://bgkulinar.net/recepti.php?id=220 Рецепта за мамалига] |
|||
* {{ |
* {{bg икона}} [http://bgkulinar.net/recepti.php?id=220 Рецепта за мамалига] |
||
* {{икона |
* {{bg икона}} [http://bgkulinar.net/recepti.php?id=5 Рецепта за полента] |
||
* {{bg икона}} [http://www.viewsofia.com/page.php?key=article&id=1440 Рецепта за качамак] |
|||
⚫ | |||
[[Категория:Турска кухня]] |
[[Категория:Турска кухня]] |
||
[[Категория:Българска кухня]] |
[[Категория:Българска кухня]] |
Версия от 07:29, 5 февруари 2018
|
Качамак е традиционно българско ястие, разпространено на Балканите и в Мизия, а също и в Гърция, Македония, Албания, Черна гора, Румъния, Молдова, Беларус, Украйна, Чечня, Грузия, Армения, Афганистан, Пакистан, Индия, Турция. Приготвя се от царевичен грис или едро смляно царевично брашно.
Сместа се вари във вода с щипка сол на тих огън при непрекъснато бъркане с т.нар. бъркалка „качамилка“, до получаване на каша с желаната от гъстота. Процесът варене трае около 40 минути. Съдът се дърпа от огъня, добавя се масло, сместа се разбърква бързо и се захлупва за около 15 – 30 мин. в зависимост от количеството. Така, продуктът набъбва още повече, и поема водата.
Използван като заместител на хляб в ежедневното хранене, качамакът може да се нареже на парчета и да се сервира по различни начини – сладък или солен.
В някои краища на България се полива със запържена с червен пипер свинска мас, сирене, каймак или свински пръжки (известни и като джумерки). За десерт качамакът може да се залее с изваряван сок от захарна тръстика или цвекло, наричан адъ, петмез или маджун. В Североизточна България се приготвя и шупла (сладкиш от царевично брашно). Известен е по света под различни имена, но съставът му е един и същ, запазен през вековете до днес.
История и предимства
В България качамакът се налага през XVIII век с навлизане отглеждането на царевица като земеделска култура и по-лесното и продължително съхранение на царевицата като земеделски продукт. Бързото приготвяне като храна на този вид хляб е особено приемливо за българката, поради нейната голяма натовареност – тежък селски труд и отглеждане на многобройна челяд.
Друг вид царевичен хляб, наричан просеник, се забърква като качамак, след което сместа се изсипва в тава и се пече.
Традиционно всички зърнени култури се мелят на мелници-караджейки (между два камъка без пресяване на трици и люспи) и в брашната са смесени всички съставки на зърното.
Исторически факт е също, че технологията за пареното тесто и домашния хляб Качамак, преди да има царевица в България е използвана за друга зърнена култура ПРОСО. От там идва името на българския хляб от варено, задушено просо: ПРОСЕНИК! Известен още, като Слънчев хляб или Слънчева каша от древността.
Производство на царевица
Производството на царевица е най-добрия показател за ползването ѝ като храна. В Ориенталския отдел на Народната библиотека в София е запазен турски данъчен регистър от 1871 г. от който се вижда, че са произведени и са обложени с данък десятък в Оряховската каза (гр. Оряхово) както следва:[1]
- царевица 1 437 761 килѐ
- ечемик 771 490 килѐ
- пшеница 453 830 килѐ
- овес 237 650 килѐ
- просо 40 493 килѐ
- ръж 4 602 килѐ.
За справка – едно тогавашно берковско килѐ е с тегло 70 kg, а едно цариградско килѐ – 40 kg.
Вижте също
Източници
- ↑ Илчев Захари, Цветан Петров, Разказ за Михайлово, Издателство ПИК, Велико Търново, 2006, с. 59, ISBN-10: 954-736-139-2, ISBN-13: 978-954-736-139-3