Вълкашин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахване на уикивръзки към дати
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 10: Ред 10:
}}
}}


'''Вълкашин''' ({{lang-sr|Вукашин Мрњавчевић|Vukašin Mrnjavčević}}) е сръбски средновековен владетел, крал на [[Прилепско кралство|Прилепското кралство]] от [[1366]] до [[1371]] година и баща на крал Марко, известен повече като [[Крали Марко]].
'''Вълкашин''' ({{lang-sr|Вукашин Мрњавчевић|Vukašin Mrnjavčević}}) е сръбски средновековен владетел, крал на [[Прилепско кралство|Прилепското кралство]] от 1366 до 1371 година и баща на крал Марко, известен повече като [[Крали Марко]].


== Биография ==
== Биография ==
[[Файл:NHMB-Markov-Manastir-Church-St.Demetrius-elements-from-the-chandelier-2.jpg|дясно|thumb|90 п|Медалион от полилей в [[Марков манастир|Марковия манастир]] с надпис „В Христа Бога благоверен крал Вълкашин“, [[Национален исторически музей]], София]]
[[Файл:NHMB-Markov-Manastir-Church-St.Demetrius-elements-from-the-chandelier-2.jpg|дясно|thumb|90 п|Медалион от полилей в [[Марков манастир|Марковия манастир]] с надпис „В Христа Бога благоверен крал Вълкашин“, [[Национален исторически музей]], София]]
Една от версиите за произхода на Вълкашин е на [[Мавро Орбини]], който пише в [[Царството на славяните]], че крал Вълкашин е син на владетеля Мърнява от [[Ливно]], който живеел в [[Благай]] на [[Неретва]]. В [[1350]] година Вълкашин е [[жупан]] на [[Прилеп (град)|Прилеп]]. След смъртта на цар [[Стефан Душан]] през [[1355]] година Вълкашин поддържа цар [[Стефан Урош V]], който му дава титлата [[деспот]]. През [[1365]] цар Урош го прогласява за съвладетел и му дава титлата крал. Вълкашин бързо се откъсва от васалитета си и през [[1366]] година се провъзгласява за самостоятелен владетел при разпада на [[Сръбско царство|Сръбското царство]]. Под властта му е Душановата столица [[Призрен]] и северна и западна [[Македония (област)|Македония]], с градовете [[Скопие]], Прилеп и [[Охрид]]. Сам той се нарича ''господин на сръбската земя и гърците и западните страни''. Брат му [[Иван Углеша|Углеша Мърнявчевич]] се обявява за [[деспот]] в Югоизточна Македония - [[Драмско]] и [[Серско]] със столица [[Сяр]].
Една от версиите за произхода на Вълкашин е на [[Мавро Орбини]], който пише в [[Царството на славяните]], че крал Вълкашин е син на владетеля Мърнява от [[Ливно]], който живеел в [[Благай]] на [[Неретва]]. В 1350 година Вълкашин е [[жупан]] на [[Прилеп (град)|Прилеп]]. След смъртта на цар [[Стефан Душан]] през 1355 година Вълкашин поддържа цар [[Стефан Урош V]], който му дава титлата [[деспот]]. През 1365 цар Урош го прогласява за съвладетел и му дава титлата крал. Вълкашин бързо се откъсва от васалитета си и през 1366 година се провъзгласява за самостоятелен владетел при разпада на [[Сръбско царство|Сръбското царство]]. Под властта му е Душановата столица [[Призрен]] и северна и западна [[Македония (област)|Македония]], с градовете [[Скопие]], Прилеп и [[Охрид]]. Сам той се нарича ''господин на сръбската земя и гърците и западните страни''. Брат му [[Иван Углеша|Углеша Мърнявчевич]] се обявява за [[деспот]] в Югоизточна Македония - [[Драмско]] и [[Серско]] със столица [[Сяр]].


Вълкашин се опитва да укрепи положението си с династически бракове. За един от синовете си [[Андриаш Мърнявчевич]] Вълкашин искал да вземе жена от рода [[Шубичи]], роднини на цар Душан, която в това време живеела в двора на [[Бан (титла)|бан]] [[Твърдко I Котроманич]]. На този брак попречва папата, който не позволява една принцеса католичка да се омъжи за православен. Не се знае кога Марко Мърнявчевич се венчава с Елена, дъщерята на войводата [[Хлапен]]. Дъщеря си Оливера Вълкашин жени за [[Джурадж I Балшич|Георги Балшич]].
Вълкашин се опитва да укрепи положението си с династически бракове. За един от синовете си [[Андриаш Мърнявчевич]] Вълкашин искал да вземе жена от рода [[Шубичи]], роднини на цар Душан, която в това време живеела в двора на [[Бан (титла)|бан]] [[Твърдко I Котроманич]]. На този брак попречва папата, който не позволява една принцеса католичка да се омъжи за православен. Не се знае кога Марко Мърнявчевич се венчава с Елена, дъщерята на войводата [[Хлапен]]. Дъщеря си Оливера Вълкашин жени за [[Джурадж I Балшич|Георги Балшич]].


При настъплението на запад на [[Османска империя|османските турци]] Вълкашин тръгва с войска на помощ на брат си деспот Углеша. На 26 септември [[1371]] година в [[Черноменска битка|битката]] при [[Черномен]] на [[Марица]] османските военачалници [[Лала Шахин]] и [[Евренос бей]] разбиват войските на двамата братя.Така Вълкашин и брат му [[Углеша]] загиват в боя.
При настъплението на запад на [[Османска империя|османските турци]] Вълкашин тръгва с войска на помощ на брат си деспот Углеша. На 26 септември 1371 година в [[Черноменска битка|битката]] при [[Черномен]] на [[Марица]] османските военачалници [[Лала Шахин]] и [[Евренос бей]] разбиват войските на двамата братя.Така Вълкашин и брат му [[Углеша]] загиват в боя.


== Семейство ==
== Семейство ==

Версия от 21:55, 17 юли 2018

Вълкашин
крал на Прилеп
фреска в църквата „Свети Никола“ в Псача
фреска в църквата „Свети Никола“ в Псача

Роден
около 1320 г.
Починал

РелигияСръбска православна църква
Герб
Семейство
РодМърнявчеви
Братя/сестриИван Углеша
ДецаИваниш Мърнявчевич
Крали Марко
Андриаш Мърнявчевич
Димитър Мърнявчевич
Вълкашин в Общомедия

Вълкашин (Шаблон:Lang-sr) е сръбски средновековен владетел, крал на Прилепското кралство от 1366 до 1371 година и баща на крал Марко, известен повече като Крали Марко.

Биография

Медалион от полилей в Марковия манастир с надпис „В Христа Бога благоверен крал Вълкашин“, Национален исторически музей, София

Една от версиите за произхода на Вълкашин е на Мавро Орбини, който пише в Царството на славяните, че крал Вълкашин е син на владетеля Мърнява от Ливно, който живеел в Благай на Неретва. В 1350 година Вълкашин е жупан на Прилеп. След смъртта на цар Стефан Душан през 1355 година Вълкашин поддържа цар Стефан Урош V, който му дава титлата деспот. През 1365 цар Урош го прогласява за съвладетел и му дава титлата крал. Вълкашин бързо се откъсва от васалитета си и през 1366 година се провъзгласява за самостоятелен владетел при разпада на Сръбското царство. Под властта му е Душановата столица Призрен и северна и западна Македония, с градовете Скопие, Прилеп и Охрид. Сам той се нарича господин на сръбската земя и гърците и западните страни. Брат му Углеша Мърнявчевич се обявява за деспот в Югоизточна Македония - Драмско и Серско със столица Сяр.

Вълкашин се опитва да укрепи положението си с династически бракове. За един от синовете си Андриаш Мърнявчевич Вълкашин искал да вземе жена от рода Шубичи, роднини на цар Душан, която в това време живеела в двора на бан Твърдко I Котроманич. На този брак попречва папата, който не позволява една принцеса католичка да се омъжи за православен. Не се знае кога Марко Мърнявчевич се венчава с Елена, дъщерята на войводата Хлапен. Дъщеря си Оливера Вълкашин жени за Георги Балшич.

При настъплението на запад на османските турци Вълкашин тръгва с войска на помощ на брат си деспот Углеша. На 26 септември 1371 година в битката при Черномен на Марица османските военачалници Лала Шахин и Евренос бей разбиват войските на двамата братя.Така Вълкашин и брат му Углеша загиват в боя.

Семейство

Според преданието Вълкашин (както по-късно и синът му Крали Марко) се e венчал в Зързенския манастир[1]. Съпругата му се казвала Елена (споменавана и като Алена). Известно е, че тя е надживяла Вълкашин и след гибелта му влязла в манастир. Двамата са имали четирима сина и една дъщеря:

Литература

  • Милош Благојевић, Србија у доба Немањића: Oд кнежевине до царства 1168-1371, 1989
  • Милош Благојевић, Државна управа у српским средњовековним земљама, 1997

Бележки

  1. Prilepska oblast: Manastir Zrze
Стефан Урош V крал на Прилепско кралство (1365 – 1371) Марко Мърнявчевич