Искра (област Пловдив)

Вижте пояснителната страница за други значения на Искра.

---

Искра
Искра 41.929171, 25.131659 Искра
Общи данни
Население	1221 души (15 март 2024 г.) 19,1 души/km²
Землище	63 929 km²
Надм. височина	299 m
Пощ. код	4297
Тел. код	03163
МПС код	РВ
ЕКАТТЕ	32826
Администрация
Държава	България
Област	Пловдив
Община    – кмет	Първомай Николай Митков (БСП за България, Левицата!, БВ, ИТН; 2019)
Кметство    – кмет	Искра Димитър Несторов (независим)
Искра в Общомедия

Искра е село в Южна България. То се намира в община Първомай, област Пловдив.

История

Искра е едно от селищата в Първомайска община. Носи името на еврейката партизанка – Клара Ешкенази – Искра, загинала в Новаковския балкан. Намиращите се в землището му десет могили, говорят за съществуването в този район на едно или няколко тракийски селища, но следи от тях са останали само в Дъбовата страна и на Каменивия хисар (Малкия хисар, Таушаница), където според Павел Делирадев и Иван Великов са се намирали съответно тракийска крепост и тракийско селище. В източното подножие на Големия хисар (на около два километра северозападно от селото) има следи от късно-римско селище, а на самия връх – Големия хисар – се намират останки от градище, което според д-р Иван Великов датира от 11 век – 12 век, т.е. от времето на Втората българска държава. Около Искра се намират много римски, венециански, дубровнишки и български монети, като последните са най-вече от времето на Иван-Александър и Иван Шишман. Предполага се, че селото е седалище на една от християнските епископии от времето на Първото българско царство, а именно епископия Буково от IX-X в.

Според местни предания в околността на селото през Средновековието е имало голям град, носещ името Орловград, който в хода на османското завоевание бил унищожен от османските турци (по устен разказ на Мария Христозова от село Искра – Лит. : И.Джамбов, С.Попов, Г.Митрев, Р.Иванов и Р.Иванови – „Археологически проучвания край село Искра, Първомайско“, Асеновград,2012 г.,стр.19 – 20,бел.8).

Всичко това говори за наличието на интензивен живот в землището на с. Искра още от тракийско, римско, византийско време, до падането на българската държава под османска власт.

Най-ранните сведения за Искра, под името „Село Каргалар“ от нахия Филибе (Пловдив) се съдържат във подробния регистър на акънджиите от 1472 г.(НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73,л.61а), като под описа му, всички посочени имена на неговите жители към онова време са до едно и само мюсюлмански.

Сведения за селото, под името „Село Караджилар, от нахия Конуш, спадаща към Филибе“ се съдържат във подробния тимарски регистър на санджака Паша от 1570 г.(Istanbul – BOA,TD 494,s.639).

Според дефтера от 1570 г.,към годината на съставянето му, Караджилар (Искра) е било напълно мюсюлманско село, с малка джамия в него (това се подразбира от наличието на имам в описа на селото, който се казвал Рамазан Факъх), което било обитавано от 40 къщи, всичките до една мюсюлмански, като 1 от тях е принадлежала на ислямизирания българин – Ферхад, син на Абдуллах, също жител на селото – пак там – BOA,TD 494,s.639,също и във :Г.Акабалиев - „Село Искра“, Първомай,2004 г.,стр.10 – 11.

В края на 1670 или началото на 1671 година известният турски пътешественик Евлия Челеби, на път от Асеновград за Одрин минава през село Папаз (Попово). Това е първото споменаване на днешното с. Искра в документи и то е показателно както за значимостта на селището, така и за явно българския му облик.

Други сведения за селото има само в преданията. Според тях най-старото разположение на селото е в местността Попово – южно на пет километра, където то е било чисто българско. Тук са разкривани останки от зидове, кладенци, а по-нагоре и гробища. Оттук произхожда и една голяма находка от ~800 сребърни монети на Римската република, открита през 1929 г. То се е наричало Попово и вероятно за него говори Евлия Челеби.

Югозападно от Искра има следи и от друго село: основи на селски черкви, кръстове, кандила, както и останки от две по-големи постройки – може би на крепости.

Поради засилените безчинства на османците, част от двете села, може би 30 – 40 къщи, се вдигнали и заселили на днешното място. Останалите отишли по-далече и основали днешното село Поповица – в Садовската селищна система.

На новото място селото получило името Кърджиларе, писано официално Караджилар. Тази дума на турски означава „сърните“. Вероятно това име е дошло от многото сърни сред тогавашните гори.

Благоприятните условия за живот в селото, разположено в закътаната падина по двата бряга на река Каялийка /водораздел между Източни и Западни Родопи/, привлекли много преселници и то не само българи. Групите българи скитали из обширното землище на селището. Те образували малки селища на много места, което личи от откритите тук-там отделни гробища, но не се задържали на едно място повече от няколко години.

Към 1855 година, селото имало около 130 къщи. Като най-стари родове се сочат Караиванови, Боневи, Джангозовци, Боризанови, Чалъковци, Гайдаджиевци, Катранджиеви, Бичовци, Акабалиевци, Налбантовци, Маргаритови, Кадиеви, Сиракови, Чурчулиеви и др. При преброяването през 1885 година селото е имало 484 къщи с 2417 жители. До 1896 година броят на жителите му растял непрекъснато, за да стигне през 1934 година 4000. През 1906 година Караджилар приема старото си име Попово, което носи до 1950 година, когато е преименувано на Искра – в чест на загиналата партизанка – Клара Аврам Ешкенази (Искра).

Редовни събития

От 2005 г. е възобновена традицията на ежегоден събор, който се провежда обикновено в началото на есента (края на месец август).

Личности

• Вълчо Илиев Кобуров- първият народен представител в Румелийското Народно събрание.
• Делчо Атанасов Мерджанов (1874- 1948г.)- учител, кооперативен и пчеларски деятел. Основава първото пчеларско дружество в Пловдивска област и Южна България през 1901г.. По описание в книгата "Пчелар" от Стойко Г. Другански изготвя Дадан-Блатови кошери и ги въвежда в родния си край. Усъвършенства се главно в майко-отглеждането и дълги години снабдява пчеларите из цялата страна с пчелни майки. В резултат на дългогодишната си работа по отглеждането на пчелни семейства, подготвя книга  върху майко-отглеждането, но не успява да я издаде. Прави опити с местни, кипърски, крайнски и италиански пчели, в резултат на което идва до извода, че за нашите условия местната подобрена пчела е по-ценна от чуждите раси. За провеждане на своите опити обзавежда четири изолационни пункта в полите на Родопите. Редовен сътрудник на списанията "Село", "Здравна просвета", "Пчела" и само по пчеларство публикува над 500 публикации статии, много от които и сега не са изгубили своето значение. Издадена е сборна книга "Старо злато" (2002г.) с част от публикациите на Д. А. Мерджанов.
• Иван Делчев Мерджанов (1902-1983г.)- потомствен пчелар, учител, първи директор на гимназията в с.Искра (през 1955г.), участва във всички културни, стопански, кооперативни и други инициативи в село. Активно участвува в живота на пчеларският съюз. Дългогодишен председател на пчеларското дружество в селото и член на Окръжния съвет по пчеларство в Пловдив, а редица години и член на пленума на ЦС на Българския пчеларски съюз (БПС). Участвува в конгреси на "Апимондия" и симпозиуми в чужбина. Своя богат опит и знания по пчеларство през целият си активен живот е споделял в събрания, съвещания, конференции и др. из страната за подобряване на отрасъла. Автор е на голям брой статии в сп."Пчеларство". Притежател на образцов пчелин, той снабдява желаещите пчелари с пчелни майки и пчелни семейства. Много пъти пчелинът му е бил място за срещи на пчелари за обмяна на опит.
• Чудомир Иванов Мерджанов (починал 28.09.2017г.) – професор, доктор, кандидат на медицинските науки; зам. министър на здравеопазването през 80-те години, от 24.11.1954г главен лекар на Държавна психиатрична болница -Кърджали, в която също е поканен проф. д-р Роглев, като асистент, чиято жена е от с.Искра.
• Недялко Иванов Мерджанов– професор, преподавател в СУ, автор на учебници, член и учредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, потомствен пчелар
• Клара Ешкенази (1922 – 1944), българска партизанка
• ас. д-р. Петя Калоферова, историк.
• Христос Тенев Митев – чин: редник, длъжност: строеви, част: 17-и пехотен полк, 4-та рота, награден с: Знак на военния орден „За храброст“, ІV ст.заповед и година на награждаване/промяна на наградата: зап. № 529/1918 г. по 17-и пехотен полк, мотиви за награждаване: за бойни отличия и заслуги през войната.
• Тодор Георгев– чин: редник, длъжност: строеви, част: 55-и пехотен полк, награден с: Военен орден „За храброст“, IV ст. заповед и година на награждаване/промяна на наградата: зап. № 50/1916 г. по 8-а пехотна дивизия, мотиви за награждаване: за отличия през войната със сърбите през 1915 г.
• Костадин Иванов Динков – чин: редник, длъжност: строеви редник, част: 58-и пехотен полк,7-а рота, награден с: Знак на военния орден „За храброст“, IV ст. заповед и година на награждаване/промяна на наградата: зап. № 180/1917 г. по 58-и пехотен полк, мотиви за награждаване: за отличия в боевете през 1916 – 1917 г.
• Петко Чурчулиев художник – галерия в Димитровград е кръстена на него
• Димитър Иванов Тодоров (1919 – 2002) – дългогодишен бригадир в лозарската бригада

Външни препратки

• http://bg.guide-bulgaria.com/SC/Plovdiv/Parvomay/Iskra